Начало Относно иконите Бъдни вечер / Малка Коледа
Бъдни вечер / Малка Коледа

На 24 декември Православната църква отбелязва Бъдни вечер - навечерието на Рождество Христово. В характеристиките на християнския празник са налице реликтите на древни езически религиозни системи, което е доказателство, че в процеса на своето духовно развитие, човечеството успешно е успяло да адаптира помежду им различни ценностни системи. Културният процес винаги е бил особено динамичен, а интеграцията между културните пластове - многопосочна. Във фолклорната памет на българина Празникът е известен като Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, а в някои крайдунавски градове се среща и с наименованието Крачун. Целият ден преминава в трескави подготовки за Свещената нощ, когато ще се роди Млада Бога, Младото Слънце, младенецът Исус Христос - древни езически представи и християнска вяра се сливат  в хармонично единство, съхранявайки в себе си идеята за раждането, за обновлението в света и очакването на по-добри дни. Целта на целия обредно-празничен комплекс, обслужващ Коледните празници, е прогнозиране на бъдещето, предизвикване на бъдещо плодородие, предпазване от бедствия и осъществяване на лек преход - в астрономически, аграрен и социо-нормативен план.

Икона За здраве, плодородие и всеобщо благоденствие през деня се организира ритуално обхождане на домовете в общността,  което се извършва от дружинките на малки коледарчета - момченца между 8 -12 години. Вероятно наименованието Детешка Коледа е етимологичен аналог именно на този елемент от обредно-празничния комплекс. Стопаните навсякъде ги посрещат с радост и ги дарявят щедро. Коледарчетата носят със себе си дрянови пръчки, наречени "колуници", "кофръжулки" и др. Щом влязат в къщата, стопанката ги посреща със сито, пълно с пшеница (имитативна магия, целяща плодородие, пълнота през новия аграрен цикъл). Тя поръсва коледарчетата с пшеничени зърна, а те удрят с дряновите пръчки по прага на дома и отправят обредни наричания, благословии (вербална магия): "Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!".

Ситото участва като култов предмет в празничните ритуали, свързани с предизвикването на плодородие и дъжд (Летният Атанасовден), с провокирането на продуктивността и съзиданието, с отдаването на почит към Богинята-майка. То се възприема като етимологичен аналог на понятията "ситост, насищане, задоволеност, удовлетвореност" и по силата на имитативната магия с присъствието си трябва да създаде идентични позитивни състояния. Ситото е свещен предмет във всяко домакинство - участва в подготовката на хляба, притежава женски характеристики и е култов атрибут за всяка жена.  Кръглата му форма се асоциира с числото нула, с божественото, с безкрая и съвършенството. От друга страна то семантично се свързва с обособеното, усвоеното, личното пространство, защитената територия, свещеното в живота на всеки човек.

Бъдни вечер е първата от трите поредни "кадени" вечери, изграждащи обредния комплекс на Коледните празници. В етимологичен аспект името "Бъдни" произхожда от "бъднини, бъдеще", но също и от "бдение". И в двата случая то съхранява в себе си посланието за очакване на по-добро бъдеще и стремежа към неговото съхраняване. Всичките обредни действия и култовите предмети, участващи в тях, са запълнени с магическо съдържание. Изключително важно място във всяка обрядност има домашното огнище - то е свещено място в дома, притежава характеристиките на домашен олтар и носи прерогативите на "дом на огъня". По своеобразен начин то присъства в обредните практики, обслужващи култа към Слънцето и огъня като негов земен представител (Горещниците). Нерядко във фолклорните представи на древните българи домашното огнище се свързва с култа към мъртвите предци - налице е култово почитане на опозицията "живот-смърт". На Бъдни вечер огнището трябва непрекъснато да гори, подсигурявайки топлина, светлина и уютна атмосфера за празнуващото семейство. В огнището на празничната вечер непрекъснато трябва да гори дъбово или крушово дърво, наречено "бъдник". Той предварително трябва да е миросан - счита се, че това е магически ритуал за плодородие, за укрепване на жизнените сили и за активизиране на продуктивното начало. Бъдникът символизира световното дърво - то организира света хоризонтално (четирите посоки на света) и вертикално (небе, земя и под земята) С подобна семантика е натоварен и християнският кръст

Резбован кръстИзборът на материал, който ще поеме функциите на бъдник, не е случаен - в митологичните представи на старите българи дъбовото дърво е считано за свещено - според поверието, световното дърво приютява в короната си душите на мъртвите предци. крушовото дърво символизира плодородието, изобилието, здравия и траен плод. Дървото се свързва с женското начало, с продуктивността. Нерядко в народното творчество човекът се персонифицира с дърво - младежът се свързва с фиданка, зрелият човек - с натежало от плодове дърво, болният - със сухо дърво, възрасният праотец - със столетно дърво и т.н.

