Постите

Картина

Постите са важен градивен елемент от обредно-празничния комплекс на едни от най-големите християнски празници през годината. Те притежават изразителни катартични (очистващи) функции и са своеобразен начин за постигане на хармонично единство между материя и дух. В характеристиките на постите са налице множество от реликтите на древни митологични системи, свързани с обслужването на култа към Слънцето и пораждащото начало. Това е красноречиво доказателство за съществуването на принципите на приемственост и успешната интеграция между отделните културни пластове. В хода на своето развитие християнството е успяло сполучливо да адаптира съдържанието на ритуалния пост към потребностите на своята идеологична система, следвайки принципа на контаминация между древен езически култов ритуал и съвременен християнски религиозен обряд. В митологичната памет на българина ритуалният пост представлява вид имитативна магия - той е състояние на временна смърт, водеща след себе си ново раждане, възкресение, обновление и плодородие. Налице е едновременното почитане на култа към живота и култа към смъртта - дуалистичните настроения са присъщи на повечето древни религии. Ритуалните пости притежават универсален характер и функциите им се издигат до нивото на общочовешка значимост - те съществуват и в обредния комплекс на други митологични системи като юдаизма, будизма, мюсюлманството и др. 

Основните аспекти на постите са: здравно-хигиенен (физиологичен) и нравствено-етичен (духовен). От една страна, ритуалът цели очистване на тялото от натрупаните токсини и вредоносни вещества, с което да се постигне съхраняване здравето и високия жизнен тонус на организма. В основата на поста стои въздържането от храни с животински произход, спазва се полово табу, избягва се употребата на алкохол, препоръчителен е аскетичен начин на живот и покаяние, въздържане от злословие, даване на прошка за обидите. С особено внимание към ритуалния пост трябва да подхождат бременни жени и кърмачки, малки деца, подрастващи, възрастни хора, хронично болни и др. 

Духовният аспект на ритуалния пост се свързва с безсмъртието на човешката душа и триумфа на духовното над тленното, физическото. Като еталон за най-строг и последователен постник в устоите на християнската Църква се възприема свети Йоан Кръстител. Освен с въздържането от определени храни и напитки, постът започва с т.нар. "говеене" (Заговезни) - семантичен аналог на глагола "мълча". Спазването на обет за ритуално мълчание стои в основата на едно мистично течение в православното християнство, наречено исихазъм. В етимологичен аспект понятието произхожда от гръцкото "исихия" - спокойствие, тишина, уединение. Според последователите на исихазма, чрез пост, усилена молитва и вглъбяване може да се постигне единение с Бога, съприкосновение с Божественото. Говеенето като обряд, представляващ съчетание от строг ритуален пост и молитва, обикновено е с продължителност една седмица като първите три дни протичат в пълен отказ от храна и напитки, наречен "тримерене". Тримереното е доброволен религиозен акт и към него могат да пристъпят само тези, които са способни да изтърпят подобно изпитание, без това да има негативни последствия за тяхното физическо здраве. В някои случаи ритуалът може да бъде трансформиран като еднодневен строг пост.

Съществуват няколко степени на строгост при спазването на ритуален пост:

- може да се консумира всичко, освен месо - характерно е за седмицата между Месни Заговезни и Сирни Заговезни;

- разрешена е консумацията на риба и морски дарове (миди, октопод, сепия и др.);

- позволена е консумацията на топли храни, подготвени с растителни мазнини;

- консумира се топла храна без мазнини;  

- консумира се студена храна без топли напитки (т.нар. "сухоежбина");  

- пълно въздържание от храна и напитки (тримерене).

Броят на постните дни в православния календар през различните години достига до 200 като към четирите многодневни ритуални поста се добавят и еднодневните пости в сряда, тъй като в сряда Юда е предал Христос и петък, когато е извършено светото Разпятие Христово. Според някои източници, ритуален пост може да се провежда и във вторник (по избор), тъй като всеки вторник в годината е посветен на свети Йоан Предтеча, но на празника Секновение на свети Йоан Кръстител (29 август) задължително се спазва строг пост. Задължителен строг еднодневен ритуален пост се спазва също и преди Богоявление (5 януари, Зимният Кръстовден) и на Кръстовден (14 септември).

Великият пост - в народната памет е популярен и като "света четиридесетница". В сравнение с другите периоди на многодневен ритуален пост, той се характеризира с най-голяма продължителност и с изключителна строгост. Започва 7 седмици преди Великден и се състои от 40 дни и Страстната седмица (преди Възкресение Христово). Великият пост е установен от Християнската Църква за възхвала на 40-дневния пост на Христос и в чест на последната седмица от житейския му път. През целия период на обредно постене само на да пъти е позволена консумация на риба и морски дарове - на Благовещение (ако не се пада по време на Страстната седмица) и на Цветница / Връбница. Една седмица преди поставяне началото на Великия пост, в съботния ден, е прието да се извършват възпоменателни обредни практики (Задушници, Голяма Задушница) в памет на мъртвите близки. В някои етно-региони възпоменателни обреди се извършват и на Лазаровден (Лазарева Задушница).

Петровият пост - установен е от Християнската Църква за възхвала живота и делото на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, които спазвали строг ритуален пост преди да започнат да проповядват светото Евангелие. 

Богородичен пост - установен е за прослава на пресвета Богородица, която през целия си живот се отдава на пост и молитва, особено преди своето Успение

Рождественски / Коледен пост - изестен е още като Филипов, тъй като началото му се поставя след деня на свети апостол Филип. Установен е в чест на Рождество Христово (Коледа). През целия период до Игнажден (20 декември) консумацията на риба и морски дарове е позволена на Никулден (6 декември). 

През годината Църквата е установила периоди, през които може да не се спазва еднодневния ритуален пост в сряда и петък, а именно:

- през Коледните празници - от 25 декември до 04 януари ( 11 дни );

- на Митаря и фарисея - две седмици преди Великия пост;

- седмицата преди Великия пост, която започва след Месни Заговезни и свършва на Сирни Заговезни. През цялата седмица е позволена консумацията на яйца, мляко и млечни произведения, но без месо;

- Светлата седмица преди Великден;

- седмицата след Петдесетница (преди Петровия пост). 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.