Начало Относно иконите Летният Симеоновден
Летният Симеоновден

Натюрморт

На 1 септември Православнатаа църква почита паметта на преподобен Симеон Стълпник. Празникът е известен като Летният Симеоновден, Симеон Орач и др. Той се съотнася към т.нар."минейни" празници, с постоянно установена дата на празнуване. В характеристиките на празничната обрядност е налице хармоничното единство между  елементите, характерни за християнската религиозна система и спецификите на езическия култов ритуал - на 1 септември се празнува началото на Индикт ( Църковната Нова година), а в аграрен план се поставя началото на новия аграрен цикъл, селскостопанската Нова година. Сполучливата адаптация на двете религиозни системи говори за успешното прилагане на принципите на приемственост и интеграция между различните културните пластове. Неслучайно в деня на преподобен Симеон Стълпник се почита паметта на неговата майка, преподобна Марта - хармоничното единство между мъжкото и женското начало е израз на дуалистичния характер на езическия култов ритуал и неговото адаптиране към християнската празнична обрядност.

Свети Симеон Стълпник е покровител на орачите и образува противостояща празнична двойка със свети Симеон Богоприемец (Зимният Симеоновден, 3 февруари). Двамата християнски светци маркират началото на двата важни периода в годишния селскостопански цикъл - пролетната и есенната оран/сеитба, както и на преходите зима - пролет и лято - есен. 

В навечерието на Симеоновден в християнските храмове се извършва обредно благославяне на семената за посев. Към тях жените добавят червени вълнени конци, стрък босилек, нанизани червени чушки, плодове, орехи, златни и сребърни монети - за здравето на хората и домашните животни, плодородие през новия селскостопански цикъл, за предпазване от болести и неблаготворни влияния, за благополучие в семейството и общността. Към семената за посев се добавя и пепел от дърво, горяло в домашното огнище на Бъдни вечер ("поганска пепел"), за която се смята, че притежава магически качества.

От Симеоновден започва прибирането на всичко черупкови плодове - орехи, бадеми, лешници и др.Оттук идва и наименованието "Брульо", с което Празникът се е съхранил в митологичната памет на древните българи. Полиморфните характеристики в ритуалната обрядност говорят за ефективното реализиране на принципите на приемственост, комплексност и интеграция между различните културно-религиозни системи. Елементите на фитоморфизъм в обредността се свързват с отдаването на култова почит към ореха като символ на здраве, дълголетие, духовна зрялост и мъдрост. Зооморфното присъствие в празничния ритуал се свързва с почитането на вола като едно от свещените животни в религиозната система на предците ни. С аналогични характеристики в обредността е натоварен Силвестровден.

На Летния Симеоновден се месят обредни хлябове. Върху рогата на впрегатните животни (в дните на оран те са основният трудов потенциал) се нанизват червени вълнени конци и кравайчета - за здраве, плодовитост и предпазване от зловредни влияния. Коли се курбан (жертвените животни обикновено са петел или кокошка) и заедно с обредната пита се носят на нивата. Извършва се ритуално заораване на първата бразда, което притежава прерогативите на "маркиране" на територия, отделяне на усвоеното пространство от необлагороденото и чуждото, поставяне на граница между собствения хармоничен и балансиран свят и разделянето му от неподредения и хаотичен характер на хтоноса и отвъдното. След изораването на първата бразда, орачите си подготвят импровизирана трапеза. С остатъците от храната - кости и трохи -  се извършва ритуално заравяне в първата бразда ("посяване") - паганистичен езически магичен ритуал, чрез който се цели постигане на плодородие и благодатни резултати през Новата селскостопанска година, както и за спечелване на благоразположението на светеца.

Сред системата от табута, съпровождащи празничната обрядност, най-изразителни са пълната забрана за извършване на домакинска работа с цел съхраняване на качеството на житните класове и осигуряване на високи добиви от новата реколта. Забранено е паленето на огън до завръщането на орачите, с което се изразява стремежа към предпазване на нивите от пожари и природни бедствия. На този ден нищо не се дава назаем и не се изнася от къщата, за да не се "изнесе" благополучието на семейството. Разпространен е фолклорният обичай "полазване" - какъвто е първият външен човек, посетил дома (полазник), такава ще е годината. С подобни характеристики в празничния комплекс е натоварен Игнажден.

Гадателските практики, извършвани на Симеоновден, са предимно от инициален тип и чрез тях се цели постигането на надеждна прогностика за изхода от следващата селскостопанска година - благоприятни метеорологични условия, възможности за добра продуктивност на положените усилия и др.

  • Имен ден празнуват: Симеон, Симо, Симон(-а)

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.