Януари
Свети йеромонах Неофит Рилски

"Силата на духа пази и подкрепя всички останали ценности." /Джон Лок/

Светското име на йеромонах Неофит Рилски е Никола Поппетров Бенин. Роден е през 1793 г. във Възрожденския български град Банско, в благочестивото семейство на поп Петър Бенин. Йеромонах Неофит Рилски е един от най-изтъкнатите български духовници и просветители-книжовници, пръв новобългарски учител, който бива наречен от Константин Иречек "патриарх на българските учители и книжовници"

Първоначалното си образование свети Неофит получава в Рилския манастир и в родния си град, Банско, в ръководеното от баща му килийно училище. Под наставничеството на Тома Вишанов - Молера, видният създател на Банската живописна худежествена школа, той изучава иконография и живопис и през 1811 г., заедно с Димитър Молеров, син на зографа, помагат при изографисването на манастирската черква. През 1818 г. Неофит Рилски приема монашество в Рилската света обител.

Йеромонах Неофит Рилски продължава образованието си в гръцкото училище в гр. Мелник, а впоследствие - в школата във Велес. През периода 1827 - 1833 г. светецът упражнява преподавателска дейност в Рилския манастир и в гр.Самоков. За известно време е секретар на Самоковския владика Игнатий Рилски.

Преподобен Неофит Рилски, заедно с Никола Карастоянов, прави опити за учредяване на българско книгопечатане и през 1835 г. излизат от печат написаните от него "Таблици взаимоучителни" и "Болгарска граматика", която представлява първото системно научно описание на особеностите на родния ни език.

През 1835 - 1837 г. преподобен Неофит Рилски открива Първото взаимно училище в гр. Габрово; паралелно с това прави първия успешен опит за превеждането на целия Нов Завет на новобългарски език. През 1836 г. той създава първия български глобус, който днес се намира в постоянната музейна експозиция на Рилския манастир. През 1837 г. излиза от печат "Краснописание" - първият от поредицата учебници, създаден за нуждите на взаимоучителния метод. През периода 1837-39 г. свети Неофит извършва преподавателска дейност в Копривщица.

През 1840 г. в Смирна е отпечатан с църковнославянски букви целият Нов Завет, преведен на новобългарски език от преподобен Неофит Рилски. По-късно той е преиздаван още пет пъти. 

През периода 1839 - 1848 г. йеромонах Неофит Рилски продължава книжовната и педагогическата си дейност в Рилския манастир. Под негово наблюдение е изградена постницата "Свети Лука".

През 1848 - 1852 г. свети Неофит Рилски оглавява Катедрата по славянски езици и извършва преподавателска дейност на църковнославянски език на о-в Халки. През 1852 г. отново се завръща в Рилската света обител и продължава да е пряко ангажиран с развитието и усъвършенстването на цялостния педагогически процес. Излиза от печат "Христоматия славянского язика". През периода 1860 -1864 г. преподобният отец и ревностен последовател на идеите на свети Йоан Рилски Чудотворец, е игумен на Рилския манастир.

През 1875 г. е издаден написаният от преподобен йеромонах Неофит Рилски "Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език". 

На 4 януари 1881 г. умира светият преподобен йеромонах Неофит Рилски, в управлявания от него Рилски манастир. Именно на датата на неговото Успение Българската Православна църква и целия български народ отдават почитта си към живота и делото на великия книжовник и просветител.

Паметта на светеца се почита на 4 януари.

 

 

 
Света равноапостолна Нина, покръстителка на Грузия

Света равноапостолна Нина, покръстителка на Грузия, е родена ок. 280 г. в Кападокия. Заедно със света благоверна Тамара, царица на Грузия, са двете жени-исторически личности, които имат изключителен принос за политическото и културното развитие на страната.

