Еньовден

Икона

На Еньовден Православната църква почита Празника Рождение на свети Йоан Кръстител, който принадлежи към т.нар. "минейни", постоянни празници и всяка година се отбелязва на 24 юни. Според някои исторически източници, в това число и "Синдикът на цар Борил", до XIII в. по българските земи Празникът е бил отбелязван с особена тържественост и е имал изразителен масов характер. След XIII в. много от елементите на празничната обрядност на Еньовден са прехвърлени в системата от ритуали на Коледните и Великденските празнични цикли.

В народните представи Еньовден е известен като "Летният Ивановден" и в различните етно-райони има свои собствени уникални наименования - Яневден, Иванден, Ивановден, Ивъндън, Еньо Билкобер, Иван Бильобер, Иван Купало,  Драгийка и др. В ритуалната обрядност на празника се забелязват  както реликти с езически произход, характерни за древнотракийската култура и митология, така и елементи на християнската църковна обрядност. Налице са основните принципи на приемственост и интеграция между културните пластове и в процеса на своето адаптиране християнският светец поема  върху  себе си част от характеристиките на древно езическо божество от соларен тип. Разглеждайки многовековното културно-историческо наследство на древните траки и позовавайки се на натрупаните емпирични данни, много изследователи посочват наличието на редица противостоящи двойки в празничния комплекс, обслужващ култа към Слънцето. Сюблимните моменти в отдаването на почит към небесното светило са именно преходните дни, маркиращи границите между двата сезона (зимен и летен) в селскостопанския цикъл -  дните на зимното и лятното слънцестоене. Позовавайки се на тази закономерност при изграждането на противостоящи двойки, Християнската църква обединява Празниците             Рождество Христово и Рождество на свети Йоан Предтеча в единен празничен комплекс, чиито водещ лайтмотив е вечният човешки стремеж към здраве, плодородие, благополучие и хармонични взаимоотношения в семейството и общността.

  • Един от водещите елементи на ритуалната обрядност на Еньовден е спазването на система от табута.  Най-важното сред тях е пълната забрана за работа, поради страх от природни бедствия, градушка и суша. Тъй като предхождащите празници са свързани с отдаването на почит към светците-градушкари - свети Елисей (Лисо), празнуван на 14 юни, свети Вартоломей и Варнава (11 юни), както и на света Вида (Видовден),15 юни, в народните представи съществува поверие, че Еньо Билкобер е "застъпник" пред тях и може да осигури благоразположението им. По своята същност и съдържание Еньовден е празник на Слънцето и водите, отбелязван след деня на лятното слънцестоене. Смята се, че от този ден плодоносният Бог (Слънцето) поема по обратния път към зимата и "Еньо си облича кожуха да върви за сняг."

 

  • Еньовден е празник на билките и благоуханните треви. В целия християнски свят той е известен като "Еньо Билкобер" или "Свети Иван Бильобер". Съществува поверие, че в нощта срещу Еньовден, до изгрев слънце, билките имат най-изразителна магическа сила. След този момент повечето от тях изгубват лечебните си качества. Съвременните научни анализи доказват, че това твърдение е не просто догматично приета условност, а е реално съществуваща закономерност. В народните представи "За всяка болка има билка!" и за това  жените и билкарите трябвало да  наберат 77 билки и 1/2 - за всичките познати 77 болести, а половината билка е за болестта, която "няма име"  и, следователно, е половин болест. Според множество предания, в нощта срещу Еньовден цъфти горската папрат и цветът й увяхвал след около час. Именно този цвят през вековете е бил митологизиран - смятан е за панацея, за универсално лекарство, но можел и да сбъдва всякакви човешки желания. Използването на билки и лековити треви в народната медицина е известно като хомеопатия, "зелена" магия. За да се съхранят лечебните качества на събраните през нощта растения, лечителите започвали приготвянето на еликсири още преди изгрев слънце. Към това свое занимание те пристъпвали с изключително свещенодействие - съществувала е цяла система от магически ритуали и знахарите строго се придържали към изпълнението им. След извършването на поредицата от задължителни обредни практики, те започвали да приготвят своите вълшебни отвари - по правило това се извършвало в заключени стаи и обикновено знахарите са били жени, съблечени голи. През вековете на женската голота са приписвани магически качества, придавано й е окултно съдържание.

