Благовец

Натюрморт

На 25 март Християнската Църква отбелязва Празника Благовещение. Той принадлежи към т.нар. "минейни" празници и датата на неговото почитане е непроменлива. Във фолклорната памет на българина денят е известен като Благовец и представлява естествено продължение на обредността на Мартинден и Младенци, с които са обединени в единен празничен комплекс, маркиращ прехода в природата към пролет и възобновление и поставянето на нов аграрен цикъл в стопанския бит. Според народните поверия, денят се свързва със завръщането на прелетните птици от юг, кукувицата кука за първи път, змиите излизат от леговищата си, мечките се събуждат от зимен сън, а пчелите започват да събират мед. Една голяма част от обредните практики са насочени към отдаването на култова почит към деня на Пролетното равноденствие - моментът е своеобразен триумф на хармонията и баланса между мрака и светлината, между мъжкото и женското начало. В духовен аспект празникът Благовещение символизира прехода от интровертност, вглъбеност на енергиите, към интровертност и външна изява.

В митологичните представи на старите българи, на Благовец се завръщат русалките и самодивите по своите самодивски места, за това в системата от табута, обслужващи ритуалността на Празника, особено изразително присъствие има забраната за ранно излизане от пределите на дома (за вода) или напускане територията на общността, потегляне на път. Според поверието, самодивите играят хоро по росни ливади, където вече трева не пониква, а този, който ги види, бива отвлечен от тях и никога повече не се завръща. По времето на сезонен преход обредните практики са свързани със страх от неизвестното, с мистично благоговение пред силите на отвъдното и с преклонение пред могъществото на природните стихии. Повечето от тях са насочени към омилостивяването им, за спечелване на тяхното благоразположение в моменти на изпитания, за подсигуряване на бъдещо плодородие, за предпазване от природни бедствия и др. За да се съхрани здравето на членовете на семейството и домашните животни, в ритуалната обрядност са въведени редица забрани за извършване на домакинска и селскостопанска работа.

Мълчана вода

Обредността на Празника притежава изразителни катартични (пречистващи) и апотропейни (предпазващи) характеристики. Извършва се ритуално почистване на домовете и напръскване с "мълчана" вода - то представлява своеобразно "маркиране на територия", отделяне на своето, окултуреното, чистото пространство от чуждото, неусвоеното, хтоничното. Събраната смет се запалва, заедно с клонки от леска и се извършва ритуално изгонване на змиите от дома и селскостопанските имоти чрез опушване и вдигане на шум. В запалената на двора огнена клада се изгаря старата метла - тя е чисто женски, специфичен култов атрибут. Метлата участва в множество катартични обредни практики и се свързва с представите за ритуално прогонване на зловредните същества от астрала. Баба Яга като култов персонаж от славянската митологична система притежава изключителната привилегия да се движи по небосклона, яхнала старата си метла. Според древните славяни, метлата е една от сакралните вещи-пазители на дома и щастието в семейството. На нея й е отредено специално място, наравно с домашния праг, входната врата, домашното огнище и др. Основните й функции са да променя, облагородява, премахва и предпазва от негативни енергии и зловредни влияния. 

По подобие на Мишинден, жените запушват дупките в дома, килера и хамбара, за да не могат да влязат влечуги през тях.

Тъй като наименованието на празника е етимологичен аналог на "сладост, благина", счита се, че засадените през периода дървета ще раждат сладки плодове, зеленчуците ще дават изобилен плод, а билките ще притежават целебна сила и ще се радват на изключителен успех при извършването на хомеопатични ритуали за здраве, любов и сполука. 

Извършват се обредни практики, в основата на които е поставено съхранение здравето на пчелите и повишаване на тяхната продуктивност. Кошерите се опушват срещу вредители, пчелните семейства се захранват със захарен сироп и белтъчен хидролизат, а на съседите и членовете на общността се раздават обредни хлябове, намазани с мед. Подобна ритуална обрядност в празничния комплекс присъства в дните, посветени на свети Прокопий Пчелар и свети Харалампий Магнезийски. За здраве и хубост с мед се мажат бузките на малките деца. 

В някои етно-региони от територията на България празникът е познат с името Куковден - етимологичен аналог на "кукувица, кукане". Според старите българи, на този ден кукувицата започва да кука и това трае до Еньовден или Петровден. Когато човек я чуе, добре е да носи в себе си пари и хляб - за благоденствие и ситост през годината.

Ритуалността на празника е подчертано женска, което свидетелства за връзката с пораждащото начало и езическия култ към Богинята-майка. За периода са характерни и практики със социо-нормативен характер - младите момичета, които са готови да встъпят в брак, организират момински обредни дружинки, чрез които извършват своето "представяне в обществото". Те провеждат ритуални шествия до всички домове на територията на общността, при което чрез песни, танци и обредни наричания отправят своите пожелания за здраве, благоденствие и плодовитост през новия аграрен цикъл. Извършват се ритуални гадания, предимно от инициален тип, касаещи изобилието на реколтата и опазването й от неблагоприятни влияния. 

На Благовец се извършва пробиване на ушите на малките момиченца и се поставят накити от злато или сребро. Ритуалът представлява реликт от древни митологични системи и е с подчертана апотропейна насоченост. Смята се, че така децата ще бъдат предпазени от зловредни влияния. 

Десетгодишните момиченца провеждат своето първо месене на хляб.  След като изпекат хляба, мажат ръцете си с мед и го раздават на съседите и другите членове на общността - обряд, който ги въвежда в света на свещенодействията. Чрез спазване на изискванията за ритуална чистота, той ги запознава с магията на съзиданието и радостта от споделянето. 

Тъй като Благовец се пада по време на Вликия пост, всички ястия на празничната трапеза трябва да са постни. Ако се прави курбан, той трябва да е от риба или безкръвна житна жертва - обреден хляб, ритуални варива и др. По нашите земи различните видове баница притежават прерогативите на ритуален хляб и от уважение към името на Празника, на Благовец те трябва да са сладки - баница с тиква, с ябълки, локум, стафиди, халва и др. За първи път се ядат листни зеленчуци - спанак, лобода, коприва, пресен лук. Оттук произлиза израза "Хванахме се за зелено", с който се ознаменува идването на пролетта и надеждата за по-добър живот.

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Св. Андрей
Св. Андрей
60.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.