Начало Относно иконите Силвестровден
Силвестровден

На 2 януари Православната Църква почита паметта на свети Силвестър, папа Римски. Във фолклорната памет на народа ни денят е известен като Карамановден, Риначовден, Муковден,  Силвестри и др. Според някои по-древни представи, свети Силвестри е отъждествяван като покровител и заповедник на едрия впрегатен добитък. В характеристиките на християнския светец са налице множество от реликтите на древни религиозни системи, свързани както с отдаването на почит към върховно езическо божество от соларен тип, така и към едно от животните, които по времето на тотемистичния мит са били обект на култово преклонение - волът. Хармоничното единство между тотемистичен мит, езически култов ритуал и християнски религиозен обряд е факт, който съхранява в себе си множество неопровержими доказателства с категоричността на аподиксиси.  Културният процес винаги е бил динамичен, а интеграцията и приемствеността между културните пластове - разнопосочни.

Силвестровден е естествен градивен елемент от цялостния Коледно-Новогодишен празничен цикъл и специфичната му ритуалност е построена върху обредната идея за едно ново начало, за възможността на всеки човек да започва живота си на чисто и за шанса да изгражда етапите на битието си върху здрава основа. Тъй като празникът се намира в периода на Мръсните дни (Вълчите празници), в сила е спазването на системата от табута, обслужващи целия Коледен празничен комплекс. В някои етно-региони денят е наречен "сполезов" и по отличителните белези на първия гост (полазник) в дома се извършват ритуални гадания, касаещи бъдещите успехи на децата, благоприятните условия за развитието на реколтата през новия аграрен цикъл и материалното благополучие в семейството.

Обредността на празника е мъжка - елементите й притежават характеристиките на посветителските обряди, които се отличават с изразителен социо-нормативен характер. Традиционно те се свързват с промяната в социалния статус на младите мъже, с тяхната зрелост, с готовността им да изградят собствен дом и да влязат в брачни взаимоотношения с избраницата си. Във вечерта преди Силвестровден се събират младежите, които са коледували на Бъдни вечер и Коледа, били са сурвакари и кукери на Василовден, участвали са в задължителните за периода мъжки ритуали. Те сформират обредната дружинка на риначите, която ще извършва ритуално обхождане по домовете на любимите девойки и ще изчиства торта от оборите на едрия впрегатен добитък. Младежите тръгват с музика и песни (вид вербална магия), извиват кръшни обредни хора (имитативна магия) и задължително носят със себе си фенери (символ на светлината, израз на връзката с огъня и със соларното начало). Ритуалът има не само катартичен, очистващ характер – той представлява едно своеобразно „маркиране” на територията, отделяне на своето, окултуреното пространство от чуждото, хтоничното, неусвоеното. Всеки един от младите мъже почиства обора в дома на избраницата си, с което доказва пред близките й готовността си да бъде добър стопанин, умело да стопанисва бъдещия си дом и надеждно да управлява имотите си. Същевременно с това отправя заявката си за сродяване и намерението си за бъдещо присъствие в дома. Стопаните оставят отворени вратите на домовете си и връзват кучетата, за да не нападат риначите – знак за очакване, за позитивно отношение и съпричастност към добрите намерения на бъдещия зет. През цялото време между стопаните и момците трябва задължително да се спазва ритуално мълчание - табу, продиктувано от стремежа на българина към съхраняване на здравето и плодовитостта на домашните животни. В знак на благодарност към риначите домакинята оставя в обора торба с храна – питка, варена кокошка и вино. Момата, която очаква любимия си, оставя дар – везана от нея кърпа и китка от чимшир, вързана с червен вълнен конец, което във фолклорната памет на народа ни символизира очакването на годежари и официалното оповестяване на бъдещите семейни взаимоотношения. Стопаните, чиито обори са били ринати, могат да поканят момците от дружинката на гости в дома си през следващия ден. 

Празничната трапеза на Силвестровден трябва да е пищна и да предлага изобилие от храни, но в тях да не е включено свинско месо и сланина - табу, целящо предпазване здравето и плодовитостта на домашните животни и птици. На нея трябва да присъстват обредни хлябове, ритуални варива (пшеница и царевица), вино, орехи, плодове и др.

