Начало Относно иконите Родови празници и обичаи
Родови празници и обичаи

Празниците в митологичната система на народа ни се диференцират на календарни, родови и семейни. И ако календарните празници са детерминирани от астрономически явления и природни дадености, то родовите и семейните празници са насочени към човешката индивидуалност, към членовете на семейството или общността. Единствено родовата памет е в състояние да съхрани за бъдещите поколения чистотата на историята и да й придаде святост.

В основата на родовите празници стои почитането на християнски светец-покровител на рода или общността, но към тях се причисляват и следните обредни практики:

- почитане на личен или семеен светец-покровител - свързва се с отдаването на принос чрез правенето на курбан. Ритуалът е известен и с наименованията "стопан", "светец", "наместник". Обикновено този тип обредни практики са календарно адаптирани към ключовите моменти от житието на светецa-покровител на рода. Организира се празнична трапеза, на която присъстват членовете на семейството, близки, приятели и др. Трапезата е считана за свещено място в дома - такова, каквото е и домашният олтар, огнището, къщният праг, входната врата.

  • Сакрално съдържание се влага и в оказването на дълбока почит към най-възрастния от мъжете, присъстващи на масата. В знак на преклонение той е наричан "старец", "старейшина". В митологичните представи на древните българи старецът притежава функциите на медиатор - символно, той е най-близо до света на отвъдното. Неговите ритуални функции са пропити с мистично съдържание, което е особено изразително по време на празниците, наричани "служение", "служба", "светец". Той притежава прерогативите на жрец и е единственият, който има привилегията да извършва жертвоприношения, да води ритуалите на семейния курбан. 
  • Стопанинът на дома също притежава функциите на жрец. Чрез раздаването на обредния хляб на празничната трапеза той извършва справедливо разпределение на благата, въдворява ред и осигурява хармония във взаимоотношенията между членовете на семейството. В митологичната памет на българина мъжът символизира връзката с божественото начало, той има соларна принадлежност и е представител на Слънцето. Стопанинът е възприеман като демиург - той е първосъздателят, първотворецът на територията на семейството. На него му е отредена привилегията да дава тон за песен, да поставя началото на празненствата, да провежда специфичните ритуали при посветителните обредни практики, маркира границите на селището чрез разораване и сеитба, окултурява пространството и го превръща в облагородено, пази границите на своята територия и я отделя от чуждата, неусвоената,  добива жив огън, придава на семейството характер на свещено и неприкосновено. В представите на дедите ни семейството е умален модел на Вселената, чрез него символно се повтаря редът в Космоса.

- почитане на светец-покровител на местност, намираща се на територията на общността - обредните практики са известни с наименованията "оброк", "светец на синор", "курбан". Обикновено за такива покровители се избират светците, за които се смята, че предпазват реколтата от природни бедствия - градушка, суша, опожарявания и др. Характерен елемент на ритуалната обрядност е нейната масовост. Нерядко семейните курбани прерастват в общоселски. Организират се общи празнични трапези, на които се поднасят ритуални варива, обредни хлябове, вино, плодове и др. 

- отдаване на култова почит на светец-покровител на добитъка - обредните практики притежават изразителна паганистична насоченост и са израз на пословичната привързаност на българина към животните. Ритуалността се характеризира с масовост, присъстват всички членове на общността. С такива елементи в съдържанието на обредно-празничния комплекс са натоварени Гергьовден, Симеоновден, Силвестровден, Тодоровден и др.

- общоселски и занаятчийски празници в чест на светците-покровители по професии 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.