По това време в Кападокия имало много грузински селища. Бащата на света Нина, Завулон, бил пряк роднина на свети Георги Победоносец, а майка й Сусана била сестра на Йерусалимския патриарх Ювеналий. Завулон бил на военна служба при императора и се ползвал с благоволението на Максимиан (284 - 305 г.). Възползвайки се от високото си обществено положение, той съдействал за освобождаването от военнопленничество на много гали, които били приели християнството за свое вероизповедание. 

Когато била на 12-годишна възраст, равноапостолна Нина заминала с родителите си за Йерусалим, а по-късно се преселила в Иверия (дн. Грузия). В Йерусалим баща й решил да се отдаде на монашески живот, простил се с близките си и с благословията на Йерусалимския патриарх, се заселил в Йорданската пустиня. За мястото на неговото подвизаване и за смъртта му няма никакви данни. Майката на равноапостолна Нина, Сусана, била поставена в пост "дякониса" от брат си и се отдала на служение на болни и самотни хора. света Нина била поверена за отглеждане и възпитание на благочестивата старица Нианфоре.

През земния си житейски път света равноапостолна Нина била призвана да бъде просветителка на Грузия. Имала като мисия и апостолско служение в Света Гора, Атон. Изнасяла много проповеди за словото Божие и успяла да приобщи много езичници към лоното на християнската вяра. 

По пътя си към Грузия света равноапостолна Нина имала за спътнички Рипсилия (тя имала царско потекло), Гаиания и още 35 девици. Те бягали от Рим към Армения, тъй като по това време в столицата било започнало едно от жестоките гонения на християните, организирани от император Диоклетиан (284 - 305 г.). Те били застигнати от мъченическа смърт, наложена им от арменския цар Тиридад, а света Нина успяла да се спаси по чудодеен начин. 

През 319 г. равноапостолна Нина пристигнала в Грузия и се заселила в Мухета (Мухет), древната столица на страната. За християнизирането на Грузия изключителен принос има византийския император Константин Великий (306 - 337 г.). По молба на грузинския цар Мириан той изпратил Антиохийския епископ Евстатий, двама свещеници и трима дякони и чрез тях Грузия окончателно приела християнството като държавна религия. Само планинските области на Грузия останали непросветени. Придружена от презвитер Иаков и един дякон, света Нина се отправила към течението на реките Арагви и Иори, където свети Евстатий изнасял проповедите си пред езичниците. Оттук тя отишла в Катехия (Източна Грузия) и се заселила в с.Бедби. Света Нина водила подвижнически живот и успяла да приобщи към християнството много езичници, в т.ч. и царицата на Кахетия, Соджа (София).

Според някои източници, света равноапостолна Нина завършила жизнения си път през 335 г., а според други - през 347 г. За смъртта си тя била уведомена свише и помолила цар Мириан да й изпрати епископ Йоан, който да я подготви за последните й мигове. На това нейно послание се отзовал и самият цар, който лично присъствал на смъртта на светицата и станал свидетел на много чудодейни изцеления край тленните й останки. При мястото, където били погребани мощите на света Нина, през 342 г. цар Мириан започнал строеж на храм, а неговият син Бакур (342 - 364 г.) го завършил и осветил. Църквата носи името на свети Георги Победоносец, а впоследствие до нея бил основан девически манастир, носещ името на света равноапостолна Нина. 

Грузинската Православна църква, със съгласието на Антиохийската Патриаршия, канонизирала просветителката на Грузия като равноапостолна и я причислила към лика на светиите.

Паметта на света Нина се почита на 14 януари.

  • Имен ден честват: Нина(-о; -ко; -ка) и др. 