В обредно-празничната система на древните българи ЧИМШИРЪТ има изразително присъствие като обслужващ обреден елемент - в сватбените ритуали се възприема като символ на вечна и непроменлива обич между младите, на трайни хармонични взаимоотношения. В погребалните ритуали изпълнява функциите на медиатор, подпомага приобщаването на мъртвеца към света на отвъдното и се идентифицира с безсмъртието и вечносттта. В рождественските обредни практики чимширът е израз на пожеланието за непоклатимо здраве към новороденото, на твърд и последователен характер, на дълъг и смислен живот. Чимширът ненапразно  е смятан за една от емблемите на възрожденския български двор – освен с участието си в обредното обслужване на парадигмата „раждане – живот (сватба) – смърт”, той се свързва с различни народни вярвания и обичаи, а функциите му на апотроп вероятно се дължат на съдържанието на отровния алкалоид циклобуксин. В етимологичен аспект чимширът произхожда от гръцкото “buxus” (сем. Buxaceae), което означава „плътен”. Заради ценните качества, които притежава дървесината му (твърдост, здравина, податливост на обработване, устойчивост на пластични деформации, относителна стабилност към агесивните влияния на околната среда, рядко се напада от инсектициди и др.) той е изключително обичан от дърворезбари и мебелисти. Често е бил използван при изработването на култови предмети, на църковни утвари и на множество образци на възрожденските приложни изкуства.

В мито-поетичните представи на древните българи свети Силвестър е считан за повелител и заповедник на едрия впрегатен добитък, в частност на вола. ВОЛЪТ векове наред е бил обект на култово преклонение - той е смятан за прародител, за тотем и винаги е бил верен спътник в трудовото ежедневие на народа ни, подсигурявал е поминъка му и същевременно е олицетворявал труда, постоянството, търпението, последователността, предаността. По българските земи той е най-едрото животно и дори само с размерите си буди респект. Освен с чисто битовистичните представи , волът се свързва и с участието в някои магически обредни практики като "заораването на първата бразда" на Симеоновден, а в случай на епидемия с волове-близнаци се изорава разделителна бразда около заразеното селище - знак за отделяне на своето, окултуреното пространство и разграничаването му от чуждото, зловредното, болестотворното. С импозантното си присъствие в подобни култово-обредни практики той подсилва усещането за езотерично съзаклятие, за съприкосновение със свръхестественото. Определя се като носител на характеристиките на върховно божество от соларен тип, в противостоящата двойка "мъж - жена" е представител на мъжкото начало, в опозиците "ден - нощ", "добро - зло" той заема позициите на деня, доброто, светлината и т.н. В мито-поетичния драматизъм на контрастните взаимоотношения волът винаги е бил носител на посланието за позитивизъм и е своеобразен символ на вечния човешки стремеж към хармонични взаимоотношения. Може би именно с тези свои качества волът си е завоювал правото едно от най-древните съзвездия на небосклона да носи достолепното му име - Бик. В етимологичен аспект наименованието произлиза от латинското "Taurus", а старобългарското име "Телец" е въведено от Йоан Екзарх, видният книжовник на цар Симеон Велики. Българският народ е дал свои фолклорни имена и на групата звезди около Бика - Алдебаран; окото на Бика е наречено "Гайдарят", а звездите около него - "Хорото". Плеядите са оприличени на "Квачката с пилците". От територията на България съзвездието може да се види най-добре през студените зимни нощи на ноември, декември и януари. В представите на древните вавилонци Бикът заорава небесната бразда (еклиптиката), по която минава Слънцето. В календарната система на прабългарите всяка втора година от 12-годишния календарен цикъл е посветена на Бика, а в индоевропейската система от езотерични знания периодът от 22 април до 21 май е посветен на зодия Телец. Във времето на тотемистичния мит нерядко представите за Слънцето са се определяли зооморфно - то е оприличавано на Бик, който крепи Земята върху рогата си и с движенията си предизвиква земетресения, наводнения и други природни бедствия. За древните елини Бикът е едно от превъплъщенията на върховния бог Зевс.

Принципът на контаминация между тотемистичен мит, езически култов ритуал и християнски религиозен обряд се наблюдава и в характеристиките на други християнски светци, например: свети Андрей като покровител на мечките, свети Мина, свети архангел Михаил и свети апостол Филип са заповедници на вълците, петелът се свързва със светците-градушкари, прасето е емблема на Коледните празници, агнето - на Великден и т.н.

  • Имен ден празнуват: Силва, Силвана, Силвия, Силвестър. Тъй като в етимологичен аспект Силва се интерпретира като "гора" и е олицетворение на сила и свежест, на Силвестровден да почерпят Горан и Горица.
 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
Св. Андрей
Св. Андрей
60.00 Лв.

Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.