Постите

Картина

Постите са важен градивен елемент от обредно-празничния комплекс на едни от най-големите християнски празници през годината. Те притежават изразителни катартични (очистващи) функции и са своеобразен начин за постигане на хармонично единство между материя и дух. В характеристиките на постите са налице множество от реликтите на древни митологични системи, свързани с обслужването на култа към Слънцето и пораждащото начало. Това е красноречиво доказателство за съществуването на принципите на приемственост и успешната интеграция между отделните културни пластове. В хода на своето развитие християнството е успяло сполучливо да адаптира съдържанието на ритуалния пост към потребностите на своята идеологична система, следвайки принципа на контаминация между древен езически култов ритуал и съвременен християнски религиозен обряд. В митологичната памет на българина ритуалният пост представлява вид имитативна магия - той е състояние на временна смърт, водеща след себе си ново раждане, възкресение, обновление и плодородие. Налице е едновременното почитане на култа към живота и култа към смъртта - дуалистичните настроения са присъщи на повечето древни религии. Ритуалните пости притежават универсален характер и функциите им се издигат до нивото на общочовешка значимост - те съществуват и в обредния комплекс на други митологични системи като юдаизма, будизма, мюсюлманството и др.

Основните аспекти на постите са: здравно-хигиенен (физиологичен) и нравствено-етичен (духовен). От една страна, ритуалът цели очистване на тялото от натрупаните токсини и вредоносни вещества, с което да се постигне съхраняване здравето и високия жизнен тонус на организма. В основата на поста стои въздържането от храни с животински произход, спазва се полово табу, избягва се употребата на алкохол, препоръчителен е аскетичен начин на живот и покаяние, въздържане от злословие, даване на прошка за обидите. С особено внимание към ритуалния пост трябва да подхождат бременни жени и кърмачки, малки деца, подрастващи, възрастни хора, хронично болни и др.

Духовният аспект на ритуалния пост се свързва с безсмъртието на човешката душа и триумфа на духовното над тленното, физическото. Като еталон за най-строг и последователен постник в устоите на християнската Църква се възприема свети Йоан Кръстител. Освен с въздържането от определени храни и напитки, постът започва с т.нар. "говеене" (Заговезни) - семантичен аналог на глагола "мълча". Спазването на обет за ритуално мълчание стои в основата на едно мистично течение в православното християнство, наречено исихазъм. В етимологичен аспект понятието произхожда от гръцкото "исихия" - спокойствие, тишина, уединение. Според последователите на исихазма, чрез пост, усилена молитва и вглъбяване може да се постигне единение с Бога, съприкосновение с Божественото. Говеенето като обряд, представляващ съчетание от строг ритуален пост и молитва, обикновено е с продължителност една седмица като първите три дни протичат в пълен отказ от храна и напитки, наречен "тримерене". Тримереното е доброволен религиозен акт и към него могат да пристъпят само тези, които са способни да изтърпят подобно изпитание, без това да има негативни последствия за тяхното физическо здраве. В някои случаи ритуалът може да бъде трансформиран като еднодневен строг пост.

Съществуват няколко степени на строгост при спазването на ритуален пост:

- може да се консумира всичко, освен месо - характерно е за седмицата между Месни Заговезни и Сирни Заговезни;

- разрешена е консумацията на риба и морски дарове (миди, октопод, сепия и др.);

- позволена е консумацията на топли храни, подготвени с растителни мазнини;

- консумира се топла храна без мазнини;

- консумира се студена храна без топли напитки (т.нар. "сухоежбина");

- пълно въздържание от храна и напитки (тримерене).

Броят на постните дни в православния календар през различните години достига до 200 като към четирите многодневни ритуални поста се добавят и еднодневните пости в сряда, тъй като в сряда Юда е предал Христос и петък, когато е извършено светото Разпятие Христово. Според някои източници, ритуален пост може да се провежда и във вторник (по избор), тъй като всеки вторник в годината е посветен на свети Йоан Предтеча, но на празника Секновение на свети Йоан Кръстител (29 август) задължително се спазва строг пост. Задължителен строг еднодневен ритуален пост се спазва също и преди Богоявление (5 януари, Зимният Кръстовден) и на Кръстовден (14 септември).

Великият пост - в народната памет е популярен и като "света четиридесетница". В сравнение с другите периоди на многодневен ритуален пост, той се характеризира с най-голяма продължителност и с изключителна строгост. Започва 7 седмици преди Великден и се състои от 40 дни и Страстната седмица (преди Възкресение Христово). Великият пост е установен от Християнската Църква за възхвала на 40-дневния пост на Христос и в чест на последната седмица от житейския му път. През целия период на обредно постене само на да пъти е позволена консумация на риба и морски дарове - на Благовещение (ако не се пада по време на Страстната седмица) и на Цветница / Връбница. Една седмица преди поставяне началото на Великия пост, в съботния ден, е прието да се извършват възпоменателни обредни практики (Задушници, Голяма Задушница) в памет на мъртвите близки. В някои етно-региони възпоменателни обреди се извършват и на Лазаровден (Лазарева Задушница).

Петровият пост - установен е от Християнската Църква за възхвала живота и делото на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, които спазвали строг ритуален пост преди да започнат да проповядват светото Евангелие.

Богородичен пост - установен е за прослава на пресвета Богородица, която през целия си живот се отдава на пост и молитва, особено преди своето Успение.

Рождественски / Коледен пост - изестен е още като Филипов, тъй като началото му се поставя след деня на свети апостол Филип. Установен е в чест на Рождество Христово (Коледа). През целия период до Игнажден (20 декември) консумацията на риба и морски дарове е позволена на Никулден (6 декември).

През годината Църквата е установила периоди, през които може да не се спазва еднодневния ритуален пост в сряда и петък, а именно:

- през Коледните празници - от 25 декември до 04 януари ( 11 дни );

- на Митаря и фарисея - две седмици преди Великия пост;

- седмицата преди Великия пост, която започва след Месни Заговезни и свършва на Сирни Заговезни. През цялата седмица е позволена консумацията на яйца, мляко и млечни произведения, но без месо;

- Светлата седмица преди Великден;

- седмицата след Петдесетница (преди Петровия пост).