Начало Относно иконите Андреевден / Мечкинден
Андреевден / Мечкинден

Икона

На 30 ноември Православната Църква отдава почитта си към свети апостол Андрей Първозвани. Във фолклорната памет на българина Празникът е известен като Андреевден, Зимният Андреевден и Мечкинден, тъй като свети Андрей е считан за повелител и заповедник на мечките. В характеристиките на християнския светец съвсем ясно се разграничават реликтите на древни култове от времето на тотемистичния мит, когато нашите праотци са обожествявали животни и едно от тях е мечката. В тракийското културно наследство тя се свързва с култовете към боговете Залмоксис и Артемида, както и с култовете към предците. Според легендите, при раждането си тракийският бог Залмоксис бил повит в меча кожа, за да бъде магически приобщен към божествата на плодородието. В мито-поетичните представи на българина мечката символизира плодородието, раждаемостта, сексуалността, брака, женското начало, хтоноса, подземната влага,  дивата природа, неусвоеното пространство. От принадлежността й към хтоноса ( смята се, че мечката е едно от превъплъщениятя на змея) се предопределя възможността да изпълнява функциите на медиатор при осъществяване на контакт с отвъдното, със света на предците, свързва се с инициацията, с гадателските и лечителските практики, с народната медицина. Дълбокото символно съдържание, заложено в характеристиките на мечката, обуславя появата й като персонаж в сватбените и кукерските обредни практики.

Вероятно култът към мечката и мито-поетичния драматизъм на опозиционите взаимоотношения (голяма - малка) са залегнали в имената на съзвездията Малка и Голяма мечка (Колата), които с появата си на небосклона маркират преходните моменти в годишния аграрен цикъл. В резултат на многовековните си наблюдения и базирайки се на натрупаните емпирични данни, народът ни е достигнал до извода, че на Благовец (25 март) мечката напуска зимното си леговище и на Секновение (29 август) се прибира отново в него. Съзвездието Голямата мечка се наблюдава в Северното полукълбо на Земята. Подреждането на най-ярките звезди от съзвездието най-често е оприличавано на черпак или на волска кола, откъдето произлиза характерното му фолклорно наименование "Колата". Най-високо в небосклона съзвездието се забелязва през пролетта, а най-ниско - през есента, когато мечката търси удобно място за зимен сън. Битува мнението, че зимният сън е състояние на временна смърт, от която впоследствие ще се прояви Възкресението (пролетта, пораждащото начало), носещо плодородие. Съзвездието Малката мечка наподобява мечка с много дълга опашка и заедно с Голямата мечка съставляват мита за Калисто, характерен за Гръцката митология. Двете съзвездия са залегнали във фолклорните представи на много народи, но почти навсякъде те са свързани с опозициите "живот - смърт", "пролет - есен", "ден - нощ" и др., както и с двусезонната ориентация (лято - зима) на годишния селскостопански календар. Светът се подрежда не само на небето - той разказва за промените в живота на Земята.

В народните представи празникът на свети Андрей образува противостояща двойка с Летния свети Андрей, който се празнува на 4 юли (тогава Православната Църква почита паметта на свети Андрей, архиепископ Критски). Християнската религиозна система система е съумяла успешно да се адаптира към езическата идея за преходност и сезонен прелом, за да моделира и обогати спецификата на българския народен календар. Свети Андрей е повелител на мечките и своеобразен "пастир" на дивите зверове. Според преданието, светецът имал нива в планината и когато я орал с воловете си, мечката ги нападнала и изяла единия му вол. Тогава свети Андрей я впрегнал нея и продължил заниманието си. Орането като човешка дейност е носител на силно митологизирано съдържание - семантично то представлява своеобразно "маркиране" на територията, отделяне на усвоеното човешко пространство от чуждото, неусвоеното, хтоничното. С подобни обредни практики е свързан Летният Симеоновден, когато се извършва               ритуалното изораване на първата бразда. В тази човешка дейност ралото притежава характеристиките на свещен предмет, творящ култура, а впрегнатата мечка като представител на дивата природа и хтоничното начало подсилва усещането за магично съзаклятие. 

Според поверията, свети Андрей е смятан за баща на света Варвара, свети Сава и свети Николай Чудотворец, за това ритуалната обрядност на празниците е изградена от елементи със сходно съдържание и идентичен емоционален заряд.

Андреевден е тясно свързан с езическата представа за преход от есен към зима, която обуславя идеята за възстановяване на нарушената хармония между соларното и хтоничното начало. Изграждането на цялостният обредно-празничен комплекс е осъществено именно на основата на вечния човешки стремеж към постигане на баланс между опозициите "добро-зло", "живот-смърт", "здраве-болест" и др. Сред елементите, съпровождащи ритуалната обрядност, е система от табута, сред които най-изразителна е строгата забрана за извършване на селскостопанска и домакинска работа. Тя има апотропейна (предпазваща) функция, целяща предпазване на хората, реколтата, кошерите и добитъка от посегателствата на мечката.

За омилостивяване на мечката се извършва жертвоприношение - вари се ронена царевица и пшеница. Жертвата е безкръвна (житна) - налице е опозицията "живот-смърт", обслужваща култа към мъртвите предци. Мечката като култов персонаж също принадлежи към света на отвъдното, към хтоноса. Тя се смята за прародител, за тотем. Заедно с царевицата се варят и други зърнени култури - боб, грах, леща, ечемик, леблебия. С това се цели (по имитатевен път) на следващата година да се предизвика изобилие и плодородие, а зърната на всички варива да са едри и пълни. Неслучайно в някои етно-региони наименованието Андреевден е Едреевден - служейки си с метатеза, народът ни превръща посланието на празника в етимологичен еквивалент на глагола "едрея", в което отново се разкрива магически продуциращ смисъл. В празничната обрядност се включват наричания ( за омилостивяване на мечката), гадателски обредни практики от инициален тип (за прогнозиране на бъдещото плодородие), имитативна магия (за предизвикване на плодородие) и изготвяне на амулети от меча кожа или мечи зъб(с апотропейни функции).

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Св. Андрей
Св. Андрей
60.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.