Начало Относно иконите Вълчите празници
Вълчите празници

Икона

След приемане на християнството за официална религия по нашите земи част от културно-религиозните вярвания на народа ни се съхранили в непроменен вид, а други продължили съществуването си в метаморфно състояние. Религиозната система на древните българи е монотеична - те вярвали в едно божество и почитали само един бог - Тангра. В неговите характеристики присъствали и се преплитали четирите природни елемента - огън, вода, въздух и земя.

Паралелно с култа към Тангра, по българските земи бил разпространен тотемизмът като културно-религиозна система - още едно доказателство за ефективното прилагане на принципите на приемственост и интеграция между културните пластове. Тотемистичният мит е характерен за всички древни общества, в това число и за прабългарското. Обект на култово преклонение били диви и питомни животни,  чиито ареали са разпространени на територията на нашите земи. Едно от тях е вълкът. Като тотемно животно вълкът е застъпен в семейната хералдика на рода Дуло, от който произлиза хан Аспарух. Според легендите, един от най-прочутите шамани и духовни водачи по българските земи е синът на цар Симеон Велики, Боян Магесникът. Той владеел до съвършенство умението да се превъплъщава в образа на вълк и чрез него да изпълнява функциите си на медиатор между нашия свят и отвъдното. Вълкът като тотемно животно има свой еквивалент и в други култури - смята се, че той е покровител на Хермес, Аполон, Марс, Кучедавец и др.

Доказателство за метаморфното, но хармонично съществуване на две отделни идеологически системи е календарът на прабългарите. Той принадлежи към групата на т.нар. "лунни" календари и обхваща цикъл от 12 години. По подобие на съвременните източни календари, всяка година преминава под покровителството на едно тотемно животно. В календарната система на прабългарите всяка трета от дванадесетте години е посветена на вълка, а древните цивилизации са увековечили своето дълбоко култово преклонение пред него като са му посветили наименованието на едно от съзвездията на небосвода - Вълк (Lupus). То се намира в Южното небесно полукълбо и е заобиколено от съзвездията Скорпион, Кентавър и Везни. Мислените линии, свързващи по-ярките звезди на съзвездието образуват четириъгълник с неправилна форма и само с много богато въображение може да се забележи силуета на вълк, както е изобразяван в старинните небесни карти.

В различните етно-региони на територията на България Вълчите празници са известни с имената Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Вълча Богородица и др. Те са календарно адаптирани към християнските празници, маркиращи дните на преход от един аграрен цикъл към друг, когато силите на хтоноса са изключително активни. В различните етно-региони Вълчите празници обхващат период от 3, 5, 7, 9, 10 дни. От чисто физиологична гледна точка, това е размножителният период при вълците - времето, през което те са най-агресивни. Най-често тези дни са съотнесени към празника на свети архангел Михаил (8 ноември). На други места се счита, че свети Мина (11 ноември) е господарят на вълците. 

Икона

В етно-регионите, където Вълчите празници се почитат в продължение на 10 дни, краят на този период се отбелязва на християнския празник Въведение Богородично. В мито-поетичното съзнание на древните българи денят е известен като Вълча Богородица - според преданието, има три сестри- Богородици; Голяма, Малка и Вълча.  В Западна България като Вълчи празници са известни т.нар. Мратинци (11 - 16 или 21 ноември). В Южна България те се празнуват по време на Мръсните дни, а на други места - през Трифунците (1 - 3 февруари, когато е празникът на свети Трифон Зарезан). В Средните Родопи до 1930 г. всеки първи ден от новия месец е посветен на вълка.

Като тотемно животно в народните представи вълкът принадлежи към хтоничното, чуждото, неусвоеното, нехармоничното пространсво, съществуващо на границата между два свята - нашия и на отвъдното. Функциите му на медиатор го превръщат в същество, към което древните българи имали откровено дуалистично отношение - нерядко в характеристиките на вълка съществували в прекрасно противоречиво единство опозициите "добро - зло", "свое - чуждо", "болест - здраве", "смърт - живот" и др. С вълча кожа, зъби, нокти и др. древните шамани изготвяли амулети с апотропейна (предпазваща) функция. За най-страшният представител на глутницата се считал куцият вълк. Народът ни го свързвал с имената Куцулан, Клекуцан, Клефуцан, Натлапан, Еднакът, Кривльо и др. Според поверието, той е митичният водач, духовният предводител на вълците, но никога не върви с глутницата. Неговата уникалност се състои в асиметрията му - недъгът невинаги е недостатък, а страхопочитанието нерядко еволюира в преклонение. Смята се, че куцият вълк носи здраве, късмет и благоденствие, за това старите българи наричали в негова чест децата си (Вълко, Вълчо, Вълкана празнуват имен ден на 21 ноември). В представите на древните българи битува мнението, че ако вълк незабелязано открадне агне от стадото, то това е поличба, предвещаваща плодовитост при добитъка.

Празничната обрядност, обслужваща Вълчите празници, е съпроводена от система от табута - уникални по своята същност и наситени с многообразно символно съдържание. Забранено е извършването на всякаква домакинска женска работа, свързана с вълна - спазването е за предпазване на домашните животни от болести. В битовото ежедневие не трябва да се ползват остри предмети - те семантично визират вълчите зъби. По време на празниците името на вълка е табуирано - то не трябва да се изговаря. През този период е забранено излизането навън след залеза на слънцето. Забранено е и изхвърлянето на пепелта от домашното огнище. По подобие на Мишинден, на някои места в България се извършва ритуално замазване на дупките в кошарите, оборите и всички други селскостопански сгради, където би могъл да проникне вълкът. Само по себе си то представлява вид имитативна магия, целяща да "замаже" очите на вълците и да ги лиши от способността да се ориентират чрез зрителната си сетивност и изострените си инстинкти. Замазването на дупките е придружено и от "обредни наричания" - вид вербална магия, чрез която трябва да се подсили ефекта от ритуалното замазване. В Западна България на Първия Трифунец (1 февруари)

Икона се месят обредни хлябове със специфична пластична украса по повърхността. Тя символично изобразява кошара, пълна с домашни животни, на вратата й стои "буден стопанин" , а около кошарата обикалят гладни вълци. Тези обредни хлябове се слагат в храната на домашните животни  за здраве, плодовитост и предпазване от вълчите набези. По някои етно-региони на територията на България  на 11 ноември се прави курбан, при който жертвеното животно е пиле (мратиняк)  или черна кокошка. Според поверието,  Мрата (семантично превъплъщение на смъртта) е черна кокошка, която прибира душите на обречените и ги отнася в отвъдното. Главата и краката на жертвеното животно се завръзват на червен конец  и се закачват на портите - действие с апотропеен,, предпазващ  магичен характер. С перушината на жертвеното животно се извършват  ритуални гадания - обредни практики от инициален тип, отнасящи се до здравето и благополучието в дома през новия аграрен цикъл.

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Чудотворна Богородица
Чудотворна Богородица
140.00 Лв.

Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.