Начало Относно иконите Гората и дървото в митологичните представи на българина
Гората и дървото в митологичните представи на българина

alt

В митологичните представи на българина гората се възприема като асоциативна персонификация на неразгаданата женственост. Култът към Богинята - майка  и мистичността на пораждащото начало често се свързват със страха пред неизвестното и величието на природните стихии. Гората съхранява в себе си функциите на хтоноса, на чуждото, неусвоеното пространство, а дървото (като неин градивен елемент) притежава медиативни функции, семантичен еквивалент е на "дървото на живота" и се отъждествява с християнския кръст. Коренът осъществява връзка с отвъдното, с подземния свят, със света на мъртвите. Стволът символизира устоите на окултуреното пространство и утилитарните характеристики на човешкия бит, а короната на дървото се свързва с древните представи на българина за космическия ред и организацията на Вселената. Съотнесено към славянската митологична система, налице са реликтите на култова почит към бог Троян - покровител на мира, справедливостта и светлината, който надзирава състоянието на трите свята, подвластни на Световното дърво.

Култът към гората и дърветата се е развил паралелно с тотемистичния мит, с култа към животните като допълва функциите и спецификите му. Налице са и принципите на интеграция и приемственост между отделните култури - пренасяйки върху дърветата черти от човешката индивидуалност, в техните характеристики се наблюдава семантичен аналог на зодиакален знак от индоевропейската система от езотерични знания. Дърветата като обект на култово почитание имат своето ярко присъствие в ритуалната обрядност на всеки важен празник в годишния календар. Те участват във фолклорни обредни практики с апотропеен (предпазващ), катартичен (пречистващ), хомеопатичен (цялостен) и имитативен (уподобявящ) характер. Ето и някои от най-почитаните дървета по нашите земи:

ДЪБ - притежава твърда дървесина и символизира безсмъртието на човешката душа. Има сакрално присъствие в обредността на целия Коледно-Новогодишен празничен цикъл - от дъбово дърво е бъдникът, който гори в огнището на Бъдни Вечер. В християнството е символ на високите морални добродетели на Христос, на неговата упоритост, последователност, твърдост и воля. В славянската митология дъбът е свещено дърво и е възприеман като биоморфна персонификация на бог Перун, покровител на мълниите. Тояга от дъб участва в обредните практики, свързани с прогонването на змии от землището. Жълъдът като плод на дъба символизира съзидателното начало, плодовитостта. Асоциира се с мъжката сексуалност и възможностите за продължаване на рода. 

ДРЯН - във фолклорните представи на българина той се асоциира с "дървото на живота". Притежава много твърда дървесина и присъства в обредните практики на Коледно-Новогодишния празничен цикъл, чието символно съдържание е насочено към здраве, благоденствие, плодородие и изобилие. От дрянови пръчки се изработват сурвачките. Тъй като цъфти най-рано от всички дървета, в някои обредни практики се свързва с младост и свежест. Плодовете на дряна узряват най-късно и за това в хомеопатичната магия са натоварени със семантиката на дълговечност и непреходност.

ЧИМШИР - отличава се с изключителна твърдост и здравина. Участва в обредни практики, свързани с едновременното почитане на култа към живота и култа към смъртта. В християнската митологична система се асоциира с трънения венец на Христос - листата са символ на мъченичеството, а плодовете - на кръвта на Спасителя. Според някои по-древни представи, чимширът се отъждествява с мъжката сексуалност, а според други източници е символ на женската зрялост. Дуалистичното настроение в семантиката е характерно за повечето древни митологични системи, чиято ритуалност е построена на основата на парадигмата "раждане - живот - смърт". 

АБАНОС - движението на хора и стоки в древността подпомага възможността предците на да опозначт множество непривични за нашите географски ширини видове дървесини. Абаносът се превръща в асоциативна персонификация на Слънцето и създадена от него природа. Черният цвят на дървесината символизира Африка и олицетворява концепцията за африканския произход на праотците ни. В културните представи на народа ни Африка е семантичен аналог на Библейския Рай. Дървесината на абаноса е изключително ценна и служи единствено за създаване на произведения на изкуството (скулптури, миниатюри) и музикални инструменти (пиано, роял и др.).

