|
Свети Софроний Врачански е не просто последовател на просветителските традиции, завещани от преподобен Йоан Рилски Чудотворец и продължител на родолюбивото дело на отец Паисий - той пръв преписва и разпространява "История славянобългарска", създава множество сборници с религиозно и светско съдържание, пише първата автобиография в историята на българската литература, издава първата печатна книга на новобългарски език. Притежаващ многостранно развит талант и разнородни духовни интереси, свети Софроний успява за първи път в българската възрожденска култура да нарисува автопортрет.
Свети Софроний Врачански е известен и със светското си име поп Стойко Владиславов. Роден е на 11 март 1739 г. в гр. Котел, в семейството на преуспяващ търговец на добитък. Светецът получава образованието си в местното килийно училище, овладявайки с еднакъв успех старобългарски и гръцки църковни книги. След завършване на обучението си известно време работи като абаджия, но стремежът му към овладяване и разпространение на духовни знания и опит е много изразителен и през 1762 г. е ръкоположен за свещеник, след което в продължение на ок.20 години извършва активна преподавателска и книжовническа дейност в родния си град.
Свети Софроний Врачански сключил брак с Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Ганка. Цонко е бащата на княз Стефан Богориди и на Атанас Богориди, а Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патаролийски.
Изключително благотворно влияние върху личностното и творческото развитие на свети Софроний Врачански оказва срещата му с преподобен Паисий Хилендарски през 1765 г., в гр. Котел. Светецът получава паисиевата "История славянобългарска", на която прави препис, известен в наши дни като Първият Софрониев препис. През периода 1770 - 1775 г. свети Софроний посещава Света гора.
През 1794 г. поп Стойко Владиславов напуска Котел и става монах в Къпиновския манастир. През същата година, на 17 септември, е ръкоположен за епископ на гр. Враца с името Софроний. Там развива активна обществена дейност, извършва проповедите си на български език.
След период на обществени размирици на територията на гр. Враца свети Софроний напуска паството си и пътува из цяла Северозападна България. За период от три години се установява във Видин - време, което оказва благотворно влияние върху творческото съзряване на светеца като писател и публицист. Софроний написва помагалото за свещеници "Поучения и словосказания на празников господних" и сборника "Митология на Синтип философ". Двете творби са популярни като Първи и Втори Видински сборник на Софроний Врачански.
Поради невъзможността си да се завърне във Врачанската епархия, свети Софроний заминава за Влашко, където става един от водачите на българската емиграция. Въпреки че е освободен от епископската си длъжност, той продължава да се подписва като Софроний Врачански. Едни от най-добрите свои творби светецът създава по време на престоя си в Букурещ. "Кириакодромион, сиреч Неделник" е сборник от поучителни слова за всички неделни и празнични дни в годишния календар. Той се позовава на български и гръцки източници. Книгата е отпечатана в тираж 1000 броя през 1806 г. През 1805 г. Софроний пише "Книга за православната, еврейската и мохамеданската религии". Тя е разделена на три части - по една за всяка от изброените религии.
"Житие и страдание грешнаго Софрония" се смята за първата автобиографична творба в историята на българската литература. Чрез нея свети Софроний Врачански окончателно скъсва със средновековната книжнина и поставя началото на съвременната българска литература. За първи път житието е отпечатано от Георги С.Раковски в седем поредни броя на в-к "Дунавски лебед" през 1861 г. В Букурещ Софроний създава и сборника "Неделное евангелское толкование', както и "Възвание към българския народ".
Датата на смъртта на свети Софроний Врачански е неизвестна - датира се по последния подписан от него документ, издаден на 2 август 1813 г. През същата година Димитър Попски създава ода в негова чест.
Процедурата по канонизацията на свети Софроний Врачански и причисляването му към Пантеона на българските светци е извършена от Българската Православна църква на 31 декември 1964 г. Отдаването на култова почит към паметта и делото на светеца се извършва на 11 март, когато е рожденият му ден. В същия ден се почита и паметта на свети Софроний, патриарх Йерусалимски.
-
Имен ден празнуват Софроний, Софрония, Фрони (-а) и др. В етимологичен аспект името Софроний произхожда от гръцки език и е семантичен аналог на "мъдър, благоразумен". Носещите името и неговите производни могат да празнуват и на 28 май, когато се отдава почит на преподобен Софроний Български (Софийски).
Още празнични икони и светци; |
|
Данните за живота и делото на света мъченица Лидия са противоречиви. Според някои хронисти, тя е първата жена-християнка в Европа, която е живяла през I в. от н.е. и е пострадала мъченически, заради изповядването на християнски религиозни убеждения. Според други източници, тя е живяла по време на управлението на император Адриан (117 - 138 г.). Съпругът й Филит бил царски съветник и с него имали двама синове - Македон и Теопрепий. Света мъченица Лидия се занимавала с продажби на платове и присъствала на беседите на свети апостол Павел по време на мисията му в нейния град. Тя и съпругът й се приобщили към християнството, приютили в дома си свети апостол Павел и станали ревностни негови последователи. Заради религиозните си убеждения били подложени на множество мъчения и впоследствие били увенчани с мъченическа смърт.