Още празнични икони и светци:

 
Свети безсребърници и чудотворци Кир и Йоан

Кир е египтянин, живял през втората половина на III в. и се прочул като знаменит лекар в гр.Александрия. Дълбоко вярващ християнин, лекувал с огромен успех редица болести без заплащане. Малко се ползвал от рецептите на Хипократ и Гален, а основно проповядвал, че всички болести се базират на греховете, които предизвикват тежки физически и духовни страдания. Лекувал с молитви и мнозина от почитателите на елинската култура приели християнството. По време на Десетото гонение на християните на територията на Римската империя (при Диоклетиан), Кир избягал в Аравийската пустиня. Предали го на управителя, че е християнин и било издадено нареждане да бъде задържан под стража. Можел да получи монашеско подстрижение и да избави мнозина от идолска пагуба. Кир получил дара на чудотворството - лекувал всякакви болести с лекота. Славата му достигнала до Йерусалим, където бил пристигнал от Едеса младият воин Йоан. Научавайки за изключителните му способности, вярващият в Христос Едески воин издирил Кир и станал негов спътник и усърден подражател. По това време в неговия роден град Каноп била затворена една благородна жена, Атанасия, с трите й дъщери - Теоктиста (на 15 години), Теодотия (на 13 години) и Евдокия (на 11 години). Той се тревожил за тях и предстоящите им изпитания. Кир и Йоан отишли в Каноп и им дали вяра, вдъхновили ги за твърдост. Градоначалникът разбрал за Кир и Йоан, които подтиквали майката и дъщерите й към неподчинение,  да не изпълняват императорските заповеди, да не принасят жертва на идолите. разяреният упраител Сириан заповядал да му доведат двамата чужденци и ги подложил на разпити, а впоследствие и на жестоки мъчения пред очите на Атанасия и дъщерите й. Те не се отказали от вярата си и впоследстие били обезглавени на 31 януари - на същото място били обезглавени Атанасия и дъщерите й. 

Християни тайно прибрали телата на двамата чудотворци и ги погребали в два отделни гроба. За да ограничи влиянието на езическия култ към езическата богиня Изида в каноп, архиепископ Кирил Александрийски (444 г.) пренесъл мощите на св. Кир и Йоан в построената от Теофил Александрийски (412 г.) църква в Каноп. Оттогава се носи славата на свети Кир и Йоан, а при храма се изършват множество чудеса и изцеления. Житието на двамата мъченици води началото си от три малки речи на св.Кирил Александрийски. То било разширено от свети Софроний йерусалимски (638 г.), който го допълнил със 70 свидетелства за станали чудеса, едно от които се случило с него - по чудодеен начин се излекувал от очна болест.

Паметта на светците Кир и Йоан се почита на 31 януари.

Още празнични икони и светци:

 
Свети мъченик Димитър Сливенски

Свети мъченик Димитрий Сливенски е роден на 9 октомври 1818 г. в бедно и благочестиво семейство - баща Иван и майка Комна. След като в продължение на осем години били бездетни, се родил свети Димитрий - като отговор на многобройните им молитви. Поради бедност останал без образование и бил неграмотен, но постоянно посещавал храмовите богослужения. Имал добра памет и пеел наизуст много от църковните песни. След смъртта на родителите му къщата му се срутила и мястото било присвоено от съседите, които били турци. Оставайки бездомен, младият Димитрий станал слуга в дома на турски богаташи. Работодателят му правил многократни опити да го потурчи, но след като не успял, го изгонил без да му плати. През това време пристигнал нов турски кадия от Одрин в Сливен, който имал не само съдебна, но и върховна за областта административна власт. В негова чест било организирано угощение и свети Димитрий бил повикан нарочно да слугува. След края на угощението той бил заставен да остане и турците започнали да го увещават да приеме мохамеданството. Опитали се да навият около главата му бяла чалма, но той я хвърлил на земята и избягал. В продължение на три дни свети Димитрий се укривал в една плевня, в с. Ичера. Намерил го собственикът, който му дал пари, хляб и цървули и го подканил да бяга. През Разград свети Димитрий отишъл в Русе и се явил при владиката, който го задържал в митрополията няколко дни и го изпратил назад в Сливен. Светецът се предал още в Жеравна. Бил затворен и в продължение на една година бил зверски измъчван. На втората година от престоя му в затвора турците свикали ново съдебно заседание, на което поискали светецът да бъде осъден на смърт. На 29 януари спвциални викачи обявили, че ще бъде заклан. На 30 януари 1841 г.  го извели от затвора и го обезглавили пред фурната, в която работел. Тялото останало в продължение на едно денонощие на лобното му място, след което било хвърлено в реката, защото ,според Корана, земята не би могла да поеме тялото на човек, похулил Мохамед. Влиятелните сливенски християни поп Стефан и поп Янко успели да получат разрешение от кадията да го погребат по християнски. Тленните останки на свети Димитрий били положени тържествено в двора на Дохиарския метох.

