Август
Полагане Честния пояс на Пресвета Богородица

Икона

Освен дрехите на Пресвета Богородица, сред вещите й се запазил и нейният пояс. След Успението й, по нейна заръка той бил поверен на грижите на свети апостол Тома, а след това бил предаван на вярващите по наследство. 

През V в., по време на управлението на император Аркадий, син на Теодосий Великий, Честният пояс на Пресвета Богородица бил пренесен от Йерусалим в Цариград. Бил поставен в скъпоценен царкофаг и бил изложен за поклонение във Влахернския храм "Света Богородица". В Х в. Честният пояс на Богородица бил прославен чрез особена личба - Византийската императрица Зоя, съпруга на император Лъв Философ (688 - 912 г.), след като дълго време страдала от душевна болест, получила насън откровение, че незабавно ще оздравее, ако върху нея бъде поставен поясът на Пресвета Богородица. Царят помолил патриарха за съдействие и Ковчегът бил отворен. Сам патриархът поставил Честния пояс върху императрица Зоя и тя оздравяла по чудодеен начин. След това поясът отново бил поставен в ковчега, в който и преди се съхранявал. За възхвала на това извършено чудо над болната царица в началото на Х в. бил установен Празникът "Полагане Честният пояс на Пресвета Богородица".

Празникът се почита на 31 август.

Още икони на Пресвета Богородица:

 
Свети свещеномъченик Киприян, епископ Картагенски

Свети свещеномъченик  Тасций Цецилий Киприян е роден в началото на III в. в Картаген, в знатно семейство, което изповядвало езически религиозни убеждения. За тогавашното време, получил всестранно образование и успял да формира богата обща култура. Заради големите си достижения в областта на риториката бил назначен в Картагенското училище като учител по красноречие. Понякога преподавал и по философия, а заради знанията си по право, нерядко се явявал и в съда като защитник на подсъдими.

Заради доказаните си многостранни дарования свещеномъченик Киприян се сдобил с широка популярност в Картаген. Той имал богато наследство от своите родители, но и от дейностите, които упражнявал, получавал високи приходи и успял да вкуси от всички удоволствия, които животът в езическата държава можел да предложи. Скоро се преситил от всичко и у него заговорили висшите потребности на духа. Навлязъл в лоното на християнството и се отказал от езическите убеждения. Свещеномъченик Киприян осъзнал  цялото падение и грубата разюзданост, както в държавническия, така и в частния живот. От състоянието на екзистенциален вакуум, в който светецът изпаднал, го откъснал презвитер Цецилий, който му повлиял изключително благотворно при приемане на християнството през 246 г. В знак на благодарност, при своето Кръщение свещеномъченик Киприян приел името на своя духовен настойник - Цецилий.

Преминаването му в лоното на християнството било високо оценено от Картагенската Църква и той бил ръкоположен за дякон, а по-късно - и за презвитер. Това му дало възможност всецяло да се посвети на служба на Църквата. След смъртта на Картагенския епископ Донат, по единодушно желание на клира и народа, свети Киприян бил избран за Картагенски епископ през 248 г. Още в началото на своето светителство той се заел да изкорени всичко гнило от църковния живот. Дейността му се разпростряла извън пределите на неговата епархия. Много от епископите се възползвали от съветите му при различни случаи. 

Не било писани свети Киприян да управлява Картагенската Църква в мир и спокойствие. В началото на 250 г. започнало гонението на християните, предприето от император Деций Траян (249 - 251 г.), което обхващало територията на цялата Римска империя. Не била пощадена и Североафриканската Църква. Християните били подлагани на разнородни мъчения, изпращани в заточение или умъртвявани по особено жесток начин. Техните имущества били конфискувани в полза на империята. Императорският едикт, който узаконявал гоненията, обръщал особено внимание на епископите като на най-ревностни разпространители на християнски идеи. Свети Киприян бил заплашен със смърт и се оттеглил на усамотено място, недалече от Картаген. По същия начин постъпили и свети Григорий Неокесарийски и свети Дионисий Александрийски. От мястото на своето доброволно заточение свети Киприян продължил да ръководи своето паство и след като прекарал повече от една година извън Картаген, светителят се завърнал през 251 г. Тогава гонителят Деций Траян вече бил умрял.

