Кръстът и кръстният знак

Кръстът е един от най-разпространените символи в религиозната система на християнството и изразява хармоничното единство между дух и материя, между Божественото и човешкото. Той е символ на живота и се определя като геометричен семантичен аналог на "световното дърво на човечеството", "Дърво на живота", "Дърво на безсмъртието", "Честно дърво", "Животворящ Кръст Господен" и др. По времето на Христос е кръстът е бил известен като най-безчестното средство за мъчение и умъртвяване - на смърт чрез разпъване са били осъждани робите и престъпниците и за да бъде унизен, Христос е разпнат между двама разбойници. Именно на Кръста Христос приема мъченически венец.

Тъй като Кръстът дълго време е бил наситен с негативно съдържание, съхраняващо в себе си спомена за кръстните мъки на Христос, по време на ранното християнство като символи на вярата са били използвани рибата, агнето, котвата и др. На по-късен етап от развитието на християнската история, по времето на равноапостолните император Константин Велики и царица Елена, Кръстът се сдобива с друга семантика, обогатява се с качествено ново съдържание и към него се подхожда с особено свещенодействие. Той се превръща в символ на победата, на вярата, на Възкресението, на безсмъртието и става отличителен знак на християнството. Проведените от Константин Велики реформи в устройството на Римската империя са революционни по характер и новаторски по дух. Той отменя смъртното наказание чрез разпъване на кръст, по силата на Миланския едикт от 313 г. християнството е признато за официална религия, равнопоставена на всички останали вероизповедания на територията на Римската империя.

Кръстът е натоварен с богато символно съдържание - той е специфичен семантичен аналог на единството между хоризонталния и вертикалния митологичен пространствен модел на света и това обяснява двете естества на Спасителя. Вертикалният модел на света се състои от три пространствени зони - горна (Божествена), средна (човешка) и долна (хтонична) и е популярен с наименованието "световна ос" ( от лат. "axis mundi"). В митологичните представи се асоциира с парадигмата "раждане-живот-смърт". Хоризонталният пространствен модел на организация на света се базира на опозицията "център-периферия" и се характеризира с подчертано дуалистични митологични представи. Той стои в основата на противостоящите двойки "добро-зло", "мъж-жена", "ден-нощ", "светлина-мрак" и др. Пресечната точка между хоризонталния и вертикалния модел се възприема като център, опорна точка на света. Той е събирателен образ на всички духовни и материални ценности, създадени в хода на човешката еволюция и олицетворява квинтесенцията на живота и неговата святост.

В себе си Кръстът съдържа скритите послания на цифрите - енергията на числата 4, 5 и 40, които са наситени със сакрално съдържание - 4-те посоки на света, 4-те вятъра, 4-те елемента; 5 са опорните точки на Кръста, 5 са раните по тялото на Христос..

Ако към центъра на Кръста се спусне една перпендикулярна ос, се получава геометричното изображение на понятието "пространство" и същевременно се указва триизмерността на нашия свят. Ако Кръстът се завърти около тази ос, се получава геометричният израз на понятието "време" с неговите специфични характеристики. В представите на древните общества митичното време не е еднородно, нито пък е непрекъснато. То се редуцира на свещено (сакрално, времето на празниците) и профанно (обикновено, всекидневно, което е лишено от високите морални стойности на мита и празничния ритуал).

Времето и пространството съществуват в единен континиум и в съответствие с Теория на относителността Вселената има 3 пространствени и едно времево измерение. При пълното си завъртане около перпендикулярната ос Кръстът изписва кръг - символ на съвършенството, на божественото, но по този начин изглежда и изображението на числото 0. Поставени едно до друго, числата 4 и 0 дават числото 40, което символизира мъченичеството.

Съществуват няколко Празника, на които светата Църква е отредила специални молитви в чест на Кръста - на 14.IX. - Въздвижение на Честния Кръст (Кръстовден), на Велики петък (Разпети петък) от Страстната седмица, а III-та неделя от Великия пост е наречена Кръстопреклонна, тъй като е посветена на Животворящия Кръст Господен.

КРЪСТНИЯТ ЗНАК е един от най-разпространените символни елементи на религиозната обрядност при християнството. Използва се и като защитно средство срещу всякакви злини и неблаготворни влияния. Жестът представлява насрещно събиране на палец, показалец и среден пръст на дясната ръка, а безименният и малкият са свити към дланта. От гледна точка на семантиката 3-те събрани пръста символизират Триединството на Христовата вяра, на Светата Троица, а двата свити към дланта пръста символизират двете естества на Христос - божествено и човешко. При извършването на кръстния знак с докосването до челото си вярващият пресъздава надеждата си за бистър ум, за просветление и предпазване от зли помисли. Докосването вляво, до сърцето, е израз на чувственост, сърдечност и съпричастност към ближните, на обич към заобикалящия свят. Докосването вдясно изразява надеждата за добро здраве и сила, на възможността за упражняване на ефективен труд. Докосването до утробата изразява връзката със земното, с надеждата за благополучие и хармоничните взаимоотношения между човека и природата.