Великден - традиции, съвременност и приемственост

При установяването на християнската религия един от основните принципи за развиването на празнично-обредния комплекс е принципът на приемственост между културните пластове. Именно поради тази причина в празнуването на Великден се забелязват елементи на юдаизъм, езичество и християнство, съществуващи в странна симбиоза и хармонично единство помежду си. Митологичната същност на празника е свързана с Възкресяването, с възраждането, със стремежа на природата към обновление, с новия жизнен цикъл, с богатия на метаморфози преход от зимата към пролетта и лятото. В семантиката на Великденския празничен комплекс е заложена специфична интерпретация на Закона за Сътворението като един от Седемте основни духовни закона.

Според средновековния английски историк Беде (673 - 735 г.) англосаксонското наименование на Великден - Истър (Easter), произлиза от древната предгерманска тевтоническа митология, а Еостра (Eostre) е англосаксонска богиня на пролетта. На нея е посветен месец април, а тържествата в нейна чест се отбелязват по време на Пролетното равноденствие. В стремежа си християнството да бъде изградено по-приемливо и лесно за асимилиране от езичниците, англосаксонските християни започнали да използват за "Великден" наименованието "Истър", тъй като езическото отбелязване на настъпващата пролет съвпада с християнския празник Възкресение Христово. Според християнските вярвания, чрез смъртта си Христос изкупил греховете на човечеството, а с Възкресението Си дава надежда за съществуването на живот след смъртта. В същото време в много от латиноговорящите страни Великден е известен под наименованието Паска и в това се забелязва тясна връзка с еврейския празник Пасха, който се отбелязва по време на първия месец от еврейската лунна година, наречен Нисан. В основата на Пасха стои идеята за освобождаването на еврейския народ от 300-годишното робство в Египет и извеждането му от свети пророк Мойсей до Обетованата земя. Според християнските вярвания, Христос е разпнат на кръста точно по времето на Пасха.

Великденският празнично-обреден комплекс по своята същност и съдържание е класически пример за интеграция, приемственост и развитие на културните пластове, за взаимното преплитане на елементи от езическите култово-религиозни традиции и християнската религиозна обрядност. При обслужването на християнската обрядна схема са заимствани множество езически ритуали, които съдържат в себе си еквивалентна семантика, а именно:

- Великденското почистване, което се извършва във Велики понеделник от Страстната седмица и изгарянето на сметта по своята същност е ритуално почистване и съществува пряка взаимовръзка с езическия култ към огъня като пречистваща природна стихия, изгаряща зловредното, унищожаваща болестотворното. Смисълът от ритуалното почистване се изразява в "маркирането", в отделянето на собственото пространство от чуждото.

- През цялата Страстна седмица са разрешени за консумация само растителни храни и варива, а Велика сряда е последният ден, в който може да се извършва селскостопанска работа. Забраната за работа и завършващият ритуален пост (тримерене, извършвано на Велики петък и Велика събота) всъщност са табута, в които е заложена продуцираща семантика - тяхната цел е предизвикване на плодородие, на материално благополучие. Могат да бъдат разглеждани като своеобразна "временна смърт", която чрез механизмите на отрицателната магия ще възкреси природата и ще предизвика нейната плодовитост.

- Великденският заек - култова фигура, която е застъпена в ритуалната обрядност на римо-католическия свят и напоследък се сдобива с изключителна популярност и у нас;

- Жертвеното животно (агне) - то е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. Агнето се отъждествява с Иисус Христос , който е представен в християнските вярвания като "Божи агнец". В езическата култово-обредна схема то е жертвено животно, символизиращо търпение, чистота, невинност, жертвоготовност.

