Игнажден

На 20 декември Православната църква почита паметта на свети свещеномъченик Игнатий Богоносец. Във фолклорната памет на българина Празникът е известен като Игнажден. В някои етно-региони се срещат наименованията Игнатьовден, Идинак, Идинажден, Инатя и др. Тъй като в обредно-празничния комплекс, обслужващ Игнажден, най-изразително присъствие има обичаят "полазване", "полазник", едно от специфичните имена на празника е Полазовден.

В характеристиките на християнския светец са налице множество от реликтите на древни езически култови системи. Следването на принципа на интеграция между различните, исторически детерминирани философски системи поражда симбиозата между тотемистичен мит, езически култов ритуал и християнски религиозен обряд. И докато в езическите космогонични представи Игнажден се определя като период на преход, на хаос, то в християнската митология денят се свързва с началото на родилните мъки на Богородица, която ще роди Христос (Млада Бога) в Коледната нощ. Дните от Игнажден до Коледа в някои от българските етно-региони се наричат "Мъчници" и в етимологичен аспект се свързват именно с Богородичните родилни мъки. По други места периодът от Игнажден до Нова година (Сурваки) е известен като "Мръсните дни", а в Южна България от Игнажден до Йордановден е т.нар. "вълче време", почитат се Вълчите празници.

Тъй като в представите на древните българи битува схващането, че Новата година настъпва на Игнажден, то всичко, което се случва през този ден, е наситено с магическо съдържание - във всяка събитийност се търсят посланията на съдбата, а интерпретацията им е своеобразен опит за прогнозиране на бъдещи събития, чрез които да се формират ефективни поведенчески модели.

В Игнажденския обредно-празничен комплекс са налице множество от елементите, характерни за обредността на други празници от годишния календар. Чрез Празника се отдава култова почит към деня на Зимното слънцестоене - най-краткият ден в годината, в който силите на мрака, нощта и женското начало са  в апогея си. Традиционно се разменят подаръци между близките - чрез тях се засвидетелства обичта, уважението и натрупаната във времето мъдрост. Всичко, което се случва в живота ни, е подарък - дар от Бога, отправен към нас. И когато моментът настъпи, трябва да го пуснем да си отиде - с любов и благодарност за дадените уроци.

Сред системата от табута, съпровождащи ритуалната обрядност на Игнажден, най-изразително присъствие има пълната забрана за извършване на домакинска работа, която се спазва изключително строго от младите жени и невести - за здравето на децата, за бързо зачеване, за лека бременност и лесно раждане (връзка с Аньовден, Успение Богородично и Рождество Богородично). Мъжете не трябва да впрягат добитъка, за да се съхрани здравето и плодовитостта му през годината. В някои етно-региони Игнажден се смята за "Хайвански празник", тъй като наименованието се смята за етимологичен аналог на домашните животни, "хайвани" (връзка с Летния Симеоновден). От Игнажден до Ивановден не трябва да се правят възпоменания на починали близки хора (връзка с Архангеловден). Не се изнася нищо от дома, особено сол, жар или огън (връзка с Горещниците), за да се предпази домакинството от бедност, недоимък и природни бедствия. Не се дава и не се взима нищо назаем. Всеки, който е излязъл от дома, не бива да се връща с празни ръце. Не трябва да се вари боб, поради страх от градушка през следващия аграрен цикъл (връзка със светците-градушкари  и свети пророк Илия като техен предводител). Не трябва да се местят кошерите, за да се предпазят пчелите от болести и да се подсигури висок добив на мед (връзка със свети Прокопий Пчелар). Не се изхвърля пепелта от огнището, за да не се множат вълците (връзка с Вълчите празници). Почиства се комина и саждите се изхвърлят "по вода" - за късмет и успешни начинания. 

Един от задължителните елементи на ритуалната обрядност, характерна за Игнажден, е приготвянето на обредно вариво, което съдържа пшеница и царевица и се раздава за здраве, плодородие и благополучие през следващата година. Извършва се ритуално захранване на домашните животни и птици за предпазване от болести и добър приплод (връзка с празника на света Варвара, Женска Коледа). Едни от култовите елементи на обредността са петелът (соларен елемент, връзка с Петровден), кокошката (хтоничен елемент, връзка с Петковден) и яйцето (символ на Вселената, връзка с Великден).

