Цветница

Картина

Цветница принадлежи към т.нар. "триодни", променливи празници - датата на неговото отбелязване е в тясна взаимовръзка с Великден. Пада се винаги в неделя, една седмица преди Възкресение Христово. Цветница е един от най-обичаните християнски празници, който в народния календар е известен под множество различни имена - Връбница, Палмова неделя, Цветоносна неделя, Вход Господен в Йерусалим, Куклинден и др.

Култово-религиозната обрядност на Цветница е неделима част от цялостния Великденски празничен цикъл и по своята същност е своеобразно продължение на ритуалите, извършвани на Лазаровден. Характерното за обредите е, че се изпълняват от по-възрастните лазарки и отново притежават аграрната насоченост на народните обичаи, в които основните лайтмотиви са възраждането и обновлението в природата, плодородието и благополучието, прехода между зима и пролет, победата на доброто над злото, на светлината над мрака и др. В Свещените книги на християнството празникът Цветница се свързва с влизането на Христос в Йерусалим и тържественото му посрещане от възторжения народ, който застила с палмови листя пътя пред него. Оттам произлиза и името "Палмова неделя", но тъй като палмата не е разпространена в нашите географски ширини, функциите на палмовите листя се изземат от върбовите клонки и с това се обяснява името "Връбница". Християнският празник Вход Господен в Йерусалим също е наситен с богато метафорично съдържание - Христос представлява символ на доброто и възтържествуването му над злото, на благородството и хармонията в човешките взаимоотношения. Църквата приема, че Вход Господен в Йерусалим символично се свързва с Второто Пришествие. При Първото Пришествие Христос се явил пред човечеството като Изкупител и Спасител, а при Второто Пришествие се явява като Цар на света, Вседържител и Съдник.

Празникът е един от 12-те Велики църковни празници. Въпреки строгия пост, на празничната трапеза е разрешено да има риба. По време на службата в храмовете християните трябва да държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заместват палмовите листа - вайи. Освещаването им се извършва на всенощно бдение в съботната вечер. След богослужението, върбовите клонки се взимат в домовете за здраве и предпазване от болести и зловредни влияния.

В някои краища на България се извършват и поменни обряди, свързани с поверието, че на Цветница "разпускат" умрелите - те напускали гробовете си, очаквайки близките си да им занесат нещо, приживе обичано от тях. Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, прекадяват с тамян, преливат с вино и вода, а след това забиват върбовите клонки встрани, до паметните плочи. По своята същност това е "очистващ" ритуал, свързан с отделяне на доброто от злото и ликвидиране на негативните влияния. При установяването и развитието на християнския религиозен ритуал са следвани основните принципи на интеграция и приемственост между културните пластове, в които култово-езическата обрядност се допълва, обогатява и доразвива, а не се отрича или отхвърля.

Християнската църква винаги е била толерантна към народните обичаи и се отнася с изключителна почит пред хилядолетната култура на човечеството, пред народната памет, пред традицията. Обичаите на Цветница и Лазаровден представляват своеобразен еквивалент на мъжките сурвакарски и коледарски обряди. Чисто женския характер на култово-религиозната обрядност отново говори за пряката връзка на празника с езическия култ към Богинята-майка, към пораждащото начало.

Важна част от обредността на Празника е ритуалното месене на хлябове (символ на плодородието, безкръвна жертва), които в народните представи са известни като "кукли" - оттам произлиза наименованието Куклинден. Друг характерен момент е т.нар. "кумичене" - виенето на венци от върбови клонки и пускането им по вода, с който завършва цикълът на моминските пролетни игри. Освен за предпазване от змея, той носи в себе си характера и съдържанието на гадаене от инициален тип, в което основният лайтмотив е сватбеният елемент. Изхвърлянето на върбовите венци представлява очистителен акт и се свързва с победата над зимата и "хтоноса" (змея).

Ритуалното мълчание (исихия) след Цветница, през Страстната седмица, се нарича "говеене" и също се свързва със сватбения елемент в ритуалната обрядност - само младите булки говеят, преминавайки през прага на новия си дом. 

В народните представи в прекрасно хармонично единство се преплитат циклите в природата и човешкия макрокосмос, общностното и индивидуалното. Една нация е истински богата, когато в умението за празнуване ясно личат характеристиките на приемствеността между традиция и съвременност.

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.