alt

- Великденски обредни хлябове (козунаци) - съдържат в себе си семантиката на житна жертва в чест на възраждането в природата. По своеобразен начин те възпроизвеждат смъртта, погребването на зърното и неговото възкресяване, израстване. Обредният хляб е не само продукт, той символизира плодородието, богатството, изобилието, благополучието. В нашите географски етнорайони обредните хлябове имат различни наименования - козунак, чупник, яйчник, паска, кукулник, писан кравай, великденски колак, плетеница, вит-превит кравай и др. Приготвя се във Велика събота през Страстната седмица. Съботният ден е разделен на две части - битовистична (до 13 ч.), през която се върши домакинска работа. През останалата част от деня има пълна забрана за извършването на занимания с битов характер, тъй като се започва подготовката за вечерното бдение (от 21 до 3 ч.). Замесването на обредните хлябове се извършва от стопанката на дома и към него се пристъпва с изключително свещенодействие - домакинята трябва задължително да се измие и да се преоблече в нови дрехи. Великденският хляб се приготвя от пшеничено брашно и с нов квас ( забъркан на Велики четвъртък от Страстната седмица), мазнина, яйца, мляко, ядки, сушени плодове, стафиди. Той е предназначен за Великденската трапеза, за лазарската кумица, за кръстника, за други близки. Формата на беликденските обредни хлябове не е строго установена. Освен плетениците, характерен задължителен елемент от украсата е червеното яйце, сложено в средата. Великденският хляб никога не се реже, той се разчупва на толкова части, колкото е броят на членовете на семейството.

- Идеята за преход и възраждане личи и в социализиращите обряди - ходене на гости, раздаване на яйца и козунак, както и в извършването на различни видове гадания - в нощта на Разпети петък се извършват разнородни гадателски практики, които са предимно от инициален тип и имат пряко отношение към създаването на семейство, към продължаването на рода и плодовитостта.

- Задължителни за култово-религиозната обрядност на Великден са боядисаните яйца. Съществуват данни, че яйца са се боядисвали и дарявали още в древността, в Египет, Рим, Китай, Персия, Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизират раждането на живота. Според някои древни източни култури яйцето е символ на душата, според персите то символизира Вселената (счита се, че Земята е произлязла от гигантско яйце). При евреите съществува обичай, когато отиват на гости, да носят някакъв дар на домакина и ако гостът е беден, дарявал яйце. В християнството яйцата се свързват с безсмъртието, носейки в себе си идеята за възкресение, а в Библията са знак на надеждата. В самия обичай отново се забелязват елементи на приемственост между паганизъм и християнство. По българските земи традицията на боядисването на яйца е заимствана от славяните през V - VI в. В Западна България оцветените вече яйца се наричат "перашки". Според някои изследователи наименованието е производно на праславянското "пер", което е с етимологичен смисъл на "бия, удрям, бие градушка, удря гръм". То отвежда и към по-старото наименование "квер" ("буд"), от което произлиза Перун - богът-покровител на мълниите и гръмотевиците. По земите на старите българи четвъртъкът се почита като ден на Перун, а второто червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, се заравяло сред нивата, за да я пази от опустошителни градушки. Великденските яйца се боядисват или на Велики четвъртък, или на Велика събота. Първото яйце се боядисва от най-възрастната жена в семейството и с него се чертае върху челата на децата кръстен знак, което е магичен ритуал, целящ да им даде здраве и жизненост през цялата година. След това се оставя пред семейната икона в домашния олтар и се съхранява до следващия Великден, когато се чупи. По състоянието на вътрешността на яйцето се извършват ритуални гадания, предсказващи благосъстоянието на семейството през следващата година. След това се хвърля в течаща вода и когато изплува, се изричат следните думи: "Червен, червен Великден, / зелен, зелен Гергьовден..." Това наричане в езическата обрядност има прерогативите на вербална магия. Второто боядисано яйце също е червено, то се оставя в църквата след литургията на Велика събота, в нощта срещу Празника. С третото червено яйце се украсява обредния хляб. Оцветяването на яйцата е ритуален акт, говорещ за пъстротата в природата и многообразието в живота, за вечността. Червеният цвят , според християнските интерпретации, се свързв с кръвта, пролята от Христос. Чукането с яйца може да се възприема като символичен сблъсък между различни индивидуалности, между духовните светове на участниците. Победителят в този сблъсък ще се радва на щастие, блестящо здраве и благополучие.

Независимо, че семантиката на Великденските обряди е претърпяла множество метаморфози, традицията продължава своя живот, съхранявайки в себе си посланието за обновление, за Възкресение, непреходност и нетленност, за безсмъртието на човешката душа, за хармоничното единство между човека и природата.

Икони на Христос :