Семейните обичаи |
Във фолклорните представи на народа ни празниците се диференцират на календарни, родови и семейни. Семейните обичаи обхващат система от обредни практики, обслужващи парадигмата "раждане - живот - смърт", която стои в основата на ритуалността при повечето древни митологични системи. Обредните комплекси, съставляващи ритуалността на раждането, женитбата и смъртта, имат сходна структура и организация на елементите, а именно: 1.Подготовка; 2.Инициация и преминаване в нова социална група; 3.Утвърждаване на нови качества и връзки, придобити чрез повелите на обичая. - Обредните практики, свързани с бременността и раждането, притежават апотропеен характер и са насочени към предпазване на бъдещите майки от вредоносни влияния, осигуряване на правилно развитие на бъдещото дете и съхраняване на здравето им. По време на следродилния период, в продължение на 40 дни след раждането, се извършват ритуални действия с катартична и апотропейна насоченост, целящи подпомагане на новороденото да се адаптира към новата жизнена среда, да укрепне неговия виталитет и да се създадат условия за по-бързото възстановяване на младата жена след раждането. В митологичните представи на древните българи майката и детето са "нечисти" и са податливи на влиянието на хтоноса и представителите на отвъдното. Поради тази причина близките спазват система от табута и норми на поведение, целящи ограничаване на контактите им с другите членове на семейството. - Обредните практики, в центъра на които стои детето, са свързани с ключовите моменти в неговото развитие - отбиването, израстване на първото зъбче, въвеждане в тайнството свето Кръщение, прохождането , първите думи и др. - Сватбените обредни практики - навлизането във възраст, подходяща за установяване на брачни взаимоотношения, се отбелязва чрез система от календарно ориентирани социо-нормативни обредни практики - за момичетата те са адаптирани към Великденския празничен цикъл и пролетните празници, а за момчетата - Коледно-Новогодишния обреден комплекс и зимните празници. Традициите в митологичната система на древните българи гарантират свободен избор на брачния партньор, при което активна роля имат момчето и родът му. Сватбените обредни практики са разгънати многопланово и обхвщат поредица от три цикъла: изпращане на сватовници, годеж и сватба.
|