Начало Относно иконите Панталей Пътник
Панталей Пътник

Икона

"Medice, cura te ipsum." / "Лекар, излекувай се сам."; (Лука 4: 17)

На 27 юли Православната църква отдава почит на свети Пантелеймон, лечител и безсребърник. В мито-поетичната памет на българина светецът е известен и с други имена - Панталей Пътник, Воден Панталей, Паталей, Църна Паталея и др. Според легендата, свети Пантелеймон е по-малкият брат на свети пророк Илия, покровител е на летните бури и поройните дъждове и оттам произтича и наименованието му Воден Панталей.

В резултат на многогодишните си наблюдения над циклите и промените в природата, народът ни смята, че в деня на свети Панталеймон птиците започват да сформират новите си ята и се подготвят за полет към топлите южни страни. Именно от това фолклорно съждение произтича името Панталей Пътник, в което е залегнала идеята за движението, за преходността в живота, за динамиката в неговата цикличност.

Панталей Пътник е покровител на всички, предприемащи пътувания, независимо от целите им - подобни характеристики в символното си съдържание притежават образите на Богородица ("Одигитрия" - пътеводителка) и Христос ("Аз съм пътят и истината и животът."; Йоан 14: 6) Може да се твърди, че образът на свети Панталей е опит за християнско преосмисляне на характеристиките, приписвани на древния славянски бог Радигост (или Радигаст), който е считан, както за закрилник на пътниците, така и за покровител на гостоприемството. В етимологичен аспект наименованието "Радигаст" се свързва със старобългарското "радити" - "обгрижам", "грижа се", "съобразявам се", "безспокоя се" и "гость" - "гост", "странник", "пътник". В древността гостилниците се възприемали като свещени места, устроени в чест на древния славянски бог и за засвидетелстване на уважение и почит към всички странници.

В някои етно-региони на територията на нашата страна в този ден тържествено се отбелязва краят на жътвата - ритуалните действия, обслужващи празничния обряд, са насочени към маркиране на периода на преход, краят на един и началото на нов селскостопански цикъл в годишния календар. Разпространен е обичаят "правене на брада", при който последните житни класове на нивата се оставят неожънати, сплитат се на плитка, завръзват се с червен конец и при тях се оставят храна и вода. В самия ритуал се преплитат елементите на апотропейната и имитативната магия, целящи да задействат предпазващото и продуциращото начало - според поверието, "брадата" гарантира плодородието и изобилието на нивата и през следващия селскостопански цикъл. В други етно-региони "брадата" се окачва в хамбара при зърното - целта отново е стремеж към пълнота, изобилие от зърно и благополучие в семейството.

За спечелване благоразположението на светеца, в негова чест се месят обредни хлябове, прави се курбан и се организират общи празнични трапези.  Жертвеното животно обикновено е бял петел и изборът му не е случаен - в митологичната памет на българина ПЕТЕЛЪТ е свещено животно, "емблемата" на птичия двор във всяко домакинство. В древността за изключително тежко се е смятало проклятието: "Петел да не ти пропее в къщата!". Петелът се определя като соларен знак, по подобие на Слънцето и той отмерва хода на времето, маркира неговата преходност.  В представите на старите българи началото на новия ден започва "след първи петли". С песента си той прогонва силите на мрака и злото - така приема функциите на медиатор, неутрализиращ дисхармонията на хтоноса. По кукуригането на петела стопаните се ориентирали за метеорологичните промени във времето, за предстоящи природни бедствия, за идването на гости в дома и др. Белият цвят при избора на жертвеното животно съдържа в себе си посланието за божественост, невинност и чистота. Освен на празника на свети Пантелеймон, петел се принася в жертва на Петровден, Илинден, Петковден и др.

Вероятно житийната история на светеца е причината той да бъде считан за покровител на болестите. В деня на празника се провежда обредно къпане за здраве в лековитите извори, носещи името на свети Пантелеймон. 

В характеристиките на християнския светец съвсем ясно се разграничават реликтите на соларно езическо божество, което говори за наличието на интеграционни практики между различните култури, за приемствеността между културните пластове и за успешното адаптиране на отделните митологични персонажи.

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
Св. Андрей
Св. Андрей
60.00 Лв.

Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.