Преображение Господне |
На 6 август се отбелязва християнският празник Преображение Господне. Той бележи средата на двуседмичния Богородичен пост, спазван от Първия Макавей до деня на Успение Богородично (позволено е да се консумира риба). В някои етно-региони на теритирията на България ( Родопи, Сакар планина и др.) празникът е известен с наименованията "Свети Сотир", "Сотировден", "Стотировден", а за гърците по Черноморието - "Тай Сотирос". В характеристиките християнския празник и неговата религиозна обрядност се забелязват реликтите на езическия култов ритуал - интеграцията между културите с лекота е успяла да създаде съвременен пара-адаптивен израз на древен народен обичай. Един от уникалните елемени на Преображенската празнична обрядност е известен като "Кръщаване на гроздето" - до този ден консумирането на грозде е забранено, тъй като то не е "кръстено". В сутринта на празника се откъсват първите чепки от ранното грозде и заедно с други плодове и варена пшеница се отнасят в черквата, където се извършва характерна служба. Плодовете се раздават за здраве, изобилие в реколтата и благополучие в семейството. По Българските земи пчеларството е поминък с многовековни традиции и циклите в природата са в тясна взаимовръзка с основните дейности при производството на мед. На Преображение пчеларите от някои краища на България започват подготовка за един от патронните си празници - Голяма Богородица. По земите на древните траки празникът Успение Богородично е известен под името Богородица Пчеларка. На сутринта в деня на Преображение производителите на мед прекадяват пчелина и изваждат някои от пълните медени пити. Освещават ги в храма и в деня на Успение Богородично ги раздават за здраве и плодовитост на пчелните семейства. Освен на Успение Богородично, пчеларите празуват в деня на свети Прокопий Пчелар и на зимния празник на свети Харалампий. В резултат на многовековни наблюдения и на натрупана богата емпирика, в народните представи на българина битува мнението, че на Преображение Господне цялата природа се "преобразява"и се обръща към есен - дните и нощите стават по-прохладни, водата в реките и езерата е по-студена и става негодна за къпане, прелетните птици отлитат на юг, в аграрен план настъпва времето на сеитбата, започва прибирането на есенните култури... Създавайки своята митология, народът ни е поставил метаморфозите в природата в основата на едни от най-красивите си религиозни празници. Мирогледът е свързващото звено между бит и култура, между стопанска дейност и празнично-обрядна система. На Преображение се поставя началото на събитията със социо-нормативен характер - започват уговарянията за годежи и сватби между момци и моми. По вековна традиция сватбените ритуали са се провеждали през септември, за да може да се роди дете през юни и младата булка да вземе участие в усиленото прибиране на реколтата. По време на преходите силите на хтоноса и злото се активизират и в празничната обрядност са много изразителни елементите на лечителските и гадателските практики ( предимно от инициален тип). Извършват се магически обряди за защита на реколтата от природни бедствия и човешко недоброжелателство. Празникът Преображение Господне е известен като Шестият от Макавеите и по времето през деня се правят ритуални гадания за метеорологичните особености на месец февруари през следващата година, когато ще се постави началото на следващия аграрен цикъл. В някои краища на Северна България е разпространено поверието, че в нощта срещу празника "небето се отваря" и се сбъдват всички желания на този, който успее да види знамението. С подобни представи са изпълнени Коледната, Богоявленската и Великденската нощ. Магическата мощ на Празника благоприятства извършването на лечебно-обредни практики, в които водещо място е отредено на слънчогледа - като земен еквивалент на Слънцето, приело растителен образ. В някои от мито-поетичните представи на българина слънчогледът представлява "Слънце с душата на цвете". За изпълнението на ритуала се използва слънчогледова пита, в средата на която е издълбан отвор. През дупката от зелена паница неколкократно ( 3 пъти) се прелива вода, за която се смята, че се сдобива с магически качества. Зелената паница е един от задължителните атрибути в инвентара на лечителите, а зеленият цвят е носител на дълбоко символично съдържание. Ритуалите, в които участва слънчоглед, имат соларен израз и се свързват с правенето на любовни магии. |