Начало Относно иконите Великден - традиции, съвременност и приемственост
Великден - традиции, съвременност и приемственост

При установяването на християнската религия един от основните принципи за развиването на празнично-обредния комплекс е принципът на приемственост между културните пластове. Именно поради тази причина в празнуването на Великден се забелязват елементи на юдаизъм, езичество и християнство, съществуващи в странна симбиоза и хармонично единство помежду си. Митологичната същност на празника е свързана с Възкресяването, с възраждането, със стремежа на природата към обновление, с новия жизнен цикъл, с богатия на метаморфози преход от зимата към пролетта и лятото. В семантиката на Великденския празничен комплекс е заложена специфична интерпретация на Закона за Сътворението като един от Седемте основни духовни закона.

Според средновековния английски историк Беде (673 - 735 г.) англосаксонското наименование на Великден - Истър (Easter), произлиза от древната предгерманска тевтоническа митология, а Еостра (Eostre) е англосаксонска богиня на пролетта. На нея е посветен месец април, а тържествата в нейна чест се отбелязват по време на Пролетното равноденствие. В стремежа си християнството да бъде изградено по-приемливо и лесно за асимилиране от езичниците, англосаксонските християни започнали да използват за "Великден" наименованието "Истър", тъй като езическото отбелязване на настъпващата пролет съвпада с християнския празник Възкресение Христово. Според християнските вярвания, чрез смъртта си Христос изкупил греховете на човечеството, а с Възкресението Си дава надежда за съществуването на живот след смъртта. В същото време в много от латиноговорящите страни Великден е известен под наименованието Паска и в това се забелязва тясна връзка с еврейския празник Пасха, който се отбелязва по време на първия месец от еврейската лунна година, наречен Нисан. В основата на Пасха стои идеята за освобождаването на еврейския народ от 300-годишното робство в Египет и извеждането му от свети пророк Мойсей до Обетованата земя. Според християнските вярвания, Христос е разпнат на кръста точно по времето на Пасха.

Великденският празнично-обреден комплекс по своята същност и съдържание е класически пример за интеграция, приемственост и развитие на културните пластове, за взаимното преплитане на елементи от езическите култово-религиозни традиции и християнската религиозна обрядност. При обслужването на християнската обрядна схема са заимствани множество езически ритуали, които съдържат в себе си еквивалентна семантика, а именно:

- Великденското почистване, което се извършва във Велики понеделник от Страстната седмица и изгарянето на сметта по своята същност е ритуално почистване и съществува пряка взаимовръзка с езическия култ към огъня като пречистваща природна стихия, изгаряща зловредното, унищожаваща болестотворното. Смисълът от ритуалното почистване се изразява в "маркирането", в отделянето на собственото пространство от чуждото.

- През цялата Страстна седмица са разрешени за консумация само растителни храни и варива, а Велика сряда е последният ден, в който може да се извършва селскостопанска работа. Забраната за работа и завършващият ритуален пост (тримерене, извършвано на Велики петък и Велика събота) всъщност са табута, в които е заложена продуцираща семантика - тяхната цел е предизвикване на плодородие, на материално благополучие. Могат да бъдат разглеждани като своеобразна "временна смърт", която чрез механизмите на отрицателната магия ще възкреси природата и ще предизвика нейната плодовитост.

- Великденският заек - култова фигура, която е застъпена в ритуалната обрядност на римо-католическия свят и напоследък се сдобива с изключителна популярност и у нас;

- Жертвеното животно (агне) - то е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. Агнето се отъждествява с Иисус Христос , който е представен в християнските вярвания като "Божи агнец". В езическата култово-обредна схема то е жертвено животно, символизиращо търпение, чистота, невинност, жертвоготовност.

