Начало Относно иконите Животните в митологичната система на старите българи
Животните в митологичната система на старите българи

Христос Добър Пастир

Животните в митологичната система на прабългарите са обект на култово преклонение и характеристиките им са натоварени със специфично символно съдържание.

МИШКА - Всяка първа година от 12-годишния календарен цикъл на прабългарския календар е посветена на мишката. В системата от индоевропейски езотерични знания тя е еквивалент на зодиакалния знак козирог и обхваща периода от 22 декември до 21 януари. Като обект на тотемно почитание в митологичната памет на предците ни мишката е символ на бедност, глад, мизерия и нищета. В годишния празничен календар същестуват няколко празника, чиито обреден комплекс е насочен към омилостивяване на мишките и за предпазване на реколтата от посегателствата на гризачите. Такива са: Мишинден (27 октомври, денят на свети мъченик Нестор), празникът на света Екатерина (24 ноември), а също и периода на Поганите / Мръсните дни от Коледа до Водици (Попова Коледа).

ВОЛ - в противостоящата двойка "добро - зло" волът е на страната на доброто. Стои в основата на света; притежава пряка взаимосвързаност със Слънцето, което го определя като соларен знак. В някои древни митологични системи характеристиките на Слънцето се свързват със зооморфизъм. Според поверието, вол крепи Слънцето върху своите рога и с помръдването си причинява земетресения, наводнения и др.природни бедствия. Волът векове наред е бил обект на култово преклонение - той е смятан за прародител, за тотем. Има изразително присъствие в ритуалната обрядност на Силвестровден, а на Симеоновден участва в ритуално заораване на първата бразда. В календара на прабългарите всяка втора година е посветена на вола.

БАРС (орел) - всяка трета година в календара на прабългарите е посветена на орела. Като тотемен символ той се свързва със стремежа на човешката душа към извисяване и безсмъртие. В мито-поетичната памет на предците ни орелът предвижда появата на градоносни облаци и се бори с тях, което го определя като култова фигура, съхраняваща в себе си част от характеристиките на светците-градушкари - свети пророк Илия, Еньовден, Горещниците, Летният Атанасовден, свети Герман и др. Символното съдържание на орела като култова фигура семантично се доближава до митичния образ на змея - в представите на древните българи той има 4 крила, с които може да създава ураганни ветрове (понякога дори самият той е вятър). Притежава медиативни функции - с лекота преодолява границите между световете. Само той може да владее горния свят и едновременно с това благополучно да слезе в долния свят.

ЗАЕК - Символ на бързина, ловкост и плодовитост. Всяка пета година от календара на прабългарите е посветена на заека. Тъй като в аграрно-битовистичните представи на древните българи е възприеман като вредител за някои земеделски култури, в характеристиките на заека се пренася част от тотемно-символното съдържание на мишката. В културните представи на древните гърци заекът е смятан за зооморфен атрибут на Афродита, наравно с коня и свинята.

ДРАКОН (змей, ламя) - петата година в календарната система на прабългарите е посветена на дракона. Той е тератонична митологична фигура, която след настъпването на смъртта не е успяла да завърши задължителната си метаморфоза и за това остава да съществува, заклещена между световете. В повечето древни културни паметници драконът е изобразяван с огнедишаща глава на змия, с опашка на риба, покрита с люспи, с криле на прилеп, с крака на мишка и др. Змеят е представител на хтоничното начало, на неорганизирания и хаотичен свят, а това предопределя функциите му на медиатор между нашия свят и отвъдното. като обект на култово почитание той има най-изразително присъствие в обредно-празничния комплекс на Гергьовден.

ЗМИЯ - всяка шеста година в календарната система на прабългарите е посветена на змията. В митологичната памет на дедите ни тя е екивалент на "стопанина" на дома и се свързва с култа към мъртвите предци. Змията обитава сакралните места в домакинството - прага на къщата или огнището. В китайската система от езотерични знания змията символизира мъдрост, стил и елегантност, но също така е хитро, смъртоносно и коварно същество. Знае всичко, има фобия от огъня. В годишния празничен календар съществуват няколко празника, посветени на змията - Младенци (Свети 40 мъченици), Сирни Заговезни и Месни Заговезни, Тодоровата неделя, Куковден / Кукеровден, Горещниците. Срещу Еремия (денят на свети пророк Йеремия) наименованието на змията е табуирано. Свещеното дърво за змията е леската - дори само докосването с пръчка от леска е в състояние да я умъртви, заради това овчарските геги, русалийските тояги и коледните сурвачки. Пръчки от леска могат да се добиват единствено на Младенци.

