Горещниците

Понятието "Горещници" е етимологичен аналог на "горещина, топлина" - в народните представи на българина това са най-топлите дни в годината. В различните етно-региони на България Горещниците са известни и под други имена - Германовци, Блъсъци, Горесци, Чуруци и др. Според някои източници, те обхващат периода от 15, 16 и 17 юли, когато Православната църква отдава почит на светите великомъченици Кирик и Юлита, на света Юлия Девица и на света великомъченица Марина. Според други изследователи на народните обичаи, Горещниците обхващат цялата седмица ( от 15 до 20 юли), която е  известна с имената Опална неделя, Запална неделя, Огнена неделя и др. Това са дните, свързани с отдаването на почит към огъня като стихия.  В мито-поетичен аспект огънят е култов елемент със соларни характеристики - той е по-малкият брат на Слънцето и това го превръща в обект на идентично преклонение и страхопочитание. През зимата, когато слънчевите светлина и топлина са ограничени, а човешкото съществуване е в по-тясна зависимост от огъня, водеща е неговата съзидателна функция, градивните му характеристики. През този период той символизира домашното огнище, личното, усвоеното пространство. През лятото, когато слънчевите лъчи са с подчертана интензивност, доминиращи са разрушителната функция и деструктивните характеристики на огъня. Отношението към огъня вече има променен ракурс - той символизира чуждото, неусвоеното пространство, стихийното, злото, хтоноса. Именно тогава огънят е поставен в центъра на повечето култово-обредни практики, свързани със строги забрани за ползването му. В празничния календар съществуват около 20 празника, посветени на огнената стихия и всичките те са успешно адаптирани към онези периоди от астрономическия календар, в които се маркират важните, преходните моменти в годишния аграрен цикъл. Повечето от тях са разположени в летния сезон, когато опасността от градушки и опустошителни пожари е по-изразителна. Именно тогава са и празниците, организирани в чест на светците-градушкари.

 

СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦИ КИРИК И ЮЛИТА

Денят на светите великомъченици Кирик и Юлита, 15 юли, е първият от поредицата Горещници. Свети Кирик се почита като лечител, помагащ при очни болести. В някой етно-региони на България се смята, че пази домашните животни от болестта "огница". През първия ден от Горещниците се загасява стария огън в домашното огнище, съхраняван с особено свещенодействие в продължение на цяла година. През вековете домашното огнище винаги е било митологизирано понятие, възприемано е като култово място в дома - според преданието, то има медиативни функции, тъй като край него се крие духът на предците. В повечето култури тази мито-поетична представа има свой собствен уникален еквивалент - в Римската митология Богинята на домашното огнище се нарича Веста, в Гръцката митология нейното име е Хестия. Тя се грижи за свещения огън на Олимп и всички семейни огнища са смятани за нейни олтари -  докато има огън в огнището, има и живот в дома.  В основата на това схващане са залегнали идеите за катартичната (пречистваща) и репродуциращата функции на огъня.

В системата от табута, съпровождащи единния празничен комплекс на Горещниците, основна роля играе строгата забрана за палене на огън. Новият, "младият" огън се донася  в дома и се поставя  в огнището на 17 юли, в деня на света Марина, а дотогава се спазва забрана за селскостопанска работа ( не се жъне, не се коси и др.), както и забрана за домакински дейности - не се приготвят хляб и топли храни, не се пере, не се мие и др. Ритуалните забрани са свързани със стремежа за опазване на реколтата от пожари и природни бедствия. Сред обредните практики е извършването на ритуални гадания - счита се, че по времето на Първия Горещник (15 юли) може да се определи какво ще бъде времето през януари. С мисълта за здраве и дълголетие се прави ритуално къпане в горещ минерален извор. В повечето етно-региони на България се поставя началото на "седенкарския" период с т.нар. обредно "заклаждане" на първата моминска седянка на открито, с което се оповестява прехода към зимния сезон. През него изявите на социума  и младежките закачки протичат в друг план и в различна среда. Извършва се и първото запридане на хурките - злободневният битовизъм се сдобива с по-специфична семантика, превръщайки се в елемент от сложен ритуал, свързан с любовната магия. В патриархалния бит на българина хурката и вретеното, освен като оръдия на труда, са  имали статуквото на свещени предмети. В сватбената обрядност те са задължителен атрибут - те представляват дарове за булката и при изработването им се следва специфичен ритуал. Според древните представи, хурката пази жената от силите на хтоноса, от злото - излизайки навън по тъмно,  младате булка задължително носела със себе си своята хурка. Апотропейната (предпазващата) функция на хурката и вретеното се подсилва и с наличието на разноцветна декорация по тях - вечният човешки стремеж към красотата е в симбиоза с мечтата за хармонични взаимоотношения, за здраве и благополучие в семейството, а посланията на цветовете го доказват. Самото заклаждане на седянката  и запридането на хурките представляват своеобразна поредица от действия и наричания (имитативна и вербална магия), продиктувани от мечтата за взаимност в любовта.

