| Св. Антоний Великий |
|
Свети Антоний Великий е роден ок. 251 година в Среден Египет, в заможно семейство. На двадесетгодишна възраст остава сирак и той се грижи за сестра си и наследеното богатство. На този етап от живота си проявил склонност към подвижнически живот - раздал имуществото си на бедните, поверил сестра си на грижите на един девически дом и се заселил първоначално в една, изсечена в скалите египетска гробница. Преподобен Антоний Великий живял в крайно строго въздържание до 35-годишна възраст, след което преминал от другата страна на р. Нил и в продължение на 20 години се подвизавал в планината при пълно усамотение. Два пъти в годината го посещавал негов приятел, който му оставял хляб и други средства за препитание. Свети Антоний постигнал душевен мир и станал авва, старец-отец на множество монаси. По околните планини възникнали много манастири и отделни килии на пустинно-служители и понякога всички отшелници слушали беседите на свети Антоний Великий, който бил удостоен с дара на чудотворството и прозорливостта. През 311 г. по времето на гоненията на християните, установено от император Максимин, светецът посетил Александрия, столицата на Египет и известно време изнасял проповедите си по рудници и тъмници, а след това, по думите на блажени Йероним (342 - 420 г.), се оттеглил в пустинята. По молба на свети Атанасий Великий посетил Александрия, за да помогне в борбата срещу арианството, което и след Никейския събор от 325 г. не стихвало. С появата си светецът приел в редиците на християнството множество езичници. Той водил оживена кореспонденция с император Константин Великий и синовете му като защитил свети Атанасий от клеветите. Преподобен Антоний Великий живял до 105-годишна възраст и умрял на 17 януари 356 година. В митологичната памет на българина Празникът, чрез който се засвидетелства почитта към живота и делото на свети Антоний Великий, е популярен като Антоновден. Паметта на светеца се почита на 17 януари.
|