БЪЗ - притежава амбивалентни характеристики на съдържанието си и се свързва с дуалистичното обслужване на взаимоотношенията "добро - зло", "живот - смърт", "небе - земя", "мъж - жена" и др. Според някои източници, кръстът, на който бил разпнат Христос, е от бъз. Според  по-древни митологични представи, димът, образуван при горенето на бъз притежавал медиативни функции и можел да осъществява контакт със силите на отвъдното. 

ЯСЕН - етимологичен аналог на понятието "ясновидство, яснота", притежава изразителни апотропейни функции и в древността от дървесината му се изготвяли амулети. Според някои митологични представи, от ясенови клонки се изготвяли стрелите  и дръжките на копията на войните. 

ВЪРБА - символ на целомъдрие и сдържаност. В някои източни култури е символ на пролетта, нежността, деликатността, любовта и женската сексуалност. В християнската митологична система символизира мира и замества палмовата клонка по време на празнуването на Цветница и Лазаровден. Поставени върху пътните врати, върбовите клонки изпълняват апотропейни функции. Гъвкавостта на клоните символизира младежката приспособимост и умението на човек да се адаптира към разнородни ситуации. Върбата е натоварена с амбивалентно съдържание - заради приведените си клонки и определението "плачеща върба", тя симолизира меланхолията, скръбта, траура. 

ОРЕХ - здравата му и изключително твърда дървесина е причина символните характеристики на ореха да се свързват с крепкото здраве, постоянство при следване на целите и твърдост на волята в моменти на изпитания. Счита се, че сянката на ореха е толкова плътна, че под дървото е невъзможно да вирее друга растителност, а човек, който заспи под него, се разболява. Листата на ореха участват във възпоменателни обредни практики по време на Черешова Задушница, а също и в ритуалността на Спасовден - с тях се покриват гробовете на близките, за да им пазят сянка в отвъдното. Според поверието, душите им са в нашия свят 40 дни след Великден. Плодовете са задължителен култов елемент в ритуалността на целия Коледно - Новогодишен празничен цикъл. Орехът е фитоморфен култов атрибут в обредността на Симеоновден (01 септември), когато се поставя началото на Църковната Нова година. В народните представи светецът е популярен като "Брульо". Присъствието на орехи на празничната трапеза, както и при правенето на курбан, винаги се възприема като ритуално пожелание за здраве и благополучие на всички, с които човек съпреживява радостта от споделянето на храната и свещеността на събитието.

БАДЕМ -  сиволното съдържание на бадема притежава полиморфни характеристики - той олицетворява твърдост, здравина и устойчивост, но същевременно с това - красота, изящество, елегантност. Обект е на култова почит в страните от Балканския полуостров. Нерядко в мито-поетичните представи на народа ни сравнението "очи като бадем" или "очи бадемови" е нарицателно за изключителна красота. В елинистичната култура бадемовото дърво олицетворява нетърпението и дързостта на младостта - то разцъфтява най-рано сред дръвчетата, пленява с красивите си розови цветове и напомня за предстоящата пролет, обновлението в природата и Възкресението. Нерядко зимният студ осакатява цветовете му и нанася щети над бъдещата реколта - като един от символите на страданието, бадемът е специфичен фитоморфен атрибут на Христос (Страстната седмица) и Богородица (Богородица Страдална). В Библейските текстове бадемовата таояга е атрибут на свети пророк Йеремия. По време на глад Яков изработва златен полюлей с чашки от бадемово дърво и ги поднася като дар на Египетския владетел, заедно със сина си Бежамин. Свети пророк Мойсей Боговидец засадил 12 бадемови пръчки - олицетворенеие на дванадесетте еврейски племена. Разцъфнала само пръчката на Аарон - знак за Божието благоволение и водещата роля на Аароновото коляно по пътя на евреите към Обетованата земя.

ЛЕСКА - символ на здраве, мир, благоденствие, просперитет и влиятелност. Присъствието на леската в култови ритуали като фитоморфен атрибут се свързва с пораждащото начало, развитието и духовното усъвършенстване на личността. Клонки от леска заместват успешно дряновите клонки при изработването на сурвачката. Имат изразително присъствие в култово-обредни практики за прогонване на змии и влечуги от дворовете и селскостопанските имоти, съдържащи се в обредния комплекс на  Сирни и Месни Заговезни, Младенци, Благовец и др. Според някои източници, дрянови клончета и клонки от леска са участвали и при изработването на мартеницата в древността. 

