Тодоровден

Икона

Тодоровден принадлежи към т.нар. "триодни" празници - датата на неговото почитане е променлива и е в пряка зависимост от местоположението на Възкресение Христово в празничния календар. Той винаги се пада в събота, винаги 40 дни преди Великден. Празникът образува противостояща двойка с Летния Тодоровден - той се съотнася към минейните празници и има постоянно фиксирана дата за честването му. Всяка година се отбелязва на 8 юни, когато се почита пренасянето на мощите на свети великомъченик Теодор Стратилат от Ираклия в родния му град Евхаита.

В етимологичен аспект наименованието на празника произлиза от гръцкото "Теодорос" и означава "Божи дар". В митологичната памет на българина Тодоровден е познат като Тудорица и Конски Великден - в характеристиките на християнския празник ясно проличават множество от реликтите на древни митологични системи, свързани с отдаването на култова почит, както към езическо божество от соларен тип, така и на обекти на тотемистичното преклонение, коня и кучето. Смесването на паганистични представи и християнски обредни практики е красноречиво доказателство за успешната интеграция между различните културни пластове. В повечето култури конят символизира небе, свобода, неукротима воля, безстрашие, воинска чест и доблест, мъжество и слава. При тюркските племена символизира смъртта. В Англия белият кон се свързва с убийството и завоеванието. Всяка седма от дванадесетте години в календара на прабългарите е подвластна на коня, а древните цивилизации са посветили в негова чест две от съзвездията на небосвода - Еднорог и Кентавър.

- Съзвездието Еднорог (Monoceros) е голямо съзвездие от Северното небесно полукълбо. През него минава небесният екватор. Заобиколено е от съзвездията Хидра, Кормило, Голямо Куче, Орион, Близнаци и Малко Куче. Най- добре се наблюдава през нощите от декември до края на април. Образът на Еднорога в старите звездни атласи се свързва с древната митологична персонификация на коня-еднорог, която се разпространявала от пътешествениците по времето на великите географски открития.

- Съзвездието Кентавър (Centaurus) се намира в Южното небесно полукълбо и е заобиколено от съзвездията Вълк, Прав ъгъл, Муха, Пергел, Кораб, Корабни платна и Хидра. Мислените линии, които свързват по-ярките звезди от Кентавър, образуват издължен многоъгълник. В старинните звездни карти изобразява митологичната фигура на полукон-получовек, държащ в ръцете си дълго копие. В някои източници съзвездието е известно и с наименованието Стрелец. Според древногръцката митология, това е кентавърът Хирон, най-мъдрият от всички кентаври. Учител е на Ахил, Язон от аргонавтите, на Орфей и др. След смъртта му боговете го превърнали в съзвездие в знак на благодарност, че Хирон е обучил и възпитал най-прославените герои на Елада, някои от които били синове на Зевс.

Във фолклорните представи на народа ни свети Тодор е един от най-почитаните светци-конници. Конникът като обект на култово преклонение присъства в прабългарската, тракийската и славянската митологични системи. При древните гърци се възприема като кентавър - полиморфното изображение на конник в случая навежда на мисълта за единство, за трайна и неразривна митологична връзка и неслучайно именно кентавърът е символ на индоевропейската зодия "стрелец". В символните характеристики на конника е налице полиморфно съдържание - от една страна, конят и конникът се свързват с небесното начало и Слънцето, а от друга - те принадлежат към хтоничното начало и притежават функциите на медиатори, на посредници между небето, нашия свят и отвъдното. Дуалистичното настроение проличава и в едновременното почитане на култа към живота и култа към смъртта - конят и конникът управляват подземната влага, грижат се за плодородието и същевременно с това покровителстват младите булки, които наскоро са се задомили.

Дълбокото митологизиране на конника като персонаж се дължи и на факта, че конникът-победител в битки или спортни игри бил смятан за син на Слънцето и се сдобивал с прерогативите на жрец, чиито основен атрибут е била подковата. В духа на древните състезания с коне, в празничната обрядност на Тодоровден водещ елемент е т.нар. "кушия" - ритуално надбягване с апотропейна (предпазваща) насоченост, за здравето на конете и впрегатния добитък. Победителят има привилегията да води хорото на мегдана - вид имитативна магия за плодородие и благополучие.

В характеристиките на ритуалите са налице множество от елементите на обредните практики, свързани с почитането на бог Дионис - Трифоновден и Бабинден. Сред системата от табута, обслужващи Тодоровден, най изразително присъствие има пълната забрана за извършване на домакинска и селскостопанска работа, с цел предпазване здравето на младите булки, конете и впрегатния добитък. Приготвят се ритуални варива - налице е едновременното почитане на култа към живота и култа към смъртта, на мъжкото и женското начало. Месят се обредни хлябове с формата на конче или на подкова, които се раздават за здраве и благоденствие сред съседите и другите членове на общността. Организират се общи празнични трапези, които трябва да са отрупани (символ на изобилие), но само с постни храни, ядки, мед плодове, зеленчуци и др. Именниците подготвят курбан. Ритуалността на Тодоровден подсигурява лек и естествен завършек на цялостния обредно-празничен комплекс, обслужващ Тодоровата неделя.