Коледа

Икона

На 25 декември Православната Църква отбелязва един от най-големите християнски Празници - Рождество Христово. Във фолклорната памет на българина денят е известен като Коледа. В характеристиките на християнския празник са налице множество от реликтите на древни езически култови представи, свързани с отдаването на почит към божество от соларен тип. Сполучливото адаптиране между християнски религиозен обряд и езически култов ритуал е красноречиво доказателство за ефективното действие на принципите на приемственост и интеграция между културните пластове, за взаимното допълване между елементите на две отделни философски системи. Рождество Христово (Коледа) образува противостояща двойка с Рождество на свети Йоан Кръстител (Еньовден) - двата празника маркират дните на преход между лятото и зимата в годишния празничен календар. Те са обединени в единен празничен комплекс, в основата на който стои не само идеята за раждането на двете най-важни за християнството култови фигури - Христос и свети Йоан Предтеча - те са своеобразен израз на концепцията за раждането на ново състояние във Вселената, за подреждането и организирането на света.

В етимологичен аспект наименованието "Коледа" произхожда от латинското "calendae", с което се обозначава първият ден на месеца. В старобългарския език името семантично се свързва с понятието "Нова година". В някои древни представи празникът е популярен като Божич.

Обредността на Коледа по своята същност и съдържание представлява естествено продължение на ритуалността на Бъдни вечер и е неделима част от цялостния обредно-празничен цикъл. Цялото семейство бди около огъня в домашното огнище, очаквайки идването на коледарите, които възвестяват Раждането на Христос. В някои етно-региони коледарите са наричани още "коледаши", "коледарци", "коледжанци" и др. Ергенските коледарски дружинки са своеобразен мъжки еквивалент на моминските лазарски дружинки, съставляващи важна част от обредно-празничния комплекс на Великден,  Лазаровден и Цветница. Те образуват противостояща двойка, обслужваща опозиционните взаимоотношения между хтоничното и соларното начало, между лято и зима, между добро и зло и др. Основен лайтмотив при тази взаимовръзка е възстановяването на нарушената хармония и възвръщането на баланса в света. На Коледа светът е нов, но неподреден, объркан и все още хаотичен, за това една от основните цели на коледарските дружинки е да прогонят силите на злото и хаоса. Времето за коледуване е строго определено - от полунощ на Бъдни вечер до изгрева на Слънцето на Коледа. Участниците в дружинката се събират в дома на своя водач, наречен още "станеник", "воевода", "коледарски цар", "царят - бан", "чауш" и др. Обикновено той е по-възрастен мъж, който знае всички коледни песни и характерните за празника благословии, има артистична душа и чисто сърце. Той обучава момците и същевременно ги запознава със специфичните моменти в ритуалите. В състава на коледната дружинка влизат още старец и баба ( те разсмиват стопаните), трохобер ( той събира даровете), свирач (гайдар, който пресъздава специфичния музикален фон на празничната обрядност), а момците пеят и отправят благословии - вербална магия, целяща постигането на здраве в семейството, благополучие в дома, изобилие при реколтата, плодовитост при домашните животни, хармонични взаимоотношения в общността и надеждата за по-добър живот за всички, Ергените са облечени в празнични премени, калпаците им са украсени с коледарски китки (червено мушкато, чимшир, здравец, босилек, бръшлян), наниз от пуканки (символ на разцвета) и захар (за сладък живот). Тъй като са в сила табутата на "опасните" дни от Коледа до Йордановден (Вълче време, Глухи дни, Некръстени дни, Мръсните дни, Поганци, Караконджови дни и др.), в дрехите си всички трябва да носят скилидка чесън (с апотропейни функции, за предпазване от силите на злото). Навсякъде коледарите са посрещани с радост - домакинята дава сито с пшеница, която те ръсят навсякъде за голям берекет, а стопанинът ги дарява с кравай, върху който е забодена сребърна или златна пара - за материално благополучие и изобилие през новия аграрен цикъл. Ако в дома има мома за женене, тя дава кравай за избраника си.

