Начало Относно иконите Месни Заговезни
Месни Заговезни

Месни Заговезни принадлежи към т.нар "триодни", подвижни празници, които са пряко свързани с почитането на Възкресение Христово - датата на тяхното отбелязване е в зависимост от мястото на Великден в празничния календар. Месни Заговезни се пада винаги в неделя, винаги 8 седмици преди Великден. Във фолклорната памет на българина Празникът е известен още като Неделя Месопустна или Месни Заговелки. 

В съботата преди Месни Заговезни се отбелязва т.нар. Голяма Задушница или Месопустна Задушница. Празникът се свързва с извършването на възпоменателни обредни практики в памет на мъртвите близки. Обредните практики са своеобразен опит за християнско преосмисляне на древните езически култови ритуали, свързани с дуалистичното почитане на култа към живота и култа към смъртта. Наличието на реликти от древни митологични системи в празничната обрядност е красноречиво доказателство за протичането на динамични интегративни процеси между отделните културни пластове. 

Празникът Месни Заговезни съществува в пряка взаимовръзка със Сирни Заговезни и заедно с Тодоровата неделя, Куковден и Тодоровден са обединени в единен празничен комплекс. Периодът представлява своеобразна подготовка и поставяне на началото на Великия пост. В митологичните представи на древните българи по своята същност и съдържание постите са вид имитативна магия, състояние на временна смърт, целяща да осъществи ново раждане, възкресение, чрез което да се подсигури бъдещо плодородие и благополучие. Семантично думата Заговезни се свързва и с глагола "говея", което е етимологичен аналог на "мълча". Наименованието на Празника съвсем естествено и логично навежда на мисълта, че постите имат не само физически параметри - те съдържат в себе си и дълбок духовен израз, който стои в основата и на едно мистично течение в православното християнство, наречено исихазъм. В етимологичен аспект наименованието исихазъм произхожда от гръцкото "исихия" и означава "спокойствие, тишина, уединение". Според него, при постигането на вглъбяване чрез усилена молитва, вярващият може да постигне единение с Бога.

Сред системата от табута, обслужващи обредността на празника, най-изразително присъствие има пълната забрана за извършване на домакинска и селскостопанска работа. Строго се спазва и полово табу. Месят се обредни хлябове, които се раздават сред съседите за здраве. Организират се общи празнични трапези, на които широко са застъпени месни ястия, тъй като това е последният ден, в който ще се яде месо. Седмицата между Месни Заговезни и Сирни Заговезни в народната памет е известна като Сирница и през нея се консумират само мляко, млечни изделия и яйца. До Сирни Заговезни трябва да приключи и периодът на сватбите, тъй като по време на Великия пост до вторник на Светлата седмица не е позволено да се извършва венчание.

През седмицата (сряда, петък и неделя) момите и момците връзват люлки и се люлеят за здраве. Ритуалът има дълбоко символно съдържание - той семантично се свързва с копулативните движения при половия акт, с култовото почитание към мъжкото и женското начало, с пораждащото и съзидателното, с плодовитостта, с хода на живота, с цикличността в природата. В спецификата на ритуалния обряд съвсем ясно личат реликтови елементи, свързани с древнославянския култ към Лада, богинята на брака и семейството. 

През цялата седмица и в деня на Сирни Заговезни се палят ритуални огньове, които се прескачат за здраве. Само по себе си обредното действие притежава характеристиките на катартична (пречистваща) и апотропейна (предпазваща) магия. В някои етно-региони от територията на България паленето на огньове се свързва с предпазването от змии. В българската космогонична система змията има сакрално присъствие - всяка шеста година от календара на прабългарите е сързана с отдаването на култова почит към нея. С подобни обредни практики в характеристиките си разполагат Еньовден, Секновение, света Марина и др. Сирни Заговезни във фолклорната памет на българина е известен като Поклади. Самото наименование семантично се свързва с паленето на клади, с подклаждането на ритуален огън. По подобие на празника на нестинарите, около огъня се играят ритуални танци (вид имитативна магия за плодородие) и се пеят обредни песни (вербална магия).

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Чудотворна Богородица
Чудотворна Богородица
140.00 Лв.

Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.