Гергьовден

Като персонаж от народните традиции свети великомъченик Георги Победоносец е светец-покровител на скотовъдците, на овчарите и е събирателен образ, изразяващ основните поминъци на българина. В древността годишният селскостопански цикъл се разделял на две части - лято и зима, които се простирали в интервалите между Димитровден и Гергьовден. Димитровден се свързва с края на текущия аграрен цикъл и с разпускането на ратаите и наемните работници, а Гергьовден отбелязва началото на новата селскостопанска година и се свързва с наемането на работна ръка.

По своето съдържание празникът на свети Георги представлява важна част от цялостния пролетен Великденски празничен цикъл. Той е естествено продължение на поредицата от култови пролетни празници като Лазаровден и Цветница и същевременно внася нови елементи в интерпретацията на обредните ритуали, свързани с обновлението и възкресението в природата, с плодородието, изобилието и благополучието. Като основен лайтмотив в архитектониката на празника, заедно с езическите скотовъдни култове, е застъпен и един изразителен древномитологичен реликт - змееборството. Разглеждан от този ракурс, свети Георги Победоносец може да бъде причислен към митологичните герои-демиурзи, които унищожават митологични хтоноси (змейове) и аналогични тератонични фигури.

В иконографската традиция свети великомъченик и чудотворец Георги Победоносец е изобразен като млад мъж, яздещ бял кон, облечен във воински доспехи, държащ копие в ръка, с което пронизва огнедишащ змей. Като много важен елемент в архитектониката на иконата на заден план, на фона на царски дворец, е изобразена девойка - царската дъщеря, която трябва да бъде жертвана, за да бъде умилостивен змеят. Чрез нея образът на светеца се обогатява и доразвива като се добавят функциите му на освободител, на спасител.

В народно-песенната традиция образът на свети Георги е изграден по идентичен начин, наситен е с богата семантика и метафорично съдържание, което изразява вечните човешки стремежи за победа на доброто над злото, на пролетта над зимата, на плодородието и изобилието. Славянските народи пренасят върху фигурата на християнския светец някои от характеристиките на пролетните езически божества и същевременно го превръщат в сезонна граница в скотовъдния календар. Обредно-празничния комплекс в съдържанието на празника притежава изцяло езически култови характеристики, наситени със собствена семантика и изпълнени със собствен уникален израз.

Системата от обряди има строга последователност. Много важен елемент от характеристиките й е нейната масовост, т.е. ангажирани са всички членове на общността. Ето някои ключови моменти от празничния ритуал:

- Подготовката на празника започва още от предишния ден - момите берат цветя и цъфнали клони, от които вият венци (обикновено 3 на брой), предназначени за курбана, за менчето, в което ще бъде извършено ритуалното доене на млякото и за овцата, която ще бъде издоена първа (тя е майка на жертвеното агне). Още преди изгрев слънце, в деня на празника, с цветя трябва да бъде обкичена и къщата. Наред с обичаите за здраве и плодородие, се извършват и ритуали за прогонване на злото, в които се използват чесън, глог, коприва, бук и др. Всичко това са средства, чрез които по имитативен път силата на природата трябва да се пренесе в живота на човека и да тласне развитието му в благотворна посока.

- Обредно издояване на овцете - първа се дои овцата, която най напред е родила. Ако агнето е мъжко, то бива обречено като курбан за светеца. В някои краища на България първото мляко се съхранява до домашното огнище, където спорд народните вярвания се криел духът на прародителите. Обикновено първото мляко се излива в реката - ритуал, чрез който отново по имитативен път силата на природата трябва да се пренесе в живота на човека, оказвайки му благотворно влияние и предизвиквайки благополучие и изобилие (млякото да тече като вода).

- Курбан - първото мъжко агне, родено през годината, е предназначено за светеца. Жертвоприношението се извършва пред трапезата, върху която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето - за да има ситост и плодородие през годината. жертвената кръв се събира и се разпръсква по лехите в домашното стопанство - целта отново е плодородие, изобилие и богат берекет, но по своеобразен начин напомня за жертвеност, за отдаване. Ритуалите са съпътствани с т.нар."тъжовни" песни, които трябва да навеждат на мисълта за скръбта по загубата на тази жертва, за нейната висока морална стойност.

икона Христос Добър Пастир - Агнето е изключително важна фигура в празничната обрядност, тъй като в християнската религия с понятието "Божи Агнец" се отъждествява Иисус Христос като олицетворение на духовна чистота, на доброта, кротост, благост, милосърдие и други високи нравствени добродетели. В иконографията един от основните иконографски типове при изобразяването на Христос е т.нар. "Христос Добър Пастир" и в него ясно се забелязват принципите на интеграция и приемственост между езическия религиозен култ и християнската религиозна обрядност. Чрез превъплъщението на Христос като Пастир се пресъздава не само основния поминък на християните (земеделие и скотовъдство), но е застъпено и богато метафорично съдържание - Христос като духовен водач, като просветител на християните.

- Обредни хлябове - известни са под името Гергьовски краваи и притежават самобитна украса, символизираща основните поминъци на българина- земеделие и скотовъдство. По повърхността на хляба се изобразяват овце, кошара, овчар и др. Сами по себе си обредните хлябове семантично са наситени със съдържаниети на безкръвна жертва, провокираща плодородие, изобилие, благосъстояние и пресъздаващи възраждането в природата. по време на Празника се замесват и специални обредни хлябове за почитане паметта на маъртвите, които в различните краища на България са известни под наименованията "подавки", "прошурки" и др.

- В някои региони момите извършват обредни гадания от инициален тип, които имат изразена сватбена насоченост. В котле с "мълчана" вода те предварително събират свои вещи или накити - пръстени, гривни, китки и др. и ги оставят да пренощуват. На Гергьовден по тях разбират за кого ще се омъжат.

- В някои региони на България съществуват обичаи като "събличане" и "забраждане" на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, се събират на мегдана, облечени в булченските си премени. Техните кумове (кръстници), в присъствието на всички местни жители, извършват ритуално преобличане - събуват обувките им и везаните празнични дрехи и им дават да облекат обикновени. Самият ритуал е носител на посланието за инициация и посвещение, за промяна в социалния статус, приемане на младите жени в обществото и в частност - в лоното на семейния живот с принадлежащите му отговорности и задължения. В архетипната символика дрехите се асоциират с "персоната", с човешката индивидуалност и с посланието, което отправяме към света за нашата собствена идентичност.

С идеята за преход към новата скотовъдна година се осъществяват поредица от култово-обредни практики със соционормативен характер. В народните представи индивидуалното, личното трябва да бъде в синхрон с всеобщото, с общочовешкото и задължително в себе си трябва да носи посланието за хармония и единство с природата.