Въпреки че християнският празник се пада по времето на Коледния пост,  по традиция на Игнажден се коля прасето - жертвоприношението на прасе е реликт от езически времена, то може да се възприема като курбан само по време на Коледните празници. В някои етно-региони прасето е ключова фигура в обредността на Савинден и е символен елемент на напредъка - то рови напред, следователно по имитативен път ще подсигури "вървеж напред".

Обредността на Игнажден се свързва с многообразни гадателни практики и обичаи, които касаят здравето на близките и домашните животни, плодородието през новия аграрен цикъл, метеорологичните условия през новата година, събития със социо-нормативен характер (годеж,сватба), възможностите за предпазване от вредоносни влияния и др. На празника жените поставят в зелена глинена паница с орехи (по два за всеки член на семейството), които престояват в близост до огнището и се поднасят на празничната трапеза на Бъдни вечер. По съдържанието им се извършват ритуални гадания, касаещи здравето и благоденствието на всеки.

Най-разпространеният обичай на Игнажден е "полазването", чакането на "полазника" - по качествата на първия посетител в дома се извършват гадания, относно бъдещото благополучие в семейството и изобилието при реколтата. Той символизира повелите на съдбата и влиянието на нейните капризи върху човешкия живот. Посещавайки дома, полазникът извършва множество ритуали, които по своята същност и съдържание представляват вид имитативна магия. Някои от обредните му дайствия се свързват с изричането на благословии (вид вербална магия) и разравянето на огнището, с увеличаване мощта на "живия огън". В този смисъл обредността на  Игнажден е с подчертано дуалистично съдържание и образува противостояща двойка с Горещниците. Огънят е соларен елемент, той е по-малкият брат на Слънцето и притежава същата божествена природа, за това към него трябва да се пристъпва с особено свещенодействие. Той има функциите на медиатор - посредник е между небето и земята, между божественото и човешкото начало. На Игнажден той е най-слаб, мощта му е най-малка, за това се нуждае от подсилване. Огънят притежава и апотропейни (предпазващи) функции, той има способността да пречиства, да предпазва от лошото, да неутрализира зловредните влияния. 

Един от специфичните ритуали на Игнажден е т.нар. "пазене на квас". Квасът символизира градивното начало, подготовката за бъдещето, създаването на нов живот, на нов свят, на Нова година. Ритуалността е подчертано женска и има апотропейни характеристики в съдържанието си. В навечерието на Празника две девойки, гърбом към нощвите, замесват тесто, в което възрастна жена (култ към предците) поставя билки и лековити треви, събирани на Еньовден. По време на извършването на ритуала тя отправя благословии за здраве, любов, плодовитост и хармонични взаимоотношения между брачните партньори. Замесеното тесто се пази цяла нощ от будна омъжена жена , след което се раздава на другите жени и моми, присъствали на ритуала. Квасът се съхранява до следващата година и се използва за лек и за "привличане" на брачния партньор. 

Важен елемент в обредността на Игнажден е месенето на обредни хлябове - правят се колачета за всеки член на семейството, а на празничната трапеза се поднася голяма кръгла пита със специфична пластична украса по повърхността си - обикновено плетеница, обточваща цялата пита. Кръглата форма на обредния хляб символизира съвършенството, божествената природа, слънчевия диск. Плетеницата символизира хармоничните взаимоотношения между брачните партньори и членовете на семейството. Тъй като Игнажден се пада по време на Коледния пост, на празничната трапеза се поднасят само постни храни, плодове, орехи, вино, мед и др.

  • Имен ден празнуват: Игнат(-ий; -ия; -а; -ка;), Иган(-а), Игне, Иго(-а). В етимологичен аспект името Игнат произхожда от латински и означава "буен, огнен, пламенен". Всички, носещи името Игнат и неговите производни, могат да празнуват още и на 29 януари и 8 октомври.

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Св. Андрей
Св. Андрей
60.00 Лв.

Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.