Начало Относно иконите Трифоновден / св.Трифон Зарезан
Трифоновден / св.Трифон Зарезан

Икона

На 1 февруари Православната църква почита паметта на свети мъченик Трифон Зарезан.  В характеристиките на християнския празник са налице множество от реликтите на древни митологични системи, свързани с отдаването на култова почит към езическо божество от соларен тип.

Макар в мито-поетичната памет на народа ни Празникът да е познат като Трифоновден, първите три дни на месец февруари са известни като "Трифунци" и се асоциират със символичната митологична връзка между мъртвите предци и пораждащата се нова селскостопанска година. Закачките от българския фолклор определят месец февруари като "Малък Сечко" - "Сечко сече, Марта дере, април кожи събира ".... В представите на древните римляни февруари е месец за покаяние, посветен на Бога на смъртта - Фебруус. Тъй като името "Трифон" семантично се определя като "обичащ веселието и удоволствията", още от древността по нашите земи Трифон Зарезан е считан за покровител на лозарите, кръчмарите и винопроизводителите. В някои етно-региони той е известен като "безносият" - според поверието, свети Трифон бил прокълнат от света Богородица, заради неговата дързост и присмехулно поведение. В българския фолклор носът е възприеман като символ на мъжественост.

В характеристиките на християнския светец съществуват множество препратки към образа на тракийския Бог на виното и веселието - Дионис. Според някои изследователи на тракийската култура, той е един от демиурзите - създател на света, управлява раждането и съзиданието във Вселената, дарява безсмъртие на последователите си. Неговият символ е виното. Според легендите, Дионис искал да премине от Азия в Европа през хелеспонта, но тракийският цар Ликург се възпротивил. Дионисий го убил, завоювал земите му и предал цялата власт в ръцете на Харопс (дядото на Орфей).Той посветил Харопс в тайнствата, мистериите и оргиите, които впоследстие се предавали по наследство. Като цар на траките и жрец на Дионис, Орфей притежавал славата на безсмъртен певец, който пеел химни за възхвала на Боговете. Именно на Орфей се приписват множество промени в обслужването на култа към Дионис  и под тяхно влияние попада едно цяло философско-религиозно течение в античния свят на древна Елада (Орфическа наука и философия). Посветените в тайнствата на Дионис се наричали "мисти", а начело на Дионисиевите дружества стоели т.нар. "архемисти". Съществуват няколко празника, устроени в чест на Дионис - първият от тях е свързан с януарските "календи", т.е. Римската Нова година. Вторият празник се отбелязва в началото на пролетта.

Според някои изследователи, налице е тясна взаимовръзка между ритуалната обрядност на Трифоновден и тази, на Бабинден. В древните митологични представи те образуват противостояща двойка, обслужваща култа към Дионис и Богинята-майка, към мъжкото и женското начало, Сред системата от табута, характерни за празничния комплекс на Трифоновден, най-изразително присъствие има строгата забрана за извършване на домакинска работа, поради страх от причиняване на труднозарастващи рани. За спечелване благоразположението на светеца и осигуряване на изобилие в реколтата на новата аграрна година, жените месят обредни хлябове ("трифонски хляб") и приготвят ритуално ястие (курбан) от черна кокошка. След изгрева на Слънцето членовете на общността организират ритуално шествие до лозята, съпроводено от музика, песни и танци. Там всеки един от стопаните разкопава почвата около най-едрата лоза в лозето си, прелива я три пъти в кръг с червено вино, след което се извършва ритуално захранване на корена - кръстообразно, на четири места се поставя хляб от обредната пита. За здраве и плодовитост около лозовия храст се поръсва пепел от бъдника, горял на Бъдни вечер и след поредицата от канонично-ритуални дейстия се предприема обредно "зарязване" на лозата. Три от отрязаните пръчки се свиват на венец, усукват се с червен вълнен конец и се поставят на калпака - ритуалните действия са съпроводени с обредни наричания ( вид вербална магия) за здраве, благоденствие и добра реколта през новия аграрен цикъл. Сред лозята всички членове на общността организират обща празнична трапеза и избират новия "цар на лозарите", който бива миросан и благословен от стария цар. С цел изобилие и гарантиране на покровителството на светеца, той бива подложен на ритуално къпане с вино, след което го качват на двуколка (царската каляска, символ на преклонение пред "божия пратеник") и цялото шествие го съпровожда до дома му, където веселието продължава до късно през нощта.

В някои етнорегиони с Трифунци се свързва периода на Вълчите празници и към комплекса от обредни практики на Трифоновден се прибавят и характеристиките на тотемизма, продиктувани от култовото почитане на вълка.  До 1930 г. в Средни Родопи всеки първи ден на месеца е бил посветен на вълка.

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Андрей
Св. Андрей
60.00 Лв.

Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.