Начало Относно иконите Мартинден / Баба Марта
Мартинден / Баба Марта

Пейзаж

Във фолклорната памет на българина на 01 март се отбелязва Мартинден - празник, посветен на Баба Марта. Разглеждана от позициите на алегорията, тя се определя като древна митологична персонификация на пролетта, на Богинята-майка и пораждащото начало. Като култово-религиозна фигура, Баба Марта притежава хтонична принадлежност, въпреки че в съдържанието на Празника са налице поливалентни характеристики. В някои етно-региони от територията на България Мартинден е известен с наименованията Първомарта и Летник - реликт от древни времена, когато годишният календар е съдържал в себе си два сезона - лято и зима, съобразно метеорологичните възможноси за упражняване на селскостопанска трудова дейност.

Баба Марта притежава двойнствен образ - тя е ту весела, ту тъжна. Дуалистичното настроение е специфична препратка към характерното за повечето древни митологични системи култово почитане на противостоящи двойки - "живот-смърт", "радост-тъга", "ден-нощ", "мъж-жена" и др. Баба Марта е символ на живота, зачатието, съзиданието, на градивното и едновременно с това - на смъртта, разрушението, на стихийното начало. Обновлението и възкресението в природата са в пряка взаимовръзка със сезонно-преходния момент в годишния календар, поставя се началото на нов аграрен цикъл в трудовия ритъм на човека. В социален аспект това е времето на моминските ритуални практики, които притежават прерогативите и на регулатор в социалните взаимоотношения. Чрез тях младите момичета отправят своята заявка за личностна зрялост и за готовността си да встъпят в брачни взаимоотношения. Ритуалните действия са носители на посланието за здраве, хармонични взаимоотношения в семейството и всеобщо благоденствие. Мартинден заедно с Младенци / Свети 40 мъченици, Герасимовден, Гавриловден и Благовец са обединени в единен празничен комплекс, в основата на който стои надеждата за плодородие и по-добър живот.

В годишния календар март е единственият женски месец. В етимологичен аспект наименованието произхожда от латинското "мартиус", "Марсов месец", посветен на Марс и означава "храбър". Според други източници, Марта е староеврейско име и се интерпретира като "господар(-ка)". 

Уникалността на ритуалната обрядност на Мартинден се свързва със специфичното закичване с мартеници, изработени от усукани бели и червени вълнени конци. В характеристиките на обичая са налице реликти от древни митологични системи, но е много трудно категорично да се определи техният произход. Според някои източници, в трако-елинската древност е съществувала завършена форма на "прото-мартеница", която се е наричала "ейресионе" (от старогръцки "erion"- "вълна"). Тя притежава функциите на могъщ апотроп, талисман с изразително предпазващо действие и съдържа в себе си златни и сребърни монети, клонки от различни дървета (дрян, леска, лаврово дърво, маслина, дафиново дърво и др.), различни билки, сухи плодове, конски мъниста или подкова, специфични фигурки от тесто и др. Мартеницата не просто символизира единството и хармонията между мъжкото и женското начало - тя е символ на началото изобщо, проявление е на дейността на демиурзите и в някои по-късни представи се свързва с посланието за продуктивни начинания. Според Византийската енциклопедия " Етимологикум магнум" (ок. 1150г.) тя е носена като ритуален атрибут на поне един от празниците, посветени на бог Аполон и най-вероятно е семантичен аналог на обкичените с гроздове клонки, обслужващи култа към бог Дионис.

  • Носещите имената Мартин и Мартина празнуват имен ден на 14 април, когато Православната Църква почита паметта на свети Мартин Изповедник, папа Римски. В етимологичен аспект името Мартин произхожда от латински и се свързва с отдаването на култова почит към Марс, богът на войната.                                                                                                 - Носещите името Марта честват имен ден на 1 септември, когато Православната Църква почита паметта на света Марта. В етимологичен аспект името произхожда от еврейски и означава "господарка". 
 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.