 

СВЕТА МЪЧЕНИЦА ЮЛИЯ

Денят на света мъченица Юлия (16 юли) е неделима част от цялостния празничен комплекс на Горещниците и е естествено продължение на ритуалната обрядност от деня на светите мъченици Кирик и Юлита. Спазването на системата от табута и през този ден се извършва с особена строгост - забраната за палене на огън и извършването на домакинска работа представляват своеобразно отдаване на почит към огнената стихия и засвидетелстване на  преклонение пред светците-градушкари. По капризите на времето, характеризиращи Втория Горещник, се извършват обредни гадания за времето през февруари. В обредно-празничния комплекс на Горещниците нерядко  присъстват ритуали и ритуални шествия, свързани с отправянето на молитви за дъжд. Обичаите "Пеперуда" и "Герман", характерни за Летния Атанасовден, Гергьовден, Цветница и Лазаровден, отново се извършват от момите в общността, а в лятната вечер продължават ритуалните седенки на открито и младежките закачки. Денят на света Юлия се тачи като "лефтерски", момински празник.  В нощта срещу празника на света великомъченица Марина започва подготовката за запалването на новия, "живия огън". 

 

СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА МАРИНА

На 17 юли е третият ден от поредицата Горещници, в който се отдава почит на паметта на света великомъченица Марина. В народната памет светицата е известна и с имената "Огнена Марина", "Опална Марина" и др., които имат пряка връзка с житието й. В много от българските етно-региони света Марина е считана за покровителка на градушките и за това може да се отнесе към групата на светците-градушкари - свети Герман, свети Вартоломей и Варнава, свети Елисей, света Вида (Видовден), свети Илия. В някои легенди Огнена Марина е представена като сестра на Гръмовержеца - Илия. По времето на 17 юли се извършват обредни гадания, касаещи метеорологичните условия през месец март. Системата от табута, съпровождащи обредността на празника, включва забраните за извършване на селскостопанска и домашна работа, с цел предпазване на реколтата от градушка и пожари. Третият Горещник се смята за "лефтерски", момински празник. В някои от българските етно-региони света Марина се смята за покровителка на змиите и сред забраните за домакинска работа особено място заема ръкоделието - конецът и въжетата се възприемат като антитип на змията, за това на този празник не се плете, не се шие и не се бродира. В деня на света Марина се запалва т.нар. "нов", "млад", "жив огън" в домашното огнище на всяко домакинство и се поддържа запален до следващата година. Той се добива от двама братя-близнаци или мъже с еднакви имена. В нощта срещу празника те се събличали голи (в народната памет голотата винаги е била обект на фетишизиране, на нея са й приписвани магически качества) и започват да трият едно в друго две сухи дървета, докато се възпламенят. От получения огън се запалва голяма клада, която се прескача от всички членове на общността за здраве (вид катартична магия). През нея за здраве и плодовитост преминават и домашните животни. В деня на света Марина професионален празник имат всички, чиито професии са тясно свързани с огъня - хлебари, сладкари, готвачи, грънчари, ковачи, калайджии и др. За здраве, благополучие и просперитет в работата се месят обредни хлябове, мажат се с мед и се раздават. В празничната обрядност, обслужваща култа към света Марина, се включват принасянето на курбан и организиране на общи празнични трапези в близост до храмовете, параклисите и лековитите извори, носещи името на светицата. За здраве и благоденствие се извършва ритуално къпане в лековитите извори. 

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.