Пепелта в огнището, получена след изгарянето на бъдника, се съхранява за здраве и благополучие. Тъй като тя символизира хтоничното начало, връзката между нашия свят и отвъдното, на нея й се приписват чудодейни качества. Тя участва в ритуали с апотропейни (предпазващи) и катартични (пречистващи) характеристики. В обредността на Летния Симеоновден е известна като "поганска пепел". Тя се посипва по градините и нивите за повишаване на продуктивността и за предпазване от болести. Според поверието, живи въглени от бъдника, поставени във вода, предпазват дома и членовете на семейството от зловредни влияния през периода от Коледа до Водици (Вълчите празници).

Бъдни вечер е първата от поредицата "кадени" вечери. Каденето като обредна практика е било разпространено още в древността и е съхранено до наши дни. Извършва се с димящ тамян. В древните мито-поетични представи тамянът е определян като "сълзите на боговете", "мозъкът на небето" и символизира святост. Той притежава катартична, апотропейна и медиативна функция, възприеман е като най-мощното средство за защита и неизчерпаем източник на вдъхновение. Като медиатор тамянът подпомага осъществяването на контакт с божественото, изпълва с енергия, създава чувство на хармония, благоденствие и покой. В етимологичен аспект произхожда от старогръцки - "thymiama, thymiao" - "изгарям, пуша". В някои по-стари преводи на Библията се среща църковнославянското "ливан" или "ладан" (от старогръцкото "ladanon"- растителна смола). 

Празничната трапеза на Бъдни вечер е символна - всичко, което присъства на нея, е натоварено с дълбоко символично съдържание, с магичен подтекст, целящ предизвикването на плодородие и благополучие. Всички храни са постни - това е последната вечер от Коледния пост.Колкото повече са ястията, толкова по-щедра ще е годината.Обикновено ястията са нечетен брой - 7, 9 или 11 и се приготвят от варива, набъбващи храни (имитативна магия, целяща "набъбване", нарастване на плодородието и благоденствието).

Първото нещо, което се слага на трапезата, е солта - правило, имащо тежестта на канон. Солта, хлябът и виното в древните етно-представи на българина са израз на святост - те са земните превъплъщения на Светата Троица и съприкосновението с тях е докосване до Божественото. Като символни елементи те присъстват във всяка обрядност, обслужваща парадигмата "раждане - кръщение - венчание - смърт". Най-видните си гости стопаните посрещат с хляб, сол и вино - символно свещенодействие, съхраняващо в себе си посланието за здраве, радост, лек живот, хармонични взаимоотношения и благоденствие. Солта, присъствала на трапезата на Бъдни вечер, притежава апотропейни (предпазващи) и катартични (пречистващи) характеристики. тя участва като средство в множество магически обредни практики. Според поверията, сол не трябва да се дава след залез слънце, за да не избяга берекетът от дома; сол не се хвърля в огъня, защото носи беди за къщата. 

На празничната трапеза задължително присъстват: ритуални варива (пшеница и царевица), които едновременно обслужват култа към живота и култа към смъртта; обреден хляб със   сребърна пара, шепа пръст от нивата (символ на святост и истинност), пуканки (символ на разцвета), боб, ябълки (като символ на задомяването), чесън (за предпазване от болести и зловредни влияния), ошав (за плодовитост), мед (за сладък живот), орехи (за твърдост и непоклатимост), бръшлян (символизира здраве, непреходност и безсмъртие) и др. Поднася се и тиквеник (баница) с късмети - сребърна пара (за материално благополучие), дрянови клончета (за здраве), бяло копче (за плодовитост на домашните животни), житен клас (за изобилие на нивата), бяло листче (за сполука в учението).