КОН - всяка седма година в календара на прабългарите е посветена на коня. Соларен знак, символ на Слънцето. В християнската митологична система се свързва с Тодоровден. Символ на свобода, независимост, благородство, мъжество, борбеност, неукротум дух. Конската подкова от древни времена се приема като универсален символ на късмета и благоденствието в дома. 

ОВЦА - в християнската космогонична система се свързва с понятието "жертвен агнец", "Божи агнец", което се отъждествява с Христос. В езическата култово-обредна схема агнето е жертвено животно, символизиращо кротост, благост, душевна чистота, невинност. Принася се като курбан на Гергьовден и Великден. Един от най-популярните иконографски типове на Христос е "Христос Добър Пастир". В календара на прабългарите всяка осма година е посветена на овцата. 

МАЙМУНА - символизира късмета. Свързва се с гъвкав ум, изобретателност, богато въображение, ловкост. Всяка девета година в календара на древните българи е посветена на маймуната. В културните традиции на маите маймуната, се свързва със знака "чуен" и е наричана "Тъкач на Времето". Способността на животното да ходи по земята и едновременно с това да се придвижва и по короните на дърветата придава на животното митична власт над световете, което се възприема като семантичен аналог на понятието "слава" като едно от проявленията на Божественото чрез движението на жизнените енергии, породени от единен център. В някои паганистични представи маймуната се свързва с коварство, подмолност, хитрост, неетично отношение. При шаманите е символ на старческа възраст.

ПЕТЕЛ - всяка десета година в календарната система на прабългарите е посветена на петела. Соларен символ, внася зооморфно съдържание в древните езически представи за Слънцето. Участва като жертвено животно в ритуалната обрядност на Петровден, принася се в жертва на повечето празници, посветени на светците-градушкари, на Илинден, Сретение Господне (Петльовден).

КОКОШКА - ако петелът е представител на соларното начало и е символ на мъжа-стопанин, то кокошката се свързва с хтоничното начало и в редица обредни практики се явява символен представител на жената. С изразително окултно съдържание през вековете е натоварена черната кокошка, която е използвана като жертвено животно в множество езически ритуали с магическа насоченост. В християнската митологична система е прието на Петковден да се прави курбан от кокошка. В повечето битовистични представи тя е натоварена с негативно съдържание. Черната кокошка присъства като обект на жертвени ритуални практики, посветени на болести като чумата и шарката, в обредно-празничния комплекс на Атанасовден, на Младенци / свети 40 мъченици, света Анастасия / Настася Черноризица, света Варвара.

КУЧЕ - в някои древни представи битува мнението, че кучето е окултуреният, опитоменият вълк. Сакралното присъствие на кучето като тотем в българската космогонична система по много изразителен начин е застъпено в ритуалната обрядност на Тодоровата неделя (кучи, песи, бесен понеделник), Тодоровден, Куковден / Кукеровден. Верен приятел и неотменен спътник на човека в битовото му ежедневие, кучето е обект на култово почитание през всяка единадесета година от календара на прабългарите. 

СВИНЯ - рови, рие напред и с това символно подсигурява напредък, успех и приоритет на стопаните си в битовистичните занимания. Жертвено животно е по време на Коледните празници, но участва в култово-обредни практики и на Атанасовден, за това в митологичната памет на българина Празникът е известен като Втора Коледа

МЕЧКА - свещено животно по българските земи, враг на вълците. Участва в обредни практики с катартична и апотропейна насоченост - с части от тялото (зъб, нокът, кост и др.) се изготвят амулети за здраве и несъкрушим дух, а козината се използва за кадене при уплах. Покровител на мечките в християнската космогонична система е свети Андрей. Като обреден персонаж има сакрално присъствие в сватбените ритуали и кукерските обредни практики. 

ЕЛЕН - присъствието на елена в митологичната система на старите българи се свързва с периода на зооморфното възприемане на Слънцето - по подобие на вола и петела, той е негов символ. В опозицията "небе - земя" заема мястото на небето. В античния свят еленът се свързвал с Аполон, бог на светлината. Според други древни предания, денят се измервал със скока на тригодишен елен. В християнството той символизира безсмъртието на човешката душа, а разклоненията на рогата му се свързват с кръста и кръстния знак. Притежава функциите на медиатор - в митологичните представи на народа ни еленът се бори със силите на злото и хтоничното начало. Рогата му са вид апотроп - притежават защитни функции и с особен успех участват в изготвянето на амулети.