БУК - символизира благополучие, божественост, красота и безсмъртие. Притежава изразителни апотропейни качества и от дървесината му се изготвяли амулети. В древността букът е възприеман като "дърво на познанието" - счита се, че качествата му на медиатор са били ценни за много древни гадатели, а от дървесината му са изработвани "руни" ( плочки със свещени символи, с помощта на които се извършвали ритуални гадания). 

ШАМ-ФЪСТЪК - в народната лексика е популярен и като "фисташка".  Заради неговата непретенциозност и способността му да вирее в пустинни и нископлодородни райони, неговите символни характеристики се свързват с пустинно-житийния подвиг на отшелниците, с волята и стоицизма на монасите.

БОР -  символ на домашното огнище и семейния уют, на трайно щастие, разбирателство и хармонични взаимоотношения. Вечнозелената корона символизира безсмъртието на човешката душа, силата на волята, устойчивостта на характера. Двете срещуположни иглички символизират единството и хармонията между мъжкото и женското начало. Борът и елата са задължителен атрибут в култово-религиозните празници със семейна насоченост - Денят на християнското семейство (Въведение Богородично) и в цялостния Коледно-Новогодишен празничен комплекс. Специално място в обредността е отредено на боровата шишарка - с нея се свързват представите за плодовитост, дълголетие, добро физическо здраве, устойчивост и издръжливост.

ЕЛА - смятана е за свещено дърво - олицетворение на хармонията, реда във Вселената и красивите взаимоотношения в семейството. В древността е възприемана като "оста на света". Погледната отгоре, елхата представлява своеобразна проекция на Всемира и движението на небесните тела. Радиално разположените клони и иглички олицетворяват хода на времето и Божествената организация на пространството. Наименованието "ела" ("елха") е етимологичен аналог на понятието "Юл" или "Йол", с което древните келти обозначавали деня на зимното слънцестоене. В древността комплексът от обредни действия, обслужващи култа към зимното слънцестоене, бил познат с наименованието "Сатурналии" - периодът преминавал под егидата на планетата Сатурн и знака на козирога. Отсичането на елхата е специфичен акт на извършването на жертвоприношение, на поднасянето на безкръвна жертва в чест на Боговете. Украсяването на коледната елха в дома е вид древен магически ритуал, израз на стремежа към осъществяване на градивна комуникация между жизнената среда и макрокосмоса, при което дървото притежава функциите на медиатор. Украшенията, които се поставят върху елхата, притежават прерогативите на дар към Боговете и същевременно изразяват нашите стремежи и желания. И тъй като настъпването на Новата година е соларен празник, с който се отбелязва настъпването на Новото Слънце и Рождество, в коледната украса задължителен атрибут са новите свещи. В представите на древните хора взаимовръзката между Слънцето, свещта и човешкото сърце се обозначавала с равностранен триъгълник, символизиращ единството на небесния, земния и духовния огън. Като израз на завършеност, върху върха на коледната елха в древността предците ни са поставяли 14-лъчева звезда - Звездата на Витлеем. Тя е натоварена с дълбоко сакрално съдържание - символ на Рождество Христово, на реда във Вселената, на хармонията в семейството, на приемствеността между поколенията, трайността на родовата памет, непреходността на традицията, на безсмъртието и Вечността. В архетипната символика Звездата на Витлеем е семантичен аналог на Полярната звезда.

БРЕЗА - въпреки че е смятана за фитоморфна емблема на Русия, брезата е изключително популярна и в Западноевропейските културни представи. В древния келтски хороскоп зодиакалните знаци се обозначавали с дървета и храсти, които намирали своя зооморфен семантичен аналог в индоевропейската астрологична система. Латинското наименование на брезата е "Betula".Периодът в годишния календар, на който тя е подвластна, е от 24 декември до 20 януари. В келтските културни представи роденият под знака на брезата се определя като "постигащият". Той е семантичен аналог на Слънцето и Божествената природа. Сред характеристиките на брезата са лесна адаптивност, бърз растеж, стабилност, непретенциозност. 