alt

- Великденски обредни хлябове (козунаци) - съдържат в себе си семантиката на житна жертва в чест на възраждането в природата. По своеобразен начин те възпроизвеждат смъртта, погребването на зърното и неговото възкресяване, израстване. Обредният хляб е не само продукт, той символизира плодородието, богатството, изобилието, благополучието. В нашите географски етнорайони обредните хлябове имат различни наименования - козунак, чупник, яйчник, паска, кукулник, писан кравай, великденски колак, плетеница, вит-превит кравай и др. Приготвя се във Велика събота през Страстната седмица. Съботният ден е разделен на две части - битовистична (до 13 ч.), през която се върши домакинска работа. През останалата част от деня има пълна забрана за извършването на занимания с битов характер, тъй като се започва подготовката за вечерното бдение (от 21 до 3 ч.). Замесването на обредните хлябове се извършва от стопанката на дома и към него се пристъпва с изключително свещенодействие - домакинята трябва задължително да се измие и да се преоблече в нови дрехи. Великденският хляб се приготвя от пшеничено брашно и с нов квас ( забъркан на Велики четвъртък от Страстната седмица), мазнина, яйца, мляко, ядки, сушени плодове, стафиди. Той е предназначен за Великденската трапеза, за лазарската кумица, за кръстника, за други близки. Формата на беликденските обредни хлябове не е строго установена. Освен плетениците, характерен задължителен елемент от украсата е червеното яйце, сложено в средата. Великденският хляб никога не се реже, той се разчупва на толкова части, колкото е броят на членовете на семейството.

- Идеята за преход и възраждане личи и в социализиращите обряди - ходене на гости, раздаване на яйца и козунак, както и в извършването на различни видове гадания - в нощта на Разпети петък се извършват разнородни гадателски практики, които са предимно от инициален тип и имат пряко отношение към създаването на семейство, към продължаването на рода и плодовитостта.

- Задължителни за култово-религиозната обрядност на Великден са боядисаните яйца. Съществуват данни, че яйца са се боядисвали и дарявали още в древността, в Египет, Рим, Китай, Персия, Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизират раждането на живота. Според някои древни източни култури яйцето е символ на душата, според персите то символизира Вселената (счита се, че Земята е произлязла от гигантско яйце). При евреите съществува обичай, когато отиват на гости, да носят някакъв дар на домакина и ако гостът е беден, дарявал яйце. В християнството яйцата се свързват с безсмъртието, носейки в себе си идеята за възкресение, а в Библията са знак на надеждата. В самия обичай отново се забелязват елементи на приемственост между паганизъм и християнство. По българските земи традицията на боядисването на яйца е заимствана от славяните през V - VI в. В Западна България оцветените вече яйца се наричат "перашки". Според някои изследователи наименованието е производно на праславянското "пер", което е с етимологичен смисъл на "бия, удрям, бие градушка, удря гръм". То отвежда и към по-старото наименование "квер" ("буд"), от което произлиза Перун - богът-покровител на мълниите и гръмотевиците. По земите на старите българи четвъртъкът се почита като ден на Перун, а второто червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, се заравяло сред нивата, за да я пази от опустошителни градушки. Великденските яйца се боядисват или на Велики четвъртък, или на Велика събота. Първото яйце се боядисва от най-възрастната жена в семейството и с него се чертае върху челата на децата кръстен знак, което е магичен ритуал, целящ да им даде здраве и жизненост през цялата година. След това се оставя пред семейната икона в домашния олтар и се съхранява до следващия Великден, когато се чупи. По състоянието на вътрешността на яйцето се извършват ритуални гадания, предсказващи благосъстоянието на семейството през следващата година. След това се хвърля в течаща вода и когато изплува, се изричат следните думи: "Червен, червен Великден, / зелен, зелен Гергьовден..." Това наричане в езическата обрядност има прерогативите на вербална магия. Второто боядисано яйце също е червено, то се оставя в църквата след литургията на Велика събота, в нощта срещу Празника. С третото червено яйце се украсява обредния хляб. Оцветяването на яйцата е ритуален акт, говорещ за пъстротата в природата и многообразието в живота, за вечността. Червеният цвят , според християнските интерпретации, се свързв с кръвта, пролята от Христос. Чукането с яйца може да се възприема като символичен сблъсък между различни индивидуалности, между духовните светове на участниците. Победителят в този сблъсък ще се радва на щастие, блестящо здраве и благополучие.

Независимо, че семантиката на Великденските обряди е претърпяла множество метаморфози, традицията продължава своя живот, съхранявайки в себе си посланието за обновление, за Възкресение, непреходност и нетленност, за безсмъртието на човешката душа, за хармоничното единство между човека и природата.

Икони на Христос :

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.