Начало Относно иконите Месни Заговезни
Месни Заговезни

Месни Заговезни принадлежи към т.нар "триодни", подвижни празници, които са пряко свързани с почитането на Възкресение Христово - датата на тяхното отбелязване е в зависимост от мястото на Великден в празничния календар. Месни Заговезни се пада винаги в неделя, винаги 8 седмици преди Великден. Във фолклорната памет на българина Празникът е известен още като Неделя Месопустна или Месни Заговелки. 

В съботата преди Месни Заговезни се отбелязва т.нар. Голяма Задушница или Месопустна Задушница. Празникът се свързва с извършването на възпоменателни обредни практики в памет на мъртвите близки. Обредните практики са своеобразен опит за християнско преосмисляне на древните езически култови ритуали, свързани с дуалистичното почитане на култа към живота и култа към смъртта. Наличието на реликти от древни митологични системи в празничната обрядност е красноречиво доказателство за протичането на динамични интегративни процеси между отделните културни пластове. 

Празникът Месни Заговезни съществува в пряка взаимовръзка със Сирни Заговезни и заедно с Тодоровата неделя, Куковден и Тодоровден са обединени в единен празничен комплекс. Периодът представлява своеобразна подготовка и поставяне на началото на Великия пост. В митологичните представи на древните българи по своята същност и съдържание постите са вид имитативна магия, състояние на временна смърт, целяща да осъществи ново раждане, възкресение, чрез което да се подсигури бъдещо плодородие и благополучие. Семантично думата Заговезни се свързва и с глагола "говея", което е етимологичен аналог на "мълча". Наименованието на Празника съвсем естествено и логично навежда на мисълта, че постите имат не само физически параметри - те съдържат в себе си и дълбок духовен израз, който стои в основата и на едно мистично течение в православното християнство, наречено исихазъм. В етимологичен аспект наименованието исихазъм произхожда от гръцкото "исихия" и означава "спокойствие, тишина, уединение". Според него, при постигането на вглъбяване чрез усилена молитва, вярващият може да постигне единение с Бога.

Сред системата от табута, обслужващи обредността на празника, най-изразително присъствие има пълната забрана за извършване на домакинска и селскостопанска работа. Строго се спазва и полово табу. Месят се обредни хлябове, които се раздават сред съседите за здраве. Организират се общи празнични трапези, на които широко са застъпени месни ястия, тъй като това е последният ден, в който ще се яде месо. Седмицата между Месни Заговезни и Сирни Заговезни в народната памет е известна като Сирница и през нея се консумират само мляко, млечни изделия и яйца. До Сирни Заговезни трябва да приключи и периодът на сватбите, тъй като по време на Великия пост до вторник на Светлата седмица не е позволено да се извършва венчание.

През седмицата (сряда, петък и неделя) момите и момците връзват люлки и се люлеят за здраве. Ритуалът има дълбоко символно съдържание - той семантично се свързва с копулативните движения при половия акт, с култовото почитание към мъжкото и женското начало, с пораждащото и съзидателното, с плодовитостта, с хода на живота, с цикличността в природата. В спецификата на ритуалния обряд съвсем ясно личат реликтови елементи, свързани с древнославянския култ към Лада, богинята на брака и семейството. 

През цялата седмица и в деня на Сирни Заговезни се палят ритуални огньове, които се прескачат за здраве. Само по себе си обредното действие притежава характеристиките на катартична (пречистваща) и апотропейна (предпазваща) магия. В някои етно-региони от територията на България паленето на огньове се свързва с предпазването от змии. В българската космогонична система змията има сакрално присъствие - всяка шеста година от календара на прабългарите е сързана с отдаването на култова почит към нея. С подобни обредни практики в характеристиките си разполагат Еньовден, Секновение, света Марина и др. Сирни Заговезни във фолклорната памет на българина е известен като Поклади. Самото наименование семантично се свързва с паленето на клади, с подклаждането на ритуален огън. По подобие на празника на нестинарите, около огъня се играят ритуални танци (вид имитативна магия за плодородие) и се пеят обредни песни (вербална магия).

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.