Начало Относно иконите Месеците в народния календар
Месеците в народния календар

Наименованията на месеците в народния календар си имат своите тайни - древен произход, красива причина, скрито послание или разумно обяснение... 

ЯНУАРИ -  произлиза от латинското "януариус", което е аналог на "янусов" месец, т.е. посветен и покровителстван от бог Янус. Според древните предания, той е митичен герой и е първият цар на Лациум. Янус предложил гостоприемството си като приел с подобаващи почести изгонения от небето бог Сатурн, покровител на земеделието. В знак на признателност Сатурн запознал жителите на Лациум с тайните на земеделието и им посочил възможности да се прехранват с плодовете на своя труд. Сатурн удостоил Янус с дара на прозорливостта и му дал привилегията да вижда едновременно в миналото и в бъдещето - оттук произхожда наименованието "двуликият Янус" и същевременно обяснява символното изображение на януари като човек с две лица. В календара на прабългарите януари носи името "Алем", а според народните вярвания той е Голям Сечко (студът "сече" всякаква трудова дейност).

ФЕВРУАРИ - в мито-поетичната памет на българина месецът е познат с името Малък Сечко. В някои древни представи се свързва с покаянието и с бога на смъртта Фебруус. В древния Рим "фебруа" е наименованието на последните за годината катартични ритуали (празници на пречистването) - те са свързани с извършването на жертвоприношения в чест на върховно езическо божество. В календара на прабългарите наименованието на месеца е "Тутом", а в празничния календар на народа ни първите три дни на месеца са известни като "Трифунци" (Вълчите празници).

МАРТ - в етимологичен аспект наименованието на месеца се свързва с латинското "Мартиус". Той е "марсов" месец, посветен на Марс - богът на Войната, син на Юпитер и Юнона. В календара на прабългарите наименованието му е "Читем". В някои народни представи месецът е наречен "брезен" и се свързва с настъпването на пролетта и разлистването на брезите. Най-популярният народен обичай е т.нар. "мартуване", което се характеризира с носенето на мартеници - амулет от червени и бели вълнени конци с апотропейни (предпазващи) функции.

АПРИЛ -  наименованието на месеца произлиза от латинското "априлис", производно на "аперире" - "отварям". Семантично се свързва с алегорията, че април "отваря вратите на пролетта", за това в народната лексика месецът се определя като "цветен" и се свързва с триумфа на цветята в природата(Цветница). В календара на прабългарите април е познат с наименованието "Твирем", а според някои народни представи е "лъжитрев". 

МАЙ - произхожда от латинското "майус" и се счита за месец, посветен на богинята Майа - дъщеря на Атлас и майка на Меркурий (считан за вестител на боговете, покровител на търговията, красноречието и хитростта). В календара на прабългарите е известен с името "Вечем". В народната лексика месец май е определен като "тревен", а според други фолклорни представи се свързва със светкавиците и гръмотевиците.

ЮНИ - в представите на древните римляни "юниус" е месец, посветен на богинята Юнона, съпруга на Юпитер. В календара на прабългарите е познат като "Шехтем". В някои фолклорни представи на народа ни той се свързва с понятието "сенокос", а според други месецът се определя като "червен" - вероятно се имат впредвид обредни практики от инициален тип, при които по времето през юни се гадае за метеорологичните условия през декември.

ЮЛИ - В Юлиянския календар месеците юли и август са посветени на исторически личности. До подобна чест са се опитвали да се домогнат и други императори, например Нерон, но не са успели. Латинското название на месеца "юлиус" го определя като месец, в чест на Гай Юлий Цезар (101 - 44 г. пр.н.е.). Народната лексика на древните българи представя месец юли като "горещник" и повечето култови обредни практики са насочени към огъня като семантичен аналог на горещината. В календара на прабългарите е познат с името "Сетем", а в славянската митология се свързва с бог Перун, покровител на светкавиците и гръмотевиците.

АВГУСТ - според древноримския Слънчев календар последният летен месец е шестият пореден за годината, за това първоначалното му латинско наименование е "секстилис". По време на календарната реформа през I в. пр.н.е. той става VIII месец и с решение на Сената е преименуван в чест на Първия император Гай Октавиан (63 г. пр.н.е. - 14 г. от н.е.), който получил титлата Август (възвеличен от Боговете). Това название се е съхранило и до днес. В мито-поетичната памет на древните българи месецът е съхранен като "зарев".

СЕПТЕМВРИ - в календара на Римската империя първият месец от годината бил посветен на Бога на войната - Марс. Седмият пореден месец е наречен "септембер" като етимологичен аналог на латинското числиотелно "септимус". През 46 г. пр.н.е., когато се извършва една от календарните реформи, той става IX месец, но наименованието му се съхранява и до днес. В различните етно-култури септември е познат с наименования, свързани с най-характерната за месеца трудова дейност: прабългарите са го наричали "руян", старорусите - "сивень", "креснън" и "осень", а за украинците е "серпен" или "майк". Във фолклорните представи на народа ни септември се свързва с поетичното име "гроздоберник".

ОКТОМВРИ - в древноримския Слънчев календар е осмият пореден годишен месец. В митологичната памет на старите българи е известен като "Митровски месец" (свързан с отдаването на почит към свети Димитър). В календара на прабългарите е познат с името "Елем". В някои етно-региони на нашите земи се определя с поетичното име "листопад" като етимологичен еквивалент на най-характерното за периода природно явление. По земите на древните траки периодът до Димитровден се нарича "Бабино лято" и се свързва с трескавото събиране на реколтата. Именно това е причината през октомври празниците да са по-малобройни.

НОЕМВРИ - в годишния календар на римляните деветият пореден месец е наречен "новембер", за прабългарите е "Месец на маймуната" (свързва се с култа към маймуната от времето на тотемистичния мит), а при славяните е известен с името "студен месец". Във фолклорните представи на старите българи ноември е определян като "Рангелов месец" (свързан с отдаването на почит към свети архангел Михаил), а четиридесетдневният период от Димитровден до Никулден носи поетичното име "Сиромашко лято".

ДЕКЕМВРИ - в етимологичен аспект наименованието на месеца произлиза от латинското "децембер", тъй като в древноримския Слънчев календар е бил десетият поред годишен месец. В мито-поетичната памет на прабългарите декември е носел името "просинец", което е семантичен аналог на индоевропейското "бхерать" - "блестящ", "лъчезарен". Според фолклорните представи на старите българи през този месец денят започва да расте, да "просиява". В някои етно-региони декември е наречен "Никулденски месец", а в други - "снеговей".

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.