| Преподобен Павел Тивейски |
|
Преподобен Павел Тивейски е първият подвижник в историята на християнското отшелничество. Житието му е съставено от блажени Йероним (374 - 420 г.) в периода между 374 и 379 г. Роден е през 228 г. в богато семейство в Долна Тиваида(Египет) по времето на император Александър Север. След смъртта на родителите си той получил 1/2 от имуществото им, а другата 1/2 била наследена от сестра му. Неговият зет се полакомил за имуществото и измислил пъклен план за присвояването му. През 249 г. бил създаден първият едикт на император Деций (249 - 251 г.) за VII-то гонение на християните. Императорът бил изключително фанатизиран последовател на езическите идеи и въвел прочутите "либелли" - удостоверения за принесени жертви на идолите, чрез които се извършвала първата административна регистрация , удостоверяваща религиозната принадлежност на всеки римски гражданин. За извършване на тази административна мярка във всеки град на територията на Римската империя били назначени по 5 души, които зорко следели дали всеки взима дейно участие в римския държавен езически култ. Доносничеството приело особено големи размери. Зетят на преподобен Павел възнамерявал да извърши предателство над светеца, за да си присвои имуществото му, но 22-годишният Павел сам отстъпил богатството си и се оттеглил в Тиваидската пустиня, на изток от Червено море. Заселил се в пещера, край която имало изворче и растяла финикова палма - с нейните плодове свети Павел се препитавал. Така в пълно усамотение преживял 91 години, докато при него не дошъл 90-годишният свети Антоний Великий. Срещата между двамата светци е пресъздадена от блажени Йероним. Последното желание на преподобен Павел било тялото му да бъде увито в мантията, която свети Атанасий Великий (295 - 373 г.) бил подарил на свети Антоний. Свети Антоний отишъл до своята обител да вземе мантията и когато се върнал, свети Павел вече бил умрял. Съобразно последното желание на светеца, той увил тленните останки в мантията, но нямал с какво да изкопае гроб. Изведнъж от пустинята дошли два лъва и с ноктите си те изкопали гроб, след което тихо се отдалечили. Свети Антоний Великий погребал свети Павел , взел изработената от него дреха от палмови листа и се върнал в манастира си. Тази свещена за него дреха той обличал два пъти в годината - на Великден и на Петдесетница. По времето на византийския император Мануил Комнин (1143 - 1180 г.) тленните останки на светеца били пренесени в Цариград и били положени в манастира "Света Богородица Перивлента". През 1240 г. били пренесени във Венеция и накрая - в Унгария. Паметта на светеца се почита на 15 януари. |
