Атанасовден

На 18 януари Православната църква почита паметта на свети Атанасий Великий. Във фолклорната памет на българина Празникът е известен като Атанасовден, Зимният Атанасовден, Танасовден, Средзимие, Втора Коледа. Зимният Атанасовден образува противостояща двойка с Летния Атанасовден (5 юли) и същевременно с това съхранява в себе си някои от спецификите на Еньовден. Заедно с Южници-верижници, Антоновден и Евтимовден празниците са обединени в единен комплекс, в основата на който ясно проличават елементите на древни митологични системи. Принципите на приемственост и интеграция между отделните културни пластове отново са налице. 

Обредно-празничният комплекс на Атанасовден притежава поливалентно съдържание. В деня на Празника се поставя край на сватбите, годежите и обредните практики със соционормативен характер. В някои етно-региони от територията на България се извършва ритуалът "Побратимяване", който е характерен обреден елемент от съдържанието на Ивановден.

На други места посрещат изгрева на Слънцето със запалени огньове. В характеристиките на християнския празник са налице множество от реликтите на древни езически обредни практики, свързани с обслужването на култовете към Слънцето и огъня. В годишния празничен календар съществуват около 20 празника, посветени на огнената стихия и всички те са успешно адаптирани към преходните периоди в годишния аграрен цикъл. Огънят на Атанасовден притежава изразителни катартични (пречистващи) и апотропейни (предпазващи) функции. Налице е специфична взаимовръзка с елементите на ритуалната обрядност, съпътстваща Горещниците. Според митологичните представи на древните траки, слънчевите лъчи на празничното утро притежават целебна сила и даряват хората със здраве и дълголетие. Момите берат кокичета и кукуряк - символи на пролетта, свежестта, младостта и красотата, на обновлението в природата.  Във фолклорната памет на българина битува поверието, че свети Атанас гони зимните студове, властва над снеговете и ледовете - светецът свалял от себе си зимния кожух, обличал копринена риза, качвал се на високо и се провиквал: "Иди си, Зимо, да дойде Лято!".

Взаимовръзката между свети Антоний и свети Атанасий представлява своеобразен опит за християнско преосмисляне на древния близначен мит, в основата на който са залегнали езическите представи за Боговете-ковачи, които притежават характеристиките на небесни първотворци, на демиурзи. В митологичната систeма на славяните такъв е бог Сварог, творец на света и Вселената, а неговата съпруга, богинята Живана, е създателка на живота. В гръцката митология етимологичен аналог на Сварог е бог Хефест - син на Зевс и Хера, роден на Олимп. Бог на огъня и едновременно с това покровител на ковачите, дарява с топлина и светлина, предал на човечеството цялата си мъдрост, знания и умения и посветил хората в тайните на ковашкия занаят. Миролюбив и дружелюбен е , но може да наказва строго всеки, който дръзнел да се подиграва с недъзите му. Съпругата на Хефест е покровителка на грацията и красотата. Негови аналози са скандинавският  бог Фрей и индо-иранският бог Митра. Идентични характеристики притежава келтската богиня Бригид, покровителка на ковачите, поетите и мечтателите. тя управлява едновременно огнената и водната стихия, които взимат пряко участие при изковаването на желязото. В митологичната система на прабългарите функциите на бога-ковач се приписват на бог Хурса (Хърса), който е приет за върховен алп-див, но едновременно с това е смятан и за "Железният баща". Според някои източници, култът към Железния баща е възникнал в резултат на интеграцията между културата на древните траки и прабългарите. Железният баща е представен като юнак-конник (в християнската митологична система се свързва с Тодоровден), въоръжен със сабя или брадва, обут в железни обувки. Той се свързва с образите на двамата легендарни български царе - Болг и Авитохол. С еднаква лекота може да се превърне както във вълк, така и да приеме образа на сърна. С подобни умения са били надарени всички български владетели, които едновременно с държавната си власт, изпълнявали функциите и на върховни първожреци. 

Двамата светци, свети Антоний и свети Атанасий, са покровители на ковачите, железарите, ножарите и всички, които работят с метал. В народния епос ковачът е сакрално лице - той е представител на хтоничното начало и притежава медиативни способности, с лекота осъществява връзката между нашия свят и отвъдното. Той има доминантно присъствие в обредните практики на "заораване" на населеното място против вредоносните влияния на демони и болести, участва в приготвянето на амулети и метални (златни и сребърни) предмети с апотропейна насоченост, изработва магически атрибути на местните лечители, участва в сватбените ритуали, в освещаването на жилища и др. Като представител на творческото начало в негова власт е да възстановява нарушената хармония и да създава предпоставки за позитивно отношение към живота и случващото се на територията на общността. Ковашкият занаят съхранява в себе си спомена за митологичното амбивалентно почитане на двете стихии - огън и вода. Водата, в която е "гасено" желязото по време на неговото изковаване, притежава изразителни магични функции и участва в множество обредни практики - според поверието, тя може да разделя съпрузи и да "разсича" любов. Един от култовите атрибути на ковачите е подковата, която и до днес притежава функциите на универсален символ на късмета.

Във фолклорните представи на народа ни близначният мит е застъпен при различни светци - св. Георги и св.Димитър; св.Петър и св.Павел; св.Антоний и св.Атанасий и др. Сходството между светците-близнаци и божествените първотворци-близнаци ги превръща в символ на двете начала, от които е сътворен светът. Същевременно с това те изграждат фундамента на множество древни дуалистични представи. Във властта на близнаците са силите на разрухата и съзиданието и това ги прави равнопоставени на Бога и Дявола. Притежават функциите на медиатори и участват в множество обредни практики.

Свети Атанасий се почита като заповедник на чумата, предпазва децата от болести, покровител е на домашните животни. Спазват се табутата, характерни за Антоновден. За омилостивяване на светеца се месят обредни хлябове, мажат се с мед и се раздават сред съседите за здраве и дълголетие. Приготвят се ритуални варива, а именниците правят курбан - кръвна жертва за прослава името на светеца и осигуряване на закрилата му в трудни моменти. В някои етно-региони за здравето на децата и предпазването на домашните животни от болести жените принасят в жертва черна кокошка - битува суеверието, че перата й могат да участват в ритуали с апотропейна насоченост, пазят от уроки и неутрализират зловредни влияния.

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Св. Андрей
Св. Андрей
60.00 Лв.

Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.