Начало Относно иконите Панталей Пътник
Панталей Пътник

Икона

"Medice, cura te ipsum." / "Лекар, излекувай се сам."; (Лука 4: 17)

На 27 юли Православната църква отдава почит на свети Пантелеймон, лечител и безсребърник. В мито-поетичната памет на българина светецът е известен и с други имена - Панталей Пътник, Воден Панталей, Паталей, Църна Паталея и др. Според легендата, свети Пантелеймон е по-малкият брат на свети пророк Илия, покровител е на летните бури и поройните дъждове и оттам произтича и наименованието му Воден Панталей.

В резултат на многогодишните си наблюдения над циклите и промените в природата, народът ни смята, че в деня на свети Панталеймон птиците започват да сформират новите си ята и се подготвят за полет към топлите южни страни. Именно от това фолклорно съждение произтича името Панталей Пътник, в което е залегнала идеята за движението, за преходността в живота, за динамиката в неговата цикличност.

Панталей Пътник е покровител на всички, предприемащи пътувания, независимо от целите им - подобни характеристики в символното си съдържание притежават образите на Богородица ("Одигитрия" - пътеводителка) и Христос ("Аз съм пътят и истината и животът."; Йоан 14: 6) Може да се твърди, че образът на свети Панталей е опит за християнско преосмисляне на характеристиките, приписвани на древния славянски бог Радигост (или Радигаст), който е считан, както за закрилник на пътниците, така и за покровител на гостоприемството. В етимологичен аспект наименованието "Радигаст" се свързва със старобългарското "радити" - "обгрижам", "грижа се", "съобразявам се", "безспокоя се" и "гость" - "гост", "странник", "пътник". В древността гостилниците се възприемали като свещени места, устроени в чест на древния славянски бог и за засвидетелстване на уважение и почит към всички странници.

В някои етно-региони на територията на нашата страна в този ден тържествено се отбелязва краят на жътвата - ритуалните действия, обслужващи празничния обряд, са насочени към маркиране на периода на преход, краят на един и началото на нов селскостопански цикъл в годишния календар. Разпространен е обичаят "правене на брада", при който последните житни класове на нивата се оставят неожънати, сплитат се на плитка, завръзват се с червен конец и при тях се оставят храна и вода. В самия ритуал се преплитат елементите на апотропейната и имитативната магия, целящи да задействат предпазващото и продуциращото начало - според поверието, "брадата" гарантира плодородието и изобилието на нивата и през следващия селскостопански цикъл. В други етно-региони "брадата" се окачва в хамбара при зърното - целта отново е стремеж към пълнота, изобилие от зърно и благополучие в семейството.

За спечелване благоразположението на светеца, в негова чест се месят обредни хлябове, прави се курбан и се организират общи празнични трапези.  Жертвеното животно обикновено е бял петел и изборът му не е случаен - в митологичната памет на българина ПЕТЕЛЪТ е свещено животно, "емблемата" на птичия двор във всяко домакинство. В древността за изключително тежко се е смятало проклятието: "Петел да не ти пропее в къщата!". Петелът се определя като соларен знак, по подобие на Слънцето и той отмерва хода на времето, маркира неговата преходност.  В представите на старите българи началото на новия ден започва "след първи петли". С песента си той прогонва силите на мрака и злото - така приема функциите на медиатор, неутрализиращ дисхармонията на хтоноса. По кукуригането на петела стопаните се ориентирали за метеорологичните промени във времето, за предстоящи природни бедствия, за идването на гости в дома и др. Белият цвят при избора на жертвеното животно съдържа в себе си посланието за божественост, невинност и чистота. Освен на празника на свети Пантелеймон, петел се принася в жертва на Петровден, Илинден, Петковден и др.

Вероятно житийната история на светеца е причината той да бъде считан за покровител на болестите. В деня на празника се провежда обредно къпане за здраве в лековитите извори, носещи името на свети Пантелеймон. 

В характеристиките на християнския светец съвсем ясно се разграничават реликтите на соларно езическо божество, което говори за наличието на интеграционни практики между различните култури, за приемствеността между културните пластове и за успешното адаптиране на отделните митологични персонажи.

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.