Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

Отдаването на култова почит към свети архангел Гавраил се извършва два пъти през годината - на 26 март и на 13 юли.

На 26 март Християнската Църква отбелязва Събор на свети архангел Гавраил. Празникът принадлежи към групата на т.нар. "минейни" празници и датата на неговото почитане е постоянна. В митологичната памет на българина е известен като Гавриловден и с Благовец образуват единен празничен комплекс, подчинен на религиозната концепция за въплътяването на Христос. 

При поставяне началото на нов аграрен цикъл в стопанския бит старите българи традиционно са се придържали към система от ритуали, обслужващи парадигмата "раждане - живот - смърт". Обредните идеи за сезонен преход в годишния календар, за пролетта, за обновлението в природата, за Възкресението, за възстановяване на нарушената хармония между доброто и злото, между мъжкото и женското начало, между нашия свят и отвъдното - това са лайтмотивите, залегнали в цялостния празничен комплекс. Амбивалентното съдържание в характеристиките на Празника е своеобразен опит за християнско преосмисляне на езическите дуалистични концепции за устройството на света. 

Основен персонаж в празничната обрядност е свети архангел Гавраил. В етимологичен аспект името му означава "сила Божия". Той е един от седемте велики ангели и метафорично е наричан от народа ни "Благовестник на Въплътяването на Христос", "Известител на тайните Божии". Архангел Гавраил принадлежи към първия, най-висшия чин на небесните сили - серафимския, който се намира най-близо до Създателя. Към ангелските чинове принадлежат още шест първенствуващи ангели, всеки от които е посветен на свое уникално служение, а именно: архангел Рафаил - целител на човешките недъзи, архангел Уриил - просветител на душите, архангел Салатиил - застъпник и молител пред Бога, архангел Йехудиил - прославител на Бога, архангел Варахиил - подател на Божието благословение, архангел Михаил - върховен вожд на небесните сили.

Като персонажи в годишния празничен календар свети архангел Гавраил и свети архистратиг Михаил (Архангеловден) образуват противостояща двойка. Характеристиките на ритуалността и в двата празника са подчертано паганистични - налице са реликти от древни езически митологични системи, обслужващи култа към живота и култа към смъртта, а същевременно с това присъства и зооморфно съдържание в обредния комплекс. Архангел Михаил се счита за един от покровителите на вълците, а свети архангел Гавраил - на змиите. В календара на прабългарите всяка шеста от дванадесетте години е посветена на змията. В митологичните представи на народа ни тя се възприема като асоциативна персонификация на стопанина на дома и като събирателен образ на духа на мъртвите предци. 

Полиморфното съдържание в характеристиките на Празника предполага наличие на изключително богата ритуална обрядност. За предпазване от болести и съхраняване здравето на членовете на семейството се спазва система от табута, най-изразителни сред които са забрана за извършване на домакинска и селскостопанска работа, не се впрягат домашните животни, спазва се полово табу. Извършва се ритуално почистване на дома и поръсване със светена вода - ритуал с катартични (пречистващи) и апотропейни (предпазващи) функции. Сметта се изгаря на ритуалната клада - чрез огъня в древността дедите ни са прогонвали змиите, болестите и всички причинители на злото. Паленето на ритуален огън е характерна част от посветителните обредни практики. Момите провеждат обредни шествия до всички домове на територията на общността - ритуал с изразителен социо-нормативен характер, по време на който младите момичета извършват своеобразно "представяне" в обществото и заявяват готовността си да встъпят в  бъдещи брачни взаимоотношения. Тъй като Гавриловден се пада по време на Великия пост, на празничната трапеза се поднасят само постни ястия, обредни хлябове, вино, ритуални варива и др. Курбанът, предназначен за спечелване благоразположението на светеца и осигуряване на подкрепата му в трудни житейски ситуации, може да бъде приготвен от риба. Организират се общоселски сборове и се формират общи празнични трапези, чиято единствена цел е споделянето - на радостта от Благата вест за Въплътяването на Спасителя, на надеждата за благоденствие и хармонични взаимоотношения в семейството.