ЛИПА - дървото е било на изключителна почит в земите на древните славяни, заради меда, който пчелите приготвяли от цветовете. Символ на свежест, благодат, любов, красота, женственост, радост и мъдрост. Липови клонки и цветове участват в култово-обредни практики, посветени на свети Харалампий , свети Прокопий Пчелар, както и в деня на Преображение Господне, когато се почита т.нар. "Богородица Пчеларка".

КАЛИНА -  Популярна е и като "офика". Символното й съдържание е наситено с полиморфни характеристики. Смятана е за фитоморфен символ на Украйна и олицетворение на представите за родовата принадлежност, за "дървото на живота", за устойчивост, непреходност, безсмъртие. Калината е обект на култова почит, заради естествената й природна даденост да притежава едновременно утилитарност и изтънченост. В културните представи на друидите калината е зодиакален знак, обхващащ периода 21 януари - 17 февруари и е семантичен аналог на зодия Водолей от индоевропейската астрологична система. Олицетворява равновесие, баланс, твърдост, духовност, мистериозност. Определя се като "Мислителят" в зодиака.

КЕСТЕН - в християнската митологична система е символ на божественост, целомъдрие, сила на волята и устойчивост на характера. В някои страни на Западна Европа се свързва с женската сексуалност и любовта, за това от дървесината му се изготвяли амулети за привличане на любов и постигане на трайност на чувствата. Участва в обредни практики, обслужващи едновременно култа към живота и култа към смъртта, които имат изразително присъствие в празничния комплекс на Хелоуин.

КИПАРИС - притежава амбивалентно съдържание - символизира жизненост, енергичност и сексуална енергия, но същевременно с това обслужва религиозния култ към смъртта, хтоноса, подземното царство. В предхристиянския период много от езическите кумири са били изработвани от кипарисова дървесина. На по-късен етап от общественото развитие кипариси се засаждат в християнските гробища като символ на надежда, че мъртвите ще намерят покой в отвъдното. Изображения на кипариси са поставяни и върху капаците на ковчезите. Като символ, обслужващ култа към живота, той е засаждан от двете страни при входните врати на дома - смята се, че притежава изключителни апотропейни качества и предпазва членовете на семейството от зловредни влияния и болести.

МАСЛИНА - обект на култово почитание в повечето световни култури. Латинското й наименование е Olea, от сем. Oleaceae. Бавният растеж на маслиновото дърво и вечнозелената му корона се отъждествяват с нетленност, непреходност и безсмъртие. (Подобно съдържание присъства в характеристиките на чимширеното дърво.) По повърхността на листата има естествен восъчен слой, който ги предпазва от негативните ефекти на високите температури. Като фитоморфен култов атрибут в обредността маслинената клонка участва в ритуални практики с катартично (пречистващо) и апотропейно (предпазващо) съдържание. Тя е символ на мира, победата, радостта, изобилието, плодовитостта, чистотата, целомъдрието. В обреди със сватбена насоченост маслинената клонка е олицетворение на свещения съюз между съпрузите. ( В българските културни традиции с аналогична семантика е натоварено ябълковото клонче.)

ЧЕРНИЦА - листата на черницата най-често се използват като храна на копринената пеперуда. Символ е на здраве, дълголетие и безсмъртие. Клонки от черница участват в обредно-празничния комплекс на Бабините дни. Притежават изразителни катартични и апотропейни качества, поради което се използват за приготвянето на амулети. По нашите земи са разпространени три вида черници: "morus alba" - бяла , "morus nigra" - черна и "morus rubra" - червена черница.

ГАБЪР - определян е като "еднодомно растение" и характеристиките му в ритуалната обрядност са наситени с амбивалентно съдържание. Тъй като пределната възраст на габъра е в порядъка на 300-350 години, счита се, че той е олицетворение на сила, непреходност, трайност и дълговечност. Дървесината на габъра е твърда и жилава и в древността е използвана за изработването на кобилици.

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Чудотворна Богородица
Чудотворна Богородица
140.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.