ВЪЛК - притежава изразително присъствие в ритуалната обрядност на Вълчите празници. Култов прсонаж в семейната хералдика на рода Дуло, от който произлиза хан Аспарух. В мито-поетичната памет на българина вълкът е възприеман като най-голям враг на вампирите. Създаден от дявола и съживен от Бога, вълкът е същество с хтонична принадлежност и с качества на медиатор, на посредник между нашия свят и отвъдното. Като заповедници на вълците се възприемат свети апостол Филип и свети Мина, а празниците в тяхна чест са Архангеловден, Трифунците (01 - 03 февруари), Коледни Заговезни (08 - 14 ноември), когато се поставя началото на Коледния пост. Във фолклорните представи периодът е познат като Вълче време

ЛЪВ - участва в хералдиката на българската държава, символ е на смелост, борбеност, мъжество, неустрашим дух. В древността лъвовете са възприемани като посланици на Боговете, които се борят с човешките пороци и с демоните, владеещи човешката душа - злоба, алчност, коварство, завист, лъжа. Символизира Слънцето и огъня, а в християнската митологична система се свърза с пророк Даниил (Данаиловден) и със свети Герасим (Герасимовден) . От алхимиците е възприеман като специфичен израз на златото, блясъка, лукса, разточителството.

ЛИСИЦА - символ на хитрост, лукавост, находчивост и коварство. Подмолно същество, което постига успехите си по нечестен начин.

КОЗА - нечисто, дяволско животно. От нея не се прави курбан, не се извършват жертвоприношения за здраве, не участва в лечителски обредни практики с апотропейна или катартична насоченост. Притежава единствено стопанско предназначение, тъй като още от древността битува мнението, че свойствата на нейното мляко се доближават до тези, на майчината кърма.

ТАРАЛЕЖ - възприеман е като най-старото митично същество по нашите земи, а това го определя като много умен и мъдър представител на животинския вид. Ценител е на музиката и още от древността е неизменен спътник на пастирите. Познавач е на билките и знае коя е тревата, даряваща безсмъртие. Смъртта му може да бъде причинена само от човек или орел. Месото на таралежа се използва в някои лечителски обредни практики с катартична (пречистваща) насоченост. Помага при лечението на мастит при кърмачките, както и при лечението на вътрешни болести. 

КОСТЕНУРКА - символизира дълголетие, мъдрост, упоритост, постоянство. Постига целите си с изключително търпение, целенасоченост, устременост. Свързва се с древните представи за космическия ред и постигането на хармония. Костенурката е считана за зооморфна персонификация на Вселената и Безкрайността. Черупката олицетворява Космоса, а тялото й - земната твърд - те са символ на единството и хармонията, на взаимовръзките във Вселената и стремежа на човешката душа към безсмъртие. Костенурката  е смятана за посланик на Боговете, осигуряващ небесната подкрепа и защита при изграждането на кариера. Носи просперитет и благополучие. В някои източни култури характеристиките на костенурката семантично се доближават до символните представи за яйцето като олицеторение на Космоса и реда във Вселената.

КОТКА - символ на независимост, носи късмет на къщата. Участва в някои специфични обредни практики за успех. Заради вроденото й умение да се свива на кълбо, се възприема като зооморфен символ на вечността, на единството между мъжкото и женското начало, на реда и хармонията в макрокосмоса. 

РИБА - в християнската митологична система се свързва с Никулден. По времето на ритуален пост притежава прерогативите на жертвено животно, на курбан. Символизира мълчанието, философията, материалното благополучие, просперитет, успех, късмет, постигане на желанията. 

ЩЪРКЕЛ - божествена птица, предвестник на пролетта, обновлението и възкресението в природата. Възприемана е като медиатор - безпроблемно може да преодолява границите между световете. Щъркелът е символ на здраве и дълголетие - в някои древни представи гарантира скорошно оздравяване при болести и влияе благотворно при хронични заболявания. В мито-поетичната памет на народа ни той се свързва със соларното начало, със Слънцето, с раждането на новия живот, със страстна и предана любов, с Родината и родния дом. 

КОПРИНЕНА ПЕПЕРУДА - латинското й наименование е "Bombix mori" и е обект на култово почитание по време на Бабините дни. В древността е считана за символ на великата Богиня-майка и красноречиво доказателство за това е присъствието на корена "мор" в името й. Олицетворява метаморфозата, закономерната промяна в човешкия живот. Насекомото не притежава изразителни естетически качества, в зряла възраст не може да лети и се отглежда главно с промишлена цел. Копринената нишка е изключително ценна, за това тъканите от коприна били привилегия на по-заможното съсловие.

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.