Начало Относно иконите Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов
Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов
На 17 септември Православната църква отдава почит на  светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Той се причислява към т.нар. "минейни", постоянни празници и датата на неговото отбелязване е непроменлива. Имената на светиците се свързват с наименованията на основните християнски религиозни добродетели, съществуващи в хармонично единство и издигнати до нивото на общочовешка значимост - мъдрост, вяра , надежда и любов.
В характеристиките на празника са налице, както елементите на християнския религиозен обряд, така и реликтите на езическия култов ритуал. В сполучливото адаптиране на двете религиозни системи съвсем ясно личат основните принципи на приемственост и интеграция между културните пластове. Според известния български етнограф Димитър Маринов: "Християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, за това не се опълчила срещу него." Една всепризната човешка истина е, че свързващото звено между празничния обряд и човешкия морал е мирогледът. 
В празничния календар денят на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов се свързва с преходния период от лятото към есента, с наближаването на деня на есенното равноденствие, с началото на новия аграрен цикъл. Обусловени от природни дадености, това са ключови моменти от бита на българина и се характеризират с уникална ритуална обрядност, изграждаща основите на своеобразен празничен комплекс. 
Според някои религиозни представи, имената на четирите светици са носители не само на култово съдържание - налице е символна прилика с изображението на Христовия Кръст и четирите му страни, където най-дългата част се свързва с майката (основата, мъдростта), света София, а късите - с дъщерите Вяра, Надежда, Любов. Не е случайна и календарната близост на празника с Кръстовден.
В деня на празника се месят обредни хлябове, които (заедно с варена пшеница, грозде и други плодове) се раздават за здраве и благополучие, за щастие в любовта, за надежда в критични ситуации и безметежна вяра в добрия изход от тях. В мито-поетичните представи на българина  имената на четирите светици не само изграждат нравствения кодекс на българина - те са в основата на всяко човешко щастие.
В някои етно-региони от територията на България се правят курбани и се организират общи празнични трапези. В близост до свещените места (храмове, извори и др.), носещи имената на светиците, се провеждат общоселски сборове, придружени с песни, танци и празнично веселие.
 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.