Начало Относно иконите Ритуалният хляб
Ритуалният хляб

Картина

В древните митологични представи на народа ни хлябът е символ на святост - на него му е отредено сакрално присъствие на празничната трапеза. Той е един от символните елементи на църковната обрядност и функциите му притежават изразителни полиморфни характеристики.

Приготвянето на хляба е особен вид свещенодействие, към което трябва да се пристъпва със смирение и преклонение. Самият ритуал се възприема като семантичен аналог на създаването на света, а месачът притежава прерогативите на демиург - на първосъздател, творец на блага. Пристъпвайки към процеса на приготвяне, той трябва да е настроил мислите си на хармонична вибрация, да има позитивно отношение към заобикалящата го среда и случващото се в нея, а обредните вещи е задължително да са ритуално чисти. 

Брашното - трансформацията "пшеница-брашно-хляб" е специфично символно превъплъщение на триединството и Светата Троица, разглеждани от ракурса на стопанската дейност на българина. Важно място при отдаването на култова почит към зърното заемат празниците, маркиращи началото и края на жътвата - Летният Атанасовден, известен като Атанасий Жетвар и Панталей Пътник.

Ситото - то е митологизирано домакинско пособие, чиято святост се дължи на прякото му участие в подготовката на хляба. Наименованието му е семантичен аналог на "ситост, насищане, удовлетвореност". Със ситото символично се "сее" плодородие - като ритуална вещ то участва в повечето обредни практики, свързани с всеобщото изобилие и семейното благополучие през новия аграрен цикъл. На него му се приписват женски характеристики и за това участва в ритуали, свързани с обслужването на древния езическия култ към Богинята-майка и пораждащото начало. Изразително присъствие има в ритуалността на Лазаровден. Ситото е олицетворение на своето, окултуреното, овладяното пространство, защитената територия. Кръглата му форма е геометричен израз на числото нула - символ на божественост и съвършенство.

Солта - тя е първото нещо, което се слага в хляба и първото нещо, което се поставя на празничната трапеза. Още от древността народът ни я е обрекъл на святост - заедно с хляба и виното, те са семантичен аналог на митологичната представа за Света Троица, а съприкосновението с тях е едно докосване до света на Божественото. Като символни елементи те присъстват във всяка обрядност, обслужваща парадигмата "раждане-живот-смърт". Солта е символ на изобилието и благоденствието.

Скъпи гости народът ни посреща с хляб и шарена сол като проява на уважение, почит и радост от срещата. В консистенцията на шарената сол влизат различни ароматни билки (сминдух), част от солта, присъствала на празничната трапеза на Бъдни Вечер и смлян червен пипер. Те са специфичен израз на Триединството, а цветовете им (бял, зелен и червен) са своеобразен аналог на националния трибагреник. Съвременният българин е кулинарен ценител и сполучливо успява да разработи различни билкови смеси, имитиращи традиционната шарена сол - в състава им влизат чубрица, мащерка, риган, джоджен, босилек, копър и др. Добавят се още смляна печена царевица, нахут, галета, препечено брашно, млени печени тиквени и слънчогледови семки и др. Многообразието от вкусове и аромати по нашите земи говорят за уникалността на националната ни кухня, както и за умението на българката да "властва" в кухнята - с вещина, умение и любов.

Водата, с която се замесва хляба, също има символно съдържание. Тя трябва да е изворна, мълчана, ненапита, наливана след залеза на Слънцето. Отговаряйки на всички тези условия, водата се превръща в семантичен аналог на "първичните води" - такива, каквито са били при Сътворението. В християнската митологична система водата е обект на култово преклонение на Попова Коледа (Водици) и Йордановден.

Квасът има ролята на катализатор при извършването на трансформацията "брашно-тесто-хляб". В древността приготвянето на квас е било ритуална практика, съставляваща част от обредния комплекс на Игнажден. По подобие на маята, той е символ на разрастване, развитие, разцвет, благополучие и благоденствие, постигнати с цената на метаморфози в резултат на упражняваната трудова дейност. Обредното приготвяне на квас е семантичен аналог на първотворчеството.

Като дублетна форма на първотворенето, хлябът се замесва в състояние на "творческо" уединение. Спазва се мълчание - молитвено, ритуално, по подобие на обета за исихия по време на ритуален пост. Дуалистичното настроение в елементите на празничната обрядност се пренася и в отношението към хляба - той има функциите на медиатор между световете, между мъжкото и женското начало. Създаването на хляба е задължение на стопанката, а неговото раздаване е отговорност на стопанина. Мъжът има функциите на жрец, разпределящ благата по справедлив начин и подсигуряващ хармоничните взаимоотношения между членовете на семейството. Той е наясно, че топлият хляб никога не се реже - той се разчупва, тъй като парата, излизаща от него, в повечето древни митологични системи е възприемана като антитип на човешката душа.

В повечето етно-региони на територията на България баниците притежават прерогативите на обреден хляб. За всеки празник те се приготвят с различна плънка, съобразно наличието на характерните за сезона плодове и зеленчуци. При подготовката на баниците се съблюдават същите закономерности, каквито се спазват при ритмичното редуване на периодите на ритуален пост с периоди на празнично изобилие на трапезата.

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Иван Рилски
Св. Иван Рилски
260.00 Лв.

Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Чудотворна Богородица
Чудотворна Богородица
140.00 Лв.

Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.