Коледуването на ергените е ритуал с изразителен социо-нормативен характер - налице са повечето характеристики на посветителните обреди, при които младите мъже заявяват пред членовете на общността готовността си да променят своя социален статус, доказват зрелостта си и намерението си да влязат в брачни взаимоотношения с избраницата си. Освен чрез коледуването, те го доказват и с участието си и в другите ергенски обичаи - сурвакане на Нова Година, ринене на оборите на св. Силвестър, къпането в ледените води на Йордановден и др.

Един от култовите предмети в коледния обредно-празничен комплекс е сурвачката (сурвакница). Тя е своеобразен митологичен символ на дървото на живота, което в християнството е еквивалент на християнския кръст. Изработва се от дрянови клонки (символ на здраве и дълголетие), от слива (символ на плодородие) или от леска (символ на твърдост). Украсата на сурвачката е специфична за всеки етно-регион на територията на България и изразява характеристиките на неговия   основен поминък. Обикновено по нея са разположени нанизи от пуканки (символ на разцвета), сушени плодове (за богата реколта), пшеничени класове (за изобилие по нивите), сушени люти чушки (символ на мъжественост), златни или сребърни монети (за материално благополучие). малки кръгли кравайчета (символизират женското начало, но и своето, личното пространство и същевременно са еквивалент на числото 0 и произтичащото от него символно съдържание).

Коледарите пеят обредните си песни около огъня в домашното огнище, където гори бъдникът - свещеното място във всеки дом, то е мощен потенциален носител на магическо съдържание и коледните послания, изречени около него, се сбъдват. Огънят на Бъдни вечер е сакрален елемент в ритуалността на празника - той символизира соларното начало и обслужва опозиционните взаимоотношения между земята и небето, старото и новото, денят и нощта, светлината и тъмнината. Според фолклорните представи на българина, от бъдника в домашното огнище трябва да се остави една недогоряла главня, която във всяка вечер през периода от Коледа до Йордановден трябва да се запалва да гори за кратко и да се изгасява с вино - за предпазване от болести и зловредни влияния. Пепелта в домашното огнище (поганска пепел) притежава хтонични характеристики - тя има функциите на медиатор между живата и неживата материя и обслужва всички ритуали, свързани с граничния свят на хаоса.

В някои етно-региони коледарите изпълняват лечителски обредни практики, които по своята същност и съдържание наподобяват действията на русалиите, обслужващи обредността на Русалската неделя. Тези мъжки дружини са известни още като "джамали", "бабугери", "старци" и др. Те играят своя специфичен ритуален танц около тежко болни хора.

Коледните празници се свързват с типичното за периода клане на домашното прасе. То има прерогативите на курбан, на жертвено животно, само по времето на Коледните празници, както е агнето на Гергьовден. Тъй като времето на Коледния пост вече е отминало, на празничната трапеза се поднасят ястия със свинско месо, обредни хлябове, червено вино, ритуални варива, плодове, орехи, мед, пуканки, баници с различни плънки и др. Трапезата не се вдига през целия ден - налице е едновременно култово почитане на живота и смъртта, на плодородието в дома и паметта на мъртвите предци. 

Сред системата от табута, обслужващи обредността на Празника, най-изразително присъствие има пълната забрана за извършване на домакинска и селскостопанска работа. Строго се спазва полово табу. Не се предприемат пътувания. Не се правят сватби, кръщенета и не се извършват възпоменателни обреди за починали близки. 

  • Имен ден празнуват: Христо (-а; -ина), Емануел9-а), Манол, Манчо, Маня, Криста, Кристиян, Ицо, Анко, Хино, Хинка и др. В етимологичен аспект името Емануел произхожда от еврейски и означава "Бог е с нас". Христо е име с гръцки произход и означава "добър и честен". 
 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Чудотворна Богородица
Чудотворна Богородица
140.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.