Паметта на светеца се почита на 30 януари.

Още празнични икони и светци:

 
Свети благоверни цар Петър Български

Свети благоверни цар Петър Български (927 - 969 г.) бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя цар Борис - Михаил. Според летописеца Лъв Дякон, като разбрал за победата на великия киевски княз Светослав над българската войска през 968 г. цар Петър получил апоплексичен удар и умрял на 30 януари през следващата година. Според местни български паметници, след като цар Петър се отказал от българския престол, приел монашество и се подвизавал в манастира в Преслав, където били погребани мощите му. 

Известни са писмените му връзки с прочутия по онова време византийски подвижник свети Павел Латърски. Съставил множество съчинения с нравоучителен характер. Именува себе си Петър Монах, Петър цар, Петър Черноризец, Петър Недостойни. До нашата съвременност са достигнали две служби, съставени в негова чест (към края на Х в.). Ръкописът на едната служба се намира в българския атонски Зографски манастир и съдържа непълен канон и светилня на утренната. Другият ръкопис е собственост на Белградската народна библиотека и съдържа няколко стихири на вечернята и утренната. Не е известно къде са мощите му. От далечни времена той е наричан светец - в български летопис от ХI в., в грамотата на цар Константин Асен от ХIII в., в житието на Зографските преподобномъченици от ХIII в., в известния пролог на Станислав от ХIV в., в Драгановия поменник на българските царе и др.

Паметта на свети благоверни цар Петър Български се почита на 30 януари.

Още празнични икони и светци:

 
Свети свещеномъченик Иполит, папа Римски

Свети свещеномъченик Иполит, папа Римски , бил ученик на свети Ириней Лионски (ок. 200 г.), бил епископ на Рим и заради изповядването на християнски религиозни убеждения, станал мъченик. В 1551 г, в околностите на Рим била изкопана статуя върху трон с лъвски крака. От дясната страна била издълбана на гръцки език Иполитовата пасхална таблица и непълен списък на неговите съчинения. Главата и ръцете на статуята били счупени, но гръцките надписи направили възможно отъждестваването й с Иполит. През IV в. Иполит Римски вече бил почитан като светец.

През 1842 г. в Париж се получил от Атон ръкописът "Опровержение на всички ереси" в книги 4 - 10. От 9 книга се узнава за живота и личността на свети Иполит - бележит учен, ерудиран писател, с благороден характер. По времето на папа Виктор (189 - 198 г.) бил архидякон. Умира като Римски папа през 235 г. на о-в Сардиния, където бил заточен от император Максимиан Тракианин (235 - 238 г.). Мощите му били погребани през 236 г. в Рим. Творбите му се запазили на Изток в гръцки, арабски и грузински преводи, а в Рим те били забравени, както и историята на неговия живот. Много новооткрити негови съчинения в различни преводи дават сведения за живота му. Според църковното предание, узнавайки значението на името му (Иполит значи "конски камък"), римският префект решил да го накаже с участта на Тезеевия син, който бил влачен от коне.

Паметта на светеца се почита на 30 януари.

Още празнични икони и светци:

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Следваща > Край >>

JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Св. Андрей
Св. Андрей
60.00 Лв.

Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.