Начало Относно иконите Василовден / Сурва
Василовден / Сурва

Икона

На 01 януари Православната Църква отбелязва Празника Обрезание Господне, т.е. обрязването на Христос. Съгласно древната еврейска традиция, на осмия ден след раждането всички момченца се обрязвали. Обичаят е установен ок. 2000 пр.н.е. и е бил възприет като знак за завета между Бога и Богоизбрания народ. Самият акт на обрязването на Христос насочва вниманието към човешката природа на Спасителя.

В първия ден на Новата година се почита паметта на свети Василий Великий - един от доайените на християнството. В характеристиките на християнския светец са налице множество от реликтите на древни езически култови обреди, свързани със засвидетелстването на преклонение пред върховно божество от соларен тип. Във фолклорната памет на българина празникът е съхранен с името Сурва и представлява етимологичен аналог на един от обичаите, стоящи в центъра на ритуалната обрядност на Коледно-Новогодишния празничен комплекс. В някои български етно-региони са популярни названията Сурваки, Суроваки и др., но всички те са обединени около единната идея за изгонването на злото, болестите, магиите, уроките и зловредните влияния.

В празничното утро на Василовден на своето ритуално шествие тръгват сурвакарите - деца до 12-годишна възраст, които обикалят всички домакинства в общността. Те носят със себе си дрянови пръчки (сурвачки, сурвакници), които са наситени с богато символно съдържание и са украсени със сушени плодове (за богата реколта), с бяла и червена вълна ( за предпазване от зловредни влияния), с пуканки (символ на разцвета), със златни и сребърни монети (имат апотропейна, предпазваща функция, но същевременно носят и посланието за материално благополучие), с листа от бръшлян (символ на безсмъртието), с нанизани люти чушки (символ на мъжественост), с житни класове (за богата реколта), с малки кравайчета, с разноцветни хартии и др.

Сурвачката е култов предмет, който участва и в обредното сурвакане на Коледа. Малките сурвакарчета извършват обредни наричания, благословии, които в различните етно-региони носят ритуалните имена "сорвакия", "слава", "молитва", "блаженка" и имат презумпцията на вербална магия. В знак на признателност за сурвакането и добрите пожелания стопаните ги даряват щедро с лакомства и монети. След като обиколят всички домове, сурвакарите хвърлят сурвачките в реката - имитативна магия, имаща отношение не само към катартичната, пречистващата функция на водата, но и целяща предизвикването на лекота при сбъдването на пожеланията. Празникът представлява своеобразен опит за християнско преосмисляне на идеята за едно ново начало и надеждата за по-добро и справедливо бъдеще.

След сурвакарите тръгват кукерите - ергенски обредни шествия от маскирани сурвакари, които имат за цел извършването на поредица от обредни практики за прогонване на болестите, силите на злото и хтоноса. Кукерските шествия имат социо-нормативен и посветителски характер - те са своеобразно "представяне" на младите мъже в обществото и се свързват с готовността им да променят социалния си статус, със зрелостта им и с желанието да встъпят в брак. В някои етно-региони кукерите са извастни като "джамали", "бабугери", "стангоре" и др. Всички са маскирани с характерни ритуални маски, които трябва да "стряскат" злото и болестите и да ги прогонват. Обредното шествие задължително трябва да бъде съпроводено от много шум и всякакви средства, които да го причиняват - звънци, чанове, тенджери, тъпани, гайди и др. Паленето и прескачането на огън е важен култов елемент от кукерските обредни действия, свързани с прогонването на демоните от територията на общността, с отделянето на своето, окултуреното пространство от чуждото, неусвоеното, хтоничното.

Тъй като в сила е комплексът от табута, характерни за Мръсните дни (Вълчите празници), с цел предпазване от силите на злото и хтоноса препоръчително е всички да носят в джоба си скилидка чесън. Чесънът е всеизвестен древен апотроп още от езически времена, когато славяните са принасяли в дар на боговете си чесън в чаша. На него се приписват функциите на универсално магическо средство срещу болести, уроки и зловредни влияния и задължително присъства в ритуалната обрядност и на празничната трапеза на повечето зимни празници.

