Курбанът в християнството

alt

Въпросът за смисъла и необходимостта от правенето на курбани в християнството е изпълнен с много противоречия. В етимологичен аспект думата "курбан" прозхожда от еврейското "korban" и семантично означава: 1. доброволно дарение, "принос"; 2. кръвна или безкръвна жертва, принесена по усърдие. В съвременните представи на българина битува мнението, че произходът на думата е турски, семантично се употребява като "жертва, жертвено животно" и се възприема като остатъчен културно-религиозен елемент, насилствено привнесен в българския патриархален бит през периода на петвековното турско робство. Всъщност, културният процес винаги е бил динамичен, а интеграцията между отделните култури - многопосочна. Почти всеки персонаж, празник или обряд, почитан от една културна общност, има свой етимологичен еквивалент в друга културно-религиозна система.

При правенето на курбан като християнски религиозен обряд се забелязват реликтите на древни езически ритуали - следвайки принципа на приемственост между отделните културни пластове, християнската църква се е отнасяла с изключителна толерантност към елементите на предишни идеологически системи и успешно се е адаптирала към тях. Според идеите на християнството, курбанът не е и не може да бъде жертва, защото жертвата е само една - Христос. Курбанът в християнството може да бъде само средство за изразяване на благодарност към Бога за оказана подкрепа, съдействие и сторено благодеяние в моменти на изпитания, болести и житейски премеждия.

Курбан се прави, както при лоши ( смърт, болест, премеждия), така и при хубави поводи (храмови празници, професионални празници, покровител на рода, кръщене, за здраве, имен ден, освещаване на жилище или обществени сгради и др.). Той е календарно адаптиран към дните на големите празници в християнството. За здравето на деца курбан се прави на Рождество Богородично, а също и на Света Анна. Освещаването на нов дом се прави на Петковден, за това в народната памет събитието е известно като "светец", т.е. покровител на семейството.

Като жертвени могат да служат само домашните животни - овца, овен, агне, крава, вол, теле, петел, кокошка, пиле и др. Рибата, предназначена за курбан, задължително трябва да бъде с люспи. Дивечовите животни и птици не могат да служат за курбан. Свинята може да бъде принасяна в жертва само по време на Коледните празници. Конят, магарето и козата не могат да служат за курбан, тъй като се смятат за "нечисти" животни.

Курбаните могат да бъдат и безкръвни жертви - обредни хлябове, пшеница, зърнени храни, плодове, зеленчуци, мед, мляко, яйца, напитки и др.

Православната църква винаги е била изключително толерантна и съпричастна към въпросите на свободната воля, за това смята, че при правенето на курбан след преодоляване на трудни житейски изпитания или при болест, човек сам трябва да избира своя светец-покровител. Уповавайки се на различни доводи при избора си, правещият курбан може да даде приоритет на едни житейски факти и да пренебрегне други, в зависимост от характеристиките на казуса и придружаващите го обстоятелства. Светецът-покровител може да бъде избран според житието му или според сходни моменти от жизнения му път. Може да се избере и съобразно близостта с дадена църква, храм, местност или др.свещени места. Решаваща роля при избора може да бъде и близостта на даден църковен празник с датата на премеждието. Може да бъде семейният светец-покровител и др.

Всеки човек сам избира давността на курбаните, които прави - за една година, за няколко поредни години или доживотно.

При правенето на курбан задължително трябва да се спазват следните изисквания;

- курбанът трябва да се освети от свещеник. Могат да се осветят солта, с която ще бъде приготвено жертвеното животно, а също и брашното, с което ще се месят обредните хлябове;

- в деня на курбана трябва да се запали свещ в християнската църква, могат да се оставят цветя и дарове при иконата на светеца-покровител;

- на празничния обряд трябва да присъстват най-близките хора от рода; Въпрос на личен избор е кой още да бъде поканен да присъства на събитието;

- обредната трапеза трябва да се прекади с тамян, присъстващите да запалят свещи за здраве, да се произнесе молитва и благословия за успех и благоденствие на човека, правещ курбан;

- на трапезата, освен блюдата с курбана, трябва да присъстват обредни хлябове, варена пшеница и вино;

Икона Правенето на курбан е въпрос на личен избор. Личен избор е и с кого ще го споделиш. Но в поредицата от взети решения, истински ценно е идващото от сърцето и душата. Не материалният израз. И не неговото огласяване. В този ред на мисли, курбан може да бъде и великодушието - умението да простиш непростимото, в изкуството на безусловната обич или безвъзмездно оказаната помощ... Пътят към Божественото започва от чистата душевност и минава през развиването на богата духовност.