По време на неговото отсъствие били възникнали много спорни въпроси, които вълнували християните. За утвърждаване на вътрешния мир по призив на светителя през 252 г. бил свикан обичайния годишен Поместен събор в Картаген. Отначало на Събора присъствали 42, а по-късно - 66 епископи. След известно време император Гал, наследник на Деций Траян, възобновил гоненията срещу християните. На територията на държавата се появила чума и с това езичниците станали още по-озлобени. Те все по-настървено се нахвърляли на свети Киприян и желаели смъртта му.

След време на императорския престол се възкачил Валериан и на територията на Римската империя временно настъпило спокойствие. Свети Киприян като първосветител продължил да се занимава с църковните дела - свиквал в Картаген събори за решаване на спорни църковни въпроси и се стараел да съхрани чистотата на християнската вяра. Император Макрин възобновил гоненията на християните и на 30 август 257 г. картагенския проконсул Аспасий Патерен се заел да приведе в изпълнение императорския едикт. Наред с много други християни, той повикал при себе си на разпит свети Киприян. Заради изповядването му на християнски убеждения и отказа да се отрече от тях, той бил осъден на заточение в керубис, откъдето в продължение на една година полагал грижи за паството си. през лятото на 258 г. по заповед на проконсул Галерий Максим свети Киприян трябвало да напусне Керубис и да се установи да живее в соята градина, в близост до Картаген. Той бил поставен под непосредствения надзор на езическата държавна власт. В същото време излязъл нов, по-строг указ, по силата на който презвитерите, епископите и дяконите трябвало да бъдат наказани със смърт, ако не се откажат от вярата си. На 31 август 258 г., след като отслужил своята божествена литургия, свети Киприян бил арестуван по заповед на Галерий Максим.Той бил отведен в Сексти, недалеч от Картаген. На следващото утро, след разпит, бил осъден на смърт. Присъдата трябвало да бъде изпълнена на 2 октомври 258 г. До лобното си място светецът бил съпровождан от множество християни. Свещеномъченик Киприян бил обезглавен. през нощта тленните му останки били погребани от християни. 

Свети свещеномъченик Киприян е написал множество съчинения, сред които най-известни са: "За благодатта Божия", "За облеклото на девствениците", "За падналите", "За единството на Църквата", "За Господнята молитва", "За смъртността", "За благотворителността","За търпението", "За ревността и завистта" и др. От него са останали 67 писма във връзка с Гоненията на християните.

Паметта на светеца се почита на 31 август.

Още празнични икони и светци:

 
Свети Генадий, патриарх Цариградски

Свети Генадий, патриарх Цариградски, е една от най-колоритните личности в историята на християнската религия. Сведения за неговия богоугоден живот могат да се намерят в книгата "Лимонар", чиито повествователи са преподобните отци Софроний и Йоан.

Свети Генадий, патриарх Цариградски, се възкачил на престола на Константинополската патриаршия след свети Анатолий (449 - 458 г.), по време на управлението на император Лъв Великий (457 - 474 г.).

По времето на свети Генадий в Константинопол бил построен храм в чест на свети Йоан Предтеча, издигнат със съдействието на сенатор Студий, който дошъл от Рим. Бил създаден и манастирски комплекс, наречен Студийски, на името на сенатора. На територията на манастира бил учреден чин на т.нар. "незаспиващи". 

По време на управлението на свети Генадий църковен иконом бил преподобен презвитер Маркиан. При Цариградския патриарх се подвизавал и свети Даниил Стълпник, когото свети Генадий ръкоположил за презвитер. 

Сред най-значимите деяния на свети Генадий е свикването на Поместен събор за изкореняването на Евтихиевата ерес и за Църковното благоустрояване. Светецът положил изключителни усилия в борбата срещу т.нар. "симония" - раздаване на духовни звания срещу заплащане. По време на Събора, през 459 г., симонията била заклеймена и криминализирана. 

Свети Генадий, патриарх Цариградски, умрял през 471 г. Паметта на светеца се почита на 31 август.

  • Имен ден празнуват: Генади (-я), Генадий, Гена (-ко; -ка), Джендо (-а), Жендо (-а), Джена и др. В етимологичен аспект името произхожда от гръцки и означава "благородник".

Още празнични икони и светци:

 

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Следваща > Край >>

JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Чудотворна Богородица
Чудотворна Богородица
140.00 Лв.

Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.