Съществува хипотеза, че Лидия не е истинското име на светицата, а е само семантичен аналог на родното й място, т.е. че е лидийка. Лидия е името на област в Мала Азия, на кралство, влизащо в пределите на древна Месопотамия от 1200 г. пр.н.е. до 323 г. пр.н.е. Именно там е живял крал Крез, славещ се с изключителното си богатство и превърнал се в символ на разточителен живот в древността. Въпреки че от 323 г. Лидийското царсво било приобщено към територията на Персийската империя, неговите жители продължили да се самоопределят като лидийци.
В българската космогонична система "лида" е нарицателно за разглезена девойка, момиче с капризен и непостоянен характер.
На територията на Северна Гърция съществува селище, носещо името Лидия, а в близост до него се намират храм и манастир, устроени в чест на света мъченица Лидия.
Паметта на света Лидия се почита на 23 март.
-
Имен ден празниват: Лида, Лидка, Лидия. Носещите името и всички негови производни могат да почетат светицата и на 20 май.
Още празнични икони и светци: |
|
Данните за живота на света мъченица Галина са ограничени. Знае се само, че е една от жертвите, пострадали при едно от гоненията на християните, организирано от император Деций Траян. Живяла е в Коринт (дн.Гърция). Светата мъченица е възпитаничка и последователка на свети мъченик Кодрат.
Паметта на светицата се чества на 10 март.
-
Имен ден празнуват: Галин(-а), Галя, Гала, Галена, Галка, Галуна и др. В етимологичен аспект името произхожда от гръцкото "галини" и означава "тих, спокоен". Галия е името на древна провинция на Римската империя, която обхваща голяма част от територията на днешна Франция. Името Португалия означава "Пристанището на Галия". Името Галена е с български произход и означава "милвана, обичана".
Още празнични икони и светци: |
|
Свети свещеномъченик Игнатий, епископ Гангърски, взел участие в Първия Вселенски събор (325 г.) Известен е с извършването на чудеса, с лечителските си умения, както и с изключителните си нравствени добродетели. На връщане от Вселенския събор бил убит от еретици в Галатея (326 г.). Мощите на свещеномъченик Игнатий били пренесени от християните в Гангра.
Паметта на светеца се почита на 31 март.
Още празнични икони и светци: |
|
Предполага се, че свети Йоан Лествичник е със сирийски произход.
На 17-годишна възраст свети Йоан Лествичник се оттеглил в пустинна местност в Синайската планина, където приел иноческо подстрижение. Там живял в продължение на 19 години, под ръководството на мъдър и благочестив старец. След неговата смърт преподобен Йоан Лествичник се заселил в Тола - местност в Синайската планина. Светецът се отдал на скромен и уединен живот и след време взел при себе си ученик, на име Мойсей. След продължителния престой в това пустинно място по молба на синайските иноци преподобен Йоан станал игумен на тяхната обител.
Изключителният духовен опит на преподобен Йоан Лествичник и невероятните му философски прозрения се разкриват с пълна сила в книгата му "Лествица към Рая", в която дава поредица от напътствия към християните за това, по каква "лествица" (т. е. "стълба на добродетелта") могат да достигнат до духовно съвършенство и докосване до Божественото. По името на този свой философски труд преподобен Йоан е наречен "Лествичник". Автор е и на съчинението "Книга към пастиря".
Свети Йоан Лествичник умрял през 603 г. Православната църква отдава култова почит към паметта на светеца на 30 март.
Още празнични икони и светци:
|
|
продължава>
|
|
По времето на царуването на император Константин Великий (337 г.), когато християнската вяра възтържествувала над езическите убеждения, в много градове били построени базилики, а езическите капища били разрушавани. Аретусийскоят епископ, преподобен Марко, получил разрешение от императора да разрушава идолските капища. В империята настъпили смутове, били избити много роднини на императора и войниците искали да убият и племенниците му, Гал и Юлиан, но Аретусийският епископ ги скрил в църквата и ги спасил. След смъртта на император Константин Великий размириците и вълненията се задълбочили и по отношение на религиозната ориентация на византийското общество. Наследникът му, Констанций, покровителствал арианите, а след него се възцарил Юлиан, (спасеният от преподобен Марко), който изповядвал крайни езически убеждения. Той подложил християните на гонения, гнет, унижения и убийства и издал указ за възстановяване на езическите капища. Преподобен Марко бил подложен на зверски мъчения от страна на езичниците, но не се отрекъл от християнските си убеждения и по думите на историка Теодорит Блажени, много от гражданите на Аретуса, с преклонение пред подвига и мъжеството му, приели християнската вяра.
Паметта на светеца се почита на 29 март.
Още празнични икони и светци: |
|
|