 

  • След набирането на билките, задължителен е обичаят за масово къпане в реката - по своята същност това е вид катартична, пречистваща магия. В етимологичен аспект именно от къпането в реката произхожда наименованието на празника "Свети Иван Купало", което е разпространено в Украйна и Белорусия. Според поверието, преди да изгрее на небето, Слънцето се къпело в течащите води и ги правело лековити. За също толкова лековита е смятана и Еньовската роса - в народните представи тя е олицетворение на капчиците вода, които Слънцето е поръсило по земята след къпането си.

 

  • В някои етно-рeгиони е разпространен обичаят да се минава под Еньовски венци, които момите свивали през нощта от цветя и благоуханни треви. Те притежавали изключителни качества -  освобождавали от болести, изчиствали от магии и предпазвали от лоши очи. Именно тогава се изготвяли и амулетите, които имали силата да защитават от зловредни влияния носещите ги хора, а по своята същност това е вид апотропейна (предпазваща) магия.  

 

  • Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е много подходяща за правенето на магии и извършването на ритуални гадания. Една от обредните практики е свързана с т.нар. "мамене" ("грабене", "крадене") на чуждото плодородие от нивите и добитъка. Смятало се, че магьосниците-мамници могат да подмамят дори и чуждия късмет, чуждото щастие или чуждата любов. След XIII в. този елемент на ритуалната обрядност на Еньовден е пренесен в празничния комплекс, обслужващ Гергьовден.  За да предпазят нивите и добитъка си от негативното вмешателство, стопаните обикаляли имотите си и гонели мамниците (гоненето на мамници е пренесено и в ритуалната обрядност на Спасовден, по подобие на Гергьовден). Сполучлива, обаче, била не само вредоносната магия - с много голям успех се провеждали и различни видове баене ( вид вербална магия), които били насочени срещу уплах, лоши очи, урочасване и болести.    

 

  • Изгревът на Слънцето в Еньовденското утро е имал особено магнетично влияние върху човешките представи и възприятия. Считало се, че преди да се извиси на небосвода, Слънцето "трепти", "играе" и за това в някои етно-региони Еньовден е празник, свързан с "игрите на Слънцето". Всеки, който станел свидетел на чудодейното явление, можел да разчита на непоклатимо здраве, добро разположение на духа и благополучие през годината. Вечният човешки стремеж към по-добър живот карал младите хора да не заспиват и да дочакат изгрева. През цялата нощ момите пеели Еньовски песни, събирали цветя за Еньовските венци и китки, а момците палели Еньовски огньове, които прескачали за здраве и изчистване от вредоносни влияния (вид катартична, пречистваща магия). На по-късен етап от развитието на културните процеси в обществото ритуалът с паленето на Еньовския огън е пренесен в празничната обрядност, обслужваща Заговезни.

 

  • Особено популярен е обичаят Еньова буля, в който участват само моми. Още от предишния ден всяка мома свива своя китка от цветя, в която поставя свои отличителни белези (нишани). Китките се събирали в котле с "мълчана вода" и се оставяли навън , под открито небе, "за да видят звездите". На сутринта всички моми се събирали, преобличали като булка 6 - 7 годишно момиченце, чиито родители са живи. Една от най-едрите и издръжливи моми го качвала на раменете си и заедно обикаляли всички къщи на селото. На Еньовата буля стопаните задавали въпроси, свързани с плодородието на нивите и добитъка, а нейните отговори били смятани за поличби. След обхода на всички махали, момите се връщали при котлето с китките, където Еньовата буля пророкувала коя мома за какъв момък ще се омъжи (ритуални гадания от инициален тип). Много от характеристиките на ритуалната обрядност са сходни с ладуването (напяването на пръстените) на Лазаровден и Цветница.

 

Имен ден празнуват: Иван(-а; -ка), Йоан(-а), Яни, Яне, Яница, Янин(-а), Янита, Янимир(-а), Янислав(-а), Янизар(-а), Янчо, Енчо, Еньо, Даян(-а), Дилян(-а), както и всички, носещи имената на билки.

             

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Андрей
Св. Андрей
60.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.