- От всички ястия на празничната трапеза се отделя по малко в памет на мъртвите близки и на сутринта се оставят на гробовете (култ към мъртвите предци). Съгласно вида на храните, може да се приеме, че празничната трапеза на Бъдни вечер има поминален характер. В някои етно-региони поставят допълнителен празен стол при трапезата, предназначен за починал близък. Храната не се прибира цяла нощ - според поверието, Младият Бог или мъртвите близки могат да посетят дома през нощта.

Към хляба винаги се е подхождало с особено свещенодействие, той е символ на святост. Към месенето жената задължително пристъпва с чисти помисли, със спокойствие в душата, с любов в сърцето, трябва да е пременена в нови дрехи и да е закичена със здравец, чимшир, босилек или червено мушкато. Самият обряд е наситен с дълбоко сакрално съдържание, съхраняващо в себе си надеждата за благоденствие - в материален, селскостопански и социален план. Обредните хлябове се замесват с мълчана вода, а брашното се пресява три пъти. Подготвят се три хляба - единият е посветен на празника и се нарича "боговица", "богова пита", "светец", "вечерник", "божичник". В него се слага сребърна пара за късмет и благоденствие. Вторият хляб е посветен на стопанството и се нарича "харман", а третият, "вит-превит кравай" е предназначен за коледарите. По повърхността на обредните хлябове се прави релефна украса, която е своеобразна "визитна картичка" на домакинята. Обикновено украсата е символна и включва кръстачка (символ на Божията сила), кръг (като символ на усвоеното , личното пространство), цвете (символ на младост и хубост), лък (за защита от зловредни влияния и болести). Обредният хляб се разчупва високо над трапезата, за да избуят високи житни класове. Първото парче е предназначено за къщата и се прелива с червено вино, а върху него се поставя от варената пшеница. Второто парче е предназначено за света Богородица, а останалата част от питата се раздава на останалите членове на семейството. Ако сребърната пара се падне в парчето за Богородица или къщата, това е знак за успех и просперитет за всички членове на семейството.

Според поверието, колкото по-рано се седне на трапезата, толкова по-рано ще узреят житата.Преди да седнат на трапезата, членовете на семейството хвърлят нагоре по няколко пшеничени зърна - имитативна магия за изобилие.Под трапезата стопанката разстила слама - асоциира се с яслата, в която се е родил Христос.. След вечерята тази слама се поставя под плодните дръвчета и по лехите в градината с цел повишаване на плодовитостта им. След като трапезата е прекадена, стопанинът излиза на двора със запалена свещ, обредната пита и чаша червено вино в ръка и отправя покана за вечеря към светците-градушкари свети Илия, свети Вартоломей и свети Герман, за да ги омилостиви и да спечели благоразположението им с цел предпазване на реколтата през новия аграрен цикъл от градушки, пожари и природни бедствия.

На Бъдни вечер се счупват орехите, които още от Игнажден се съхраняват в зелена глинена паница. С тях се извършват ритуални гадания - по състоянието на ядките във вътрешността им се съди за здравето и сполуката на всеки един от членовете в семейството.

Съществуват някои неписани норми и правила на поведение на празничната трапеза, които векове наред са се възприемали като своеобразен морален кодекс на българина, гарантиращ хармонични взаимоотношения между членовете на семейството. Например:на трапезата трябва да се остане дълго - дългото бдение се възприема като гаранция за сбъдване на всички, отправяни към Бога молби за благоденствие и изобилие в дома и общността. По време на храненето никой не трябва да става от масата, за да измътят домашните птици здраво и силно потомство. Ако някому се наложи да напусне трапезата по-рано, той трябва да ходи приведен - асоциативно поведение, напомнящо приведено от плод дърво. От празничната трапеза всички трябва да станат едновременно, за да узреят едновременно житните класове.

На Бъдни вечер се извършват множество ритуални гадания, предимно от инициален тип. По времето през деня се определят метеорологичните условия през месец юли. Ако на Бъдни вечер вали сняг, това е знак за роене при пчелите и изобилие от мед през новия аграрен цикъл.

  • На 24 декември се почита паметта на преподобна мъченица Евгения. В етимологичен аспект името произхожда от гръцки и означава "благородна". Имен ден празнуват: Евгени(-я), Благородна, Евга, Ева, Жени, Женя. 
  • Ева е име с еврейски произход и означава "живот". Чества се на Неделя на светите Праотци.
 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.