Подобни апотропейни характеристики притежава и вълната - именно те обуславят присъствието й като елемент в множество обредни вещи - сурвачката на Коледа и Нова година, при мартениците, а също и при обредното запридане на хурките по време на Горещниците. Вълната има двойнствен израз, тя се свързва със земята и хтоничното начало и по своеобразен начин участва в изграждането на парадигмата "раждане - венчание - смърт". От една страна тя се свързва с плодовитостта и това обуславя наличието й в сватбените обичаи. При ритуалите, свързани с раждането на дете, вълната присъства като апотроп, нейните предпазващи функции са в доминанта, а при погребалните обредни практики се извеждат на преден план качествата й на медиатор - тя съдейства за приобщаването на мъртвеца към света на сенките и отвъдното. 

Тъй като това е втората поред кадена вечер след Бъдни вечер, празничната трапеза е наситена с дълбоко символно съдържание и всичко, присъстващо на нея, е обект на ритуално свещенодействие. Каденето с тамян е едно докосване до Божественото и от съприкосновението си с него човек излиза пречистен и обновен. Сред задължителните елементи на празничната трапеза са солта, хлябът и виното - те са земното въплъщение на Светата Троица и в древните мито-поетични представи на българина са синоним на святост. Като синоним на святост, истинност и чистота се слага шепа пръст - земята има медиативни функции, тя осъществява връзката между световете и същевременно е носител на посланието за плодородие. При всички празнични ритуали трапезата не може да бъде прекадена, без да има на нея мълчана вода - с катартичните си функции тя заема особено важно място и в гадателните практики (ладуване). С мълчана вода се замесват обредните хлябове и се подготвят ритуалните варива - пшеница и царевица. Питката със сребърна пара се разчупва високо над главите на членовете на семейството, за да са високи житата по нивите през новия селскостопански цикъл. Храните, присъстващи на масата, са носители на посланието за плодородие, изобилие и благоденствие, за това ястията трябва да са многообразни - постни и месни. Баницата с късмети е едно от култовите блюда на Новогодишната трапеза - тя се завърта три пъти от домакина и по късметите, които се падат на всеки член на семейството, се извършват ритуални гадания. Поднасят се и пуканки, чесън, кромид, сушени и пресни плодове, орехи, бадеми, мед, ошав, баклава, тиквеник, зелник, щрудел, тутманик и др. В чест на свети Василий се прави курбан - васильовски петел. Според поверието, с него се свързват късметът и благоденствието през Новата година. Петелът е соларен знак и като жертвено животно присъства в ритуалната обрядност на повечето празници, свързани с отдаването на почит на езическите божества от соларен тип, както и на летните празници, посветени на светците-градушкари - Петровден, Илинден и др. Трапезата не трябва да се вдига до сутринта - ритуален акт, свързан с обслужването на култа към мъртвите предци. Едновременното почитане на опозицията "живот - смърт" изгражда фундамента на повечето езически обредни практики. 

На много места в България на Василовден се извършва моминското "ладуване" или напяване на пръстените- гадателен ритуален обряд с изразителен социо-нормативен характер, при който девойките прогнозират какви ще бъдат бъдещите им съпрузи. В някои етно-региони ладуването е познато с наименованията "Дайлада" или "Тъйлада" и в тях много културолози разпознават реликтите на древни езически ритуали, обслужващи култа към Богинята-майка. Понятието "ладуване" се разглежда като етимологичен еквивалент на славянската езическа богиня Лада, покровителка на любовта и семейството.

Сред популярните гадателни обредни практики е чакането на полазник - по качествата на първия посетител в дома се отсъжда за бъдещото плодородие, сполуката, здравето, късмета и благополучието в семейството през годината.

Огънят в домашното огнище трябва да се поддържа до сутринта - като соларен елемент той е своеобразен символ на топлина, сърдечност, домашен уют и хармонични човешки взаимоотношения, сплотени от общата идея за един по-добър и красив живот.

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Чудотворна Богородица
Чудотворна Богородица
140.00 Лв.

Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.