Тодоровден

Икона

Тодоровден принадлежи към т.нар. "триодни" празници - датата на неговото почитане е променлива и е в пряка зависимост от местоположението на Възкресение Христово в празничния календар. Той винаги се пада в събота, винаги 40 дни преди Великден. Празникът образува противостояща двойка с Летния Тодоровден - той се съотнася към минейните празници и има постоянно фиксирана дата за честването му. Всяка година се отбелязва на 8 юни, когато се почита пренасянето на мощите на свети великомъченик Теодор Стратилат от Ираклия в родния му град Евхаита.

В етимологичен аспект наименованието на празника произлиза от гръцкото "Теодорос" и означава "Божи дар". В митологичната памет на българина Тодоровден е познат като Тудорица и Конски Великден - в характеристиките на християнския празник ясно проличават множество от реликтите на древни митологични системи, свързани с отдаването на култова почит, както към езическо божество от соларен тип, така и на обекти на тотемистичното преклонение, коня и кучето. Смесването на паганистични представи и християнски обредни практики е красноречиво доказателство за успешната интеграция между различните културни пластове. В повечето култури конят символизира небе, свобода, неукротима воля, безстрашие, воинска чест и доблест, мъжество и слава. При тюркските племена символизира смъртта. В Англия белият кон се свързва с убийството и завоеванието. Всяка седма от дванадесетте години в календара на прабългарите е подвластна на коня, а древните цивилизации са посветили в негова чест две от съзвездията на небосвода - Еднорог и Кентавър.

- Съзвездието Еднорог (Monoceros) е голямо съзвездие от Северното небесно полукълбо. През него минава небесният екватор. Заобиколено е от съзвездията Хидра, Кормило, Голямо Куче, Орион, Близнаци и Малко Куче. Най- добре се наблюдава през нощите от декември до края на април. Образът на Еднорога в старите звездни атласи се свързва с древната митологична персонификация на коня-еднорог, която се разпространявала от пътешествениците по времето на великите географски открития.

- Съзвездието Кентавър (Centaurus) се намира в Южното небесно полукълбо и е заобиколено от съзвездията Вълк, Прав ъгъл, Муха, Пергел, Кораб, Корабни платна и Хидра. Мислените линии, които свързват по-ярките звезди от Кентавър, образуват издължен многоъгълник. В старинните звездни карти изобразява митологичната фигура на полукон-получовек, държащ в ръцете си дълго копие. В някои източници съзвездието е известно и с наименованието Стрелец. Според древногръцката митология, това е кентавърът Хирон, най-мъдрият от всички кентаври. Учител е на Ахил, Язон от аргонавтите, на Орфей и др. След смъртта му боговете го превърнали в съзвездие в знак на благодарност, че Хирон е обучил и възпитал най-прославените герои на Елада, някои от които били синове на Зевс.

Във фолклорните представи на народа ни свети Тодор е един от най-почитаните светци-конници. Конникът като обект на култово преклонение присъства в прабългарската, тракийската и славянската митологични системи. При древните гърци се възприема като кентавър - полиморфното изображение на конник в случая навежда на мисълта за единство, за трайна и неразривна митологична връзка и неслучайно именно кентавърът е символ на индоевропейската зодия "стрелец". В символните характеристики на конника е налице полиморфно съдържание - от една страна, конят и конникът се свързват с небесното начало и Слънцето, а от друга - те принадлежат към хтоничното начало и притежават функциите на медиатори, на посредници между небето, нашия свят и отвъдното. Дуалистичното настроение проличава и в едновременното почитане на култа към живота и култа към смъртта - конят и конникът управляват подземната влага, грижат се за плодородието и същевременно с това покровителстват младите булки, които наскоро са се задомили.

Дълбокото митологизиране на конника като персонаж се дължи и на факта, че конникът-победител в битки или спортни игри бил смятан за син на Слънцето и се сдобивал с прерогативите на жрец, чиито основен атрибут е била подковата. В духа на древните състезания с коне, в празничната обрядност на Тодоровден водещ елемент е т.нар. "кушия" - ритуално надбягване с апотропейна (предпазваща) насоченост, за здравето на конете и впрегатния добитък. Победителят има привилегията да води хорото на мегдана - вид имитативна магия за плодородие и благополучие.

В характеристиките на ритуалите са налице множество от елементите на обредните практики, свързани с почитането на бог Дионис - Трифоновден и Бабинден. Сред системата от табута, обслужващи Тодоровден, най изразително присъствие има пълната забрана за извършване на домакинска и селскостопанска работа, с цел предпазване здравето на младите булки, конете и впрегатния добитък. Приготвят се ритуални варива - налице е едновременното почитане на култа към живота и култа към смъртта, на мъжкото и женското начало. Месят се обредни хлябове с формата на конче или на подкова, които се раздават за здраве и благоденствие сред съседите и другите членове на общността. Организират се общи празнични трапези, които трябва да са отрупани (символ на изобилие), но само с постни храни, ядки, мед плодове, зеленчуци и др. Именниците подготвят курбан. Ритуалността на Тодоровден подсигурява лек и естествен завършек на цялостния обредно-празничен комплекс, обслужващ Тодоровата неделя.

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.