Начало Относно иконите Сирни Заговезни
Сирни Заговезни

Сирни Заговезни принадлежи към т.нар. "триодни", променливи празници - датата на неговото отбелязване е в пряка взаимовръзка с датата, на която празнуваме Възкресение Христово. Сирни Заговезни се пада винаги в неделя, винаги 7 седмици преди Великден. Заедно с Месни Заговезни, Тодоровата неделя, Тодоровден и Куковден са обединени в единен празничен комплекс, в основата на който стои, както идеята за сезонен преход, така и вечният човешки стремеж към единение с Бога и природата, към хармонични взаимоотношения в дома и семейството. 

Във фолклорните представи на народа ни седмицата от Месни Заговезни до Сирни Заговезни е популярна с името Сирница, а наименованието на самия празник е Поклади. В някои етнорегиони от територията на България денят е известен като Прошки. Красноречиво доказателство за динамиката в развитието на културния процес и интеграцията между отделните културни пластове е наличието на аналогичен празник при повечето славянски народи - напр. в Русия денят е известен с наименованието Масленица.

Празничният комплекс, обслужващ обредността на Сирни Заговезни, се характеризира с богата ритуалност, разгъната многопланово - в духовен, физиологичен и социален аспект. От една страна, Празникът маркира началото на Великия пост и т.нар. "говеене", "заговяване", навлизането в период на лишения. От гледна точка на физиологията, периодът на постите е възможност за очистването на организма от натрупаните през зимата вредни токсични вещества. От друга страна, в митологичните представи на прабългарите постът представлява вид имитативна магия - състояние на временна смърт, целящо да предизвика бъдещо плодородие и благополучие. Духовният аспект в провеждането на Великия пост се изразява в спазването на т.нар. "исихия" - в етимологичен план понятието произхожда от гръцки и означава "спокойствие, тишина, уединение". Исихазмът е мистично течение в православното християнство, според което с усилена молитва и чрез вглъбяване може да се постигне единение с Бога. Постите са преди всичко духовно пречистване и подготовка за достойно посрещане на един от най-светлите християнски Празници - Възкресение Христово. Третият аспект на празничната обрядност касае ритуалните практики с изразителен соционормативен характер - ритуалността притежава подчертано мъжки характеристики и представлява своеобразно "представяне" на младите мъже в общността. За тях това е възможност за доказване на готовността им да встъпят в брачни взаимоотношения, на способността им да продължат родовия ритъм, на личната им зрялост.

Сред системата от табута, обслужващи ритуалността на Празника, особено изразително присъствие притежава пълната забрана за извършване на домакинска и селскостопанска работа, с цел предпазване от болести и зловредни влияния. Строго се спазва полово табу. Хранителният режим през периода драстично се променя - избягва се консумацията на определени храни и напитки.

На празничната трапеза задължително присъстват обредни хлябове (безкръвна житна жертва), ястия със сирене, масло, мляко и млечни изделия, мед ядки, плодове, бяла халва и варени яйца. В повечето древни митологични системи яйцето има сакрално присъствие - то символизира човешката душа, пораждащото начало и е широко застъпено в обредните практики, свързани с Възкресение Христово. Един от специфичните обичаи на Празника е т.нар."хамкане" или "ламкане' - от тавана на стаята се спуска, завързано с червен конец, варено яйце и се завърта. Движенията на яйцето наподобяват движението на люлката, което е соеобразен символ на единството между мъжкото и женското начало, между продуциращото и пораждащото. Всеки един от членовете на семейството се стреми да го захапе с уста - символ на господство и власт. Счита се, че победителят в ритуалната надпревара ще се радва на добро здраве през годината.

Сред елементите на обредно-празничния комплекс изключително важно място заема паленето на ритуални огньове, които се прескачат за здраве и благоденствие. Едно от наименованията на Празника е Поклади, което представлява етимологичен аналог на обредното палене на клади. В древните митологични представи на българина огънят е по-малкият брат на Слънцето и също притежава соларни характеристики, а това го прави изключително ценен елемент при провеждането на ритуални практики с катартично (пречистващо) и апотропейно (предпазващо) съдържание. Прескачането на огъня се свързва не само със стремежа към предпазване от болести и зловредни влияния - в съдържанието на ритуала е залегнал и страхът за опазване на бъдещата реколта от градушки и пожари, което кореспондира с летните празници, посветени на огъня (Горещниците) и светците-градушкари. В някои етно-региони от територията на България паленето на огньове се свързва със страха от змии - змията има култово присъствие в космогоничната система на предците ни и всяка шеста година в календара на прабългарите е посветена именно на нея.

Специфичен елемент на ритуалната обрядност е мятането на огнени стрели от ергените в двора на харесваната мома. Близките на момата се грижели да ги гасят, за да се предотврати опасността от възникване на пожар. В характеристиките на обичая са налице реликтови елементи на древни митологични системи, свързани с отдаването на култова почит към древнотракийската богиня Бендида. Продуциращият характер на обряда се свързва и с определянето на стрелата като "марсов", фалически символ, а и пламтящият огън е със соларен, мъжки знак. Във фолклорните представи на българина Марс се свързва с месец март.

За здраве и плодовитост момите и момците връзват люлки и се люлеят - символ на копулативните движения при извършването на половия акт. Ритуалното действие символизира дуалистичните настроения в обредността, единството между живота и смъртта, между доброто и злото, между мъжкото и женското начало, между пораждащото и продуциращото. Обрядът притежава изразителен соционормативен характер и предсталява заявка за зрялост и способност за продължаване на родовия ритъм.

През периода от Месни Заговезни до Сирни Заговезни е позволено т.нар. "волнодумство" - младежите могат да изказват реплики с негативно съдържание. Сам по себе, си ритуалът представлява социален акт, който през останалото време би се възприемал като нечувана дързост. Волнодумството се възприема като вербална магия с катартична насоченост, целяща пречистване на душевността на младежите и едновременно с това има функциите на своеобразен междуличностен коректив на взаимоотношенията. 

Един от специфичните моменти на празничната обрядност е организирането на ритуални шествия - по подобие на коледарските и трифонските шествия, кукерските обредни дружинки също имат пряка връзка с Дионисиевите празници и наличието на сходни ритуални елемени го доказва. Такива са: наличието на маскирана двойка, начело на шествието, която имитира полов акт, избирането на цар на кукерите, возенето с колесница, ритуално заораване на нивите, обредно засяване със семена, организиране на обща празнична трапеза и др. Паленето на ритуални огньове и искането на прошка от кумовете кореспондира с посветителните обредни практики на Ивановден, както и с нестинарските игри в жаравата.

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Чудотворна Богородица
Чудотворна Богородица
140.00 Лв.

Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Св. Андрей
Св. Андрей
60.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.