| Света мъченица Василиса |
|
В последните години от управлението на император Диоклетиан, в началото на IV в. започнало Десетото гонение срещу християните, което било най-кървавото от всички. В продължение на 20 години императорът бил безразличен към изповядването на християнски религиозни убеждения. Според Лактанций (р.250 г.), вина за започването на новата поредица от насилствени действия има зетят на Диоклетиан, Галерий. Той и съмишлениците му успели да го убедят, че трябва да възроди Римската империя, възвръщайки я към традициите на езическата култово-религиозна система. Възродителният процес започнал най-напред с прочистване на редиците на армията от влиянието на християнството. През 298 г. излязла заповед, по силата на която всеки войник е длъжен да участва в извършването на езически жертвоприношения. Тези, които дръзвали да откажат, бивали отстранявани от войската и впоследствие били умъртвявани по особено жесток начин. Истински масови кръвопролития започнали с разрушаването на Християнската църква в Никомидия. На 24 февруари 303 г. бил издаден първият едикт за гонението, по силата на който трябвало да бъдат разрушени храмовете и изгорени свещените книги на християнството, на по-знатните християни да им бъде отнето имуществото, а бедните да бъдат задържани в затворите. След издаването на този едикт избухнал пожар в двореца в Никомидия, а в някои провинции на Римската империя започнали бунтове. За възникването на безредиците били набедени християните. През 304 г. бил издаден нов едикт, по силата на който всеки е длъжен да извършва жертвоприношения в чест на езическите богове, а тези, които се възпротивяват - да бъдат наказвани със смърт. Това жестоко гонение продължило 10 години и много християни били загинали в резултат на жестоки мъчения. В Никомидия бил посечен епископ Антим, в същото време пострадали велможите Доротей, Мигдоний, Петър, Ивдис и Горгоний. Паметта им се почита на 3 септември. В същия ден се отдава почит и на света мъченица Василиса, която също пострадала в Никомидия, заради изповядването на християнски религиозни убеждения. Света мъченица Василиса била на 9-годишна възраст, когато била изпратена при Никомидийския управител, Александър. Тя твърдо заявила пред него, че няма да се откаже от вярата си. За да сломи непокорния й дух, управителят заповядал да я бият. Малката Василиса уздържала всички изпитания и за всеобщо учудване, раните й оздравявали по чудодеен начин. Управителят бил удивен от величието и всемогъществото на християнския Бог и самият той приел християнството за свое верую. Всички християни се радвали на решението му и когато управителят починал, бил погребан с изключителни почести и в духа на християнския религиозен канон. Света Василиса преминала през мъченическия подвиг стоически и умряла през 309 г. Паметта на света мъченица Василиса се почита на 3 септември.
|
