Успение Богородично |
Успението на Пресвета Богородица е един от дванадесетте Велики празници. "Успение" като понятие означава "смърт, достигната в съня". Богородица е живяла на хълма Сийон в дома на Свети Йоан Богослов, когото в последните минути на своя живот Христос е посочил като син вместо себе си. Предполага се, че от Богородица християните възприели обичая да посещават местата, осветени чрез присъствието на Христос. Когато цар Ирод започнал да гони християните, Богородица заминала за Ефес, където проповядвал Йоан Богослов. Има предание, че тя посетила Света гора Атонска и остров Кипър. След Успението й тялото на Богородица е погребано в пещерата при село Гетсимания. На третия ден тялото е изчезнало, останала само плащеницата. Фактът се обяснява с Възкресението на Богородица. На този ден Църквата прави Възнушение (въздигане хляб) на Богородица. Това се нарича "Панагия" (Пресвета). Ритуалният хляб притежава прерогативите на безкръвна житна жертва, на курбан. В митологичната памет на народа ни Празникът Успение Богородично е популярен и като Голямата Богородица. Образът на Дева Мария представлява едно сравнително късно християнско съответствие на Великата Богиня-майка, реликт от предходни космогонични системи.
Празникът се чества на 15 август. Още икони на Света Богородица:
|