Лазаровден |
Лазаровден е неделима част от култово-религиозната обрядност на Великденския празничен цикъл, в която съвсем ясно личат принципите на интеграция и приемственост между езически култ, юдаизъм и християнство. При изграждането на езическия ритуал основен лайтмотив е възкресението, обновлението в природата, преобразяването на мъртвото в живо, което в християнството се свързва с Възкресението на Лазар, с надеждата за втори шанс, с идеята за безсмъртието на човешката душа. Обредните практики по своеобразен начин пресътворяват единството и хармонията между човека и природата, стремежът към плодородие и благополучие, към пораждащото начало, а именно в това проличава връзката и с други езически религиозни култове към Богинята-майка. Поради тази причина обредността е изцяло женска и по своята същност представлява еквивалент на коледарските и сурвакарските мъжки обряди. основното съдържание на култовия ритуал е насочено към осигуряване на здраве, предпазване от суша и опустошителни градушки, към плодородие и благополучие. Момите, които са участвали в лазаруването, не са заплашени, че могат да бъдат "грабнати от змей", а това им гарантира сигурността, че успешно ще изпълнят своите социални функции на продължителки на рода. Присъствието на такава тератонична фигура като "змей" е категорично доказателство за наличието на древномитологичен реликт в култуво-религиозната обрядност на празника и по естествен и логичен начин насочва вниманието към друг много важен християнски празник като Гергьовден, с който се свързват фолклорните мотиви на змееборството и езическите пролетни скотовъдни култове. Лазарското шествие, ритуалното обикаляне на домовете по своята същност представляват "маркиране" на територия, отделяне на урбанизираното пространство от чуждото, неусвоеното. Обичаят е известен като "ладуване". В древността се смятало за лоша поличба , ако лазарското шествие пропусне дадена къща. Песните, които изпълняват девойките при обиколката на домовете, имат изразителна индивидуална насоченост към всеки един от членовете на семейството и притежават характер на вербална магия, чиято основна цел е осигуряване на здраве и хармонични взаимоотношения на стопаните, на плодородие и благополучие. В същото време чрез ритуала "булка и момък" ( "буенец, буенек") момите се представят в обществото, отправят своята заявка, че са отворени за социума и доказват готовността си за създаване на семейство. При този ритуал една от момите е преоблечена като мъж (буенец) и тя изпълнява функциите на водач на лазарското шествие. Ролята на булка се изпълнява от преоблечено в характерна булчинска носия малко момиче, на 8 - 10 години, за което задължително условие е да има живи родители. Ритуалният танц на булката и буенеца също съдържа в себе си елементите на социализация - хорото е отворено, момите са строго подредени по възраст и са в редица. При танца девойките подскачат високо, за да са високи и буйни посевите, да се раждат много домашни животни. Накрая водачката на групата (буенецът) мята върху рамото на стопанката бялата си кърпа, с която играе на хорото, а домакинята връзва в нея пари и я връща. След това дарява девойките с орехи, ябълки и брашно и търкулват по двора ситото. По начина му на падане се извършват гадания, които касаят плодородието и благополучието в дома. Сред даровете могат да присъстват и яйца, които биват боядисвани по-късно за Великден или се използват за извършване на ритуални гадания от инициален тип, за премахване на магии, за предпазване от зли очи и т.н. В някои краища на България лазарките изпълняват т.нар. "пеперударски" песни, които отново съдържат в себе си елементите на вербална магия, служеща за измолване на благодатен дъжд от Бога и за предпазване от опустошителни градушки. Ритуалът е широко застъпен и в празничната обрядност на Летния Атанасовден, когато се извършват ритуалите Пеперуда и Герман. Освен по домовете, лазарките обикалят нивите и ливадите и пеят специални обредни песни. Накрая отиват на реката и се пръскат с вода - ритуал, съдържащ в себе си посланието за дъжд и плодородие през годината. Нaпяването на пръстените е ритуал, съдържащ в себе си елементите на гадание от инициален тип. Той има характерна сватбена насоченост и е пряко свързан с вечните човешки надежди за любов, хармонични взаимоотношения и благополучие в брака, които се преплитат в прекрасно единство с идеите за изобилие и плодородие в природата. Чрез изпълнението на система от ритуали лазарките по своеобразен начин маркират прехода между зима и пролет, между добро и зло, между хаос и хармония, между индивидуалност и семейство. |