Хелоуин

В етимологичен аспект наименованието на празника Хелоуин произхожда от английското "All Hallow's Day" - "Всех святих"- празник, удостояващ с чест всички светии, за които няма установен възпоменателен празничен ден. Впоследствие името било съкратено на