Начало Относно иконите Андреевден / Мечкинден
Андреевден / Мечкинден

Икона

На 30 ноември Православната Църква отдава почитта си към свети апостол Андрей Първозвани. Във фолклорната памет на българина Празникът е известен като Андреевден, Зимният Андреевден и Мечкинден, тъй като свети Андрей е считан за повелител и заповедник на мечките. В характеристиките на християнския светец съвсем ясно се разграничават реликтите на древни култове от времето на тотемистичния мит, когато нашите праотци са обожествявали животни и едно от тях е мечката. В тракийското културно наследство тя се свързва с култовете към боговете Залмоксис и Артемида, както и с култовете към предците. Според легендите, при раждането си тракийският бог Залмоксис бил повит в меча кожа, за да бъде магически приобщен към божествата на плодородието. В мито-поетичните представи на българина мечката символизира плодородието, раждаемостта, сексуалността, брака, женското начало, хтоноса, подземната влага,  дивата природа, неусвоеното пространство. От принадлежността й към хтоноса ( смята се, че мечката е едно от превъплъщениятя на змея) се предопределя възможността да изпълнява функциите на медиатор при осъществяване на контакт с отвъдното, със света на предците, свързва се с инициацията, с гадателските и лечителските практики, с народната медицина. Дълбокото символно съдържание, заложено в характеристиките на мечката, обуславя появата й като персонаж в сватбените и кукерските обредни практики.

Вероятно култът към мечката и мито-поетичния драматизъм на опозиционите взаимоотношения (голяма - малка) са залегнали в имената на съзвездията Малка и Голяма мечка (Колата), които с появата си на небосклона маркират преходните моменти в годишния аграрен цикъл. В резултат на многовековните си наблюдения и базирайки се на натрупаните емпирични данни, народът ни е достигнал до извода, че на Благовец (25 март) мечката напуска зимното си леговище и на Секновение (29 август) се прибира отново в него. Съзвездието Голямата мечка се наблюдава в Северното полукълбо на Земята. Подреждането на най-ярките звезди от съзвездието най-често е оприличавано на черпак или на волска кола, откъдето произлиза характерното му фолклорно наименование "Колата". Най-високо в небосклона съзвездието се забелязва през пролетта, а най-ниско - през есента, когато мечката търси удобно място за зимен сън. Битува мнението, че зимният сън е състояние на временна смърт, от която впоследствие ще се прояви Възкресението (пролетта, пораждащото начало), носещо плодородие. Съзвездието Малката мечка наподобява мечка с много дълга опашка и заедно с Голямата мечка съставляват мита за Калисто, характерен за Гръцката митология. Двете съзвездия са залегнали във фолклорните представи на много народи, но почти навсякъде те са свързани с опозициите "живот - смърт", "пролет - есен", "ден - нощ" и др., както и с двусезонната ориентация (лято - зима) на годишния селскостопански календар. Светът се подрежда не само на небето - той разказва за промените в живота на Земята.

В народните представи празникът на свети Андрей образува противостояща двойка с Летния свети Андрей, който се празнува на 4 юли (тогава Православната Църква почита паметта на свети Андрей, архиепископ Критски). Християнската религиозна система система е съумяла успешно да се адаптира към езическата идея за преходност и сезонен прелом, за да моделира и обогати спецификата на българския народен календар. Свети Андрей е повелител на мечките и своеобразен "пастир" на дивите зверове. Според преданието, светецът имал нива в планината и когато я орал с воловете си, мечката ги нападнала и изяла единия му вол. Тогава свети Андрей я впрегнал нея и продължил заниманието си. Орането като човешка дейност е носител на силно митологизирано съдържание - семантично то представлява своеобразно "маркиране" на територията, отделяне на усвоеното човешко пространство от чуждото, неусвоеното, хтоничното. С подобни обредни практики е свързан Летният Симеоновден, когато се извършва               ритуалното изораване на първата бразда. В тази човешка дейност ралото притежава характеристиките на свещен предмет, творящ култура, а впрегнатата мечка като представител на дивата природа и хтоничното начало подсилва усещането за магично съзаклятие. 

Според поверията, свети Андрей е смятан за баща на света Варвара, свети Сава и свети Николай Чудотворец, за това ритуалната обрядност на празниците е изградена от елементи със сходно съдържание и идентичен емоционален заряд.

Андреевден е тясно свързан с езическата представа за преход от есен към зима, която обуславя идеята за възстановяване на нарушената хармония между соларното и хтоничното начало. Изграждането на цялостният обредно-празничен комплекс е осъществено именно на основата на вечния човешки стремеж към постигане на баланс между опозициите "добро-зло", "живот-смърт", "здраве-болест" и др. Сред елементите, съпровождащи ритуалната обрядност, е система от табута, сред които най-изразителна е строгата забрана за извършване на селскостопанска и домакинска работа. Тя има апотропейна (предпазваща) функция, целяща предпазване на хората, реколтата, кошерите и добитъка от посегателствата на мечката.

За омилостивяване на мечката се извършва жертвоприношение - вари се ронена царевица и пшеница. Жертвата е безкръвна (житна) - налице е опозицията "живот-смърт", обслужваща култа към мъртвите предци. Мечката като култов персонаж също принадлежи към света на отвъдното, към хтоноса. Тя се смята за прародител, за тотем. Заедно с царевицата се варят и други зърнени култури - боб, грах, леща, ечемик, леблебия. С това се цели (по имитатевен път) на следващата година да се предизвика изобилие и плодородие, а зърната на всички варива да са едри и пълни. Неслучайно в някои етно-региони наименованието Андреевден е Едреевден - служейки си с метатеза, народът ни превръща посланието на празника в етимологичен еквивалент на глагола "едрея", в което отново се разкрива магически продуциращ смисъл. В празничната обрядност се включват наричания ( за омилостивяване на мечката), гадателски обредни практики от инициален тип (за прогнозиране на бъдещото плодородие), имитативна магия (за предизвикване на плодородие) и изготвяне на амулети от меча кожа или мечи зъб(с апотропейни функции).

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Настроение
Настроение
330.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.