Начало Относно иконите Летният Симеоновден
Летният Симеоновден

Натюрморт

На 1 септември Православнатаа църква почита паметта на преподобен Симеон Стълпник. Празникът е известен като Летният Симеоновден, Симеон Орач и др. Той се съотнася към т.нар."минейни" празници, с постоянно установена дата на празнуване. В характеристиките на празничната обрядност е налице хармоничното единство между  елементите, характерни за християнската религиозна система и спецификите на езическия култов ритуал - на 1 септември се празнува началото на Индикт ( Църковната Нова година), а в аграрен план се поставя началото на новия аграрен цикъл, селскостопанската Нова година. Сполучливата адаптация на двете религиозни системи говори за успешното прилагане на принципите на приемственост и интеграция между различните културните пластове. Неслучайно в деня на преподобен Симеон Стълпник се почита паметта на неговата майка, преподобна Марта - хармоничното единство между мъжкото и женското начало е израз на дуалистичния характер на езическия култов ритуал и неговото адаптиране към християнската празнична обрядност.

Свети Симеон Стълпник е покровител на орачите и образува противостояща празнична двойка със свети Симеон Богоприемец (Зимният Симеоновден, 3 февруари). Двамата християнски светци маркират началото на двата важни периода в годишния селскостопански цикъл - пролетната и есенната оран/сеитба, както и на преходите зима - пролет и лято - есен. 

В навечерието на Симеоновден в християнските храмове се извършва обредно благославяне на семената за посев. Към тях жените добавят червени вълнени конци, стрък босилек, нанизани червени чушки, плодове, орехи, златни и сребърни монети - за здравето на хората и домашните животни, плодородие през новия селскостопански цикъл, за предпазване от болести и неблаготворни влияния, за благополучие в семейството и общността. Към семената за посев се добавя и пепел от дърво, горяло в домашното огнище на Бъдни вечер ("поганска пепел"), за която се смята, че притежава магически качества.

От Симеоновден започва прибирането на всичко черупкови плодове - орехи, бадеми, лешници и др.Оттук идва и наименованието "Брульо", с което Празникът се е съхранил в митологичната памет на древните българи. Полиморфните характеристики в ритуалната обрядност говорят за ефективното реализиране на принципите на приемственост, комплексност и интеграция между различните културно-религиозни системи. Елементите на фитоморфизъм в обредността се свързват с отдаването на култова почит към ореха като символ на здраве, дълголетие, духовна зрялост и мъдрост. Зооморфното присъствие в празничния ритуал се свързва с почитането на вола като едно от свещените животни в религиозната система на предците ни. С аналогични характеристики в обредността е натоварен Силвестровден.

На Летния Симеоновден се месят обредни хлябове. Върху рогата на впрегатните животни (в дните на оран те са основният трудов потенциал) се нанизват червени вълнени конци и кравайчета - за здраве, плодовитост и предпазване от зловредни влияния. Коли се курбан (жертвените животни обикновено са петел или кокошка) и заедно с обредната пита се носят на нивата. Извършва се ритуално заораване на първата бразда, което притежава прерогативите на "маркиране" на територия, отделяне на усвоеното пространство от необлагороденото и чуждото, поставяне на граница между собствения хармоничен и балансиран свят и разделянето му от неподредения и хаотичен характер на хтоноса и отвъдното. След изораването на първата бразда, орачите си подготвят импровизирана трапеза. С остатъците от храната - кости и трохи -  се извършва ритуално заравяне в първата бразда ("посяване") - паганистичен езически магичен ритуал, чрез който се цели постигане на плодородие и благодатни резултати през Новата селскостопанска година, както и за спечелване на благоразположението на светеца.

Сред системата от табута, съпровождащи празничната обрядност, най-изразителни са пълната забрана за извършване на домакинска работа с цел съхраняване на качеството на житните класове и осигуряване на високи добиви от новата реколта. Забранено е паленето на огън до завръщането на орачите, с което се изразява стремежа към предпазване на нивите от пожари и природни бедствия. На този ден нищо не се дава назаем и не се изнася от къщата, за да не се "изнесе" благополучието на семейството. Разпространен е фолклорният обичай "полазване" - какъвто е първият външен човек, посетил дома (полазник), такава ще е годината. С подобни характеристики в празничния комплекс е натоварен Игнажден.

Гадателските практики, извършвани на Симеоновден, са предимно от инициален тип и чрез тях се цели постигането на надеждна прогностика за изхода от следващата селскостопанска година - благоприятни метеорологични условия, възможности за добра продуктивност на положените усилия и др.

  • Имен ден празнуват: Симеон, Симо, Симон(-а)

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.