Цветница

Картина

Цветница принадлежи към т.нар. "триодни", променливи празници - датата на неговото отбелязване е в тясна взаимовръзка с Великден. Пада се винаги в неделя, една седмица преди Възкресение Христово. Цветница е един от най-обичаните християнски празници, който в народния календар е известен под множество различни имена - Връбница, Палмова неделя, Цветоносна неделя, Вход Господен в Йерусалим, Куклинден и др.

Култово-религиозната обрядност на Цветница е неделима част от цялостния Великденски празничен цикъл и по своята същност е своеобразно продължение на ритуалите, извършвани на Лазаровден. Характерното за обредите е, че се изпълняват от по-възрастните лазарки и отново притежават аграрната насоченост на народните обичаи, в които основните лайтмотиви са възраждането и обновлението в природата, плодородието и благополучието, прехода между зима и пролет, победата на доброто над злото, на светлината над мрака и др. В Свещените книги на християнството празникът Цветница се свързва с влизането на Христос в Йерусалим и тържественото му посрещане от възторжения народ, който застила с палмови листя пътя пред него. Оттам произлиза и името "Палмова неделя", но тъй като палмата не е разпространена в нашите географски ширини, функциите на палмовите листя се изземат от върбовите клонки и с това се обяснява името "Връбница". Християнският празник Вход Господен в Йерусалим също е наситен с богато метафорично съдържание - Христос представлява символ на доброто и възтържествуването му над злото, на благородството и хармонията в човешките взаимоотношения. Църквата приема, че Вход Господен в Йерусалим символично се свързва с Второто Пришествие. При Първото Пришествие Христос се явил пред човечеството като Изкупител и Спасител, а при Второто Пришествие се явява като Цар на света, Вседържител и Съдник.

Празникът е един от 12-те Велики църковни празници. Въпреки строгия пост, на празничната трапеза е разрешено да има риба. По време на службата в храмовете християните трябва да държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заместват палмовите листа - вайи. Освещаването им се извършва на всенощно бдение в съботната вечер. След богослужението, върбовите клонки се взимат в домовете за здраве и предпазване от болести и зловредни влияния.

В някои краища на България се извършват и поменни обряди, свързани с поверието, че на Цветница "разпускат" умрелите - те напускали гробовете си, очаквайки близките си да им занесат нещо, приживе обичано от тях. Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, прекадяват с тамян, преливат с вино и вода, а след това забиват върбовите клонки встрани, до паметните плочи. По своята същност това е "очистващ" ритуал, свързан с отделяне на доброто от злото и ликвидиране на негативните влияния. При установяването и развитието на християнския религиозен ритуал са следвани основните принципи на интеграция и приемственост между културните пластове, в които култово-езическата обрядност се допълва, обогатява и доразвива, а не се отрича или отхвърля.

Християнската църква винаги е била толерантна към народните обичаи и се отнася с изключителна почит пред хилядолетната култура на човечеството, пред народната памет, пред традицията. Обичаите на Цветница и Лазаровден представляват своеобразен еквивалент на мъжките сурвакарски и коледарски обряди. Чисто женския характер на култово-религиозната обрядност отново говори за пряката връзка на празника с езическия култ към Богинята-майка, към пораждащото начало.

Важна част от обредността на Празника е ритуалното месене на хлябове (символ на плодородието, безкръвна жертва), които в народните представи са известни като "кукли" - оттам произлиза наименованието Куклинден. Друг характерен момент е т.нар. "кумичене" - виенето на венци от върбови клонки и пускането им по вода, с който завършва цикълът на моминските пролетни игри. Освен за предпазване от змея, той носи в себе си характера и съдържанието на гадаене от инициален тип, в което основният лайтмотив е сватбеният елемент. Изхвърлянето на върбовите венци представлява очистителен акт и се свързва с победата над зимата и "хтоноса" (змея).

Ритуалното мълчание (исихия) след Цветница, през Страстната седмица, се нарича "говеене" и също се свързва със сватбения елемент в ритуалната обрядност - само младите булки говеят, преминавайки през прага на новия си дом. 

В народните представи в прекрасно хармонично единство се преплитат циклите в природата и човешкия макрокосмос, общностното и индивидуалното. Една нация е истински богата, когато в умението за празнуване ясно личат характеристиките на приемствеността между традиция и съвременност.

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Чудотворна Богородица
Чудотворна Богородица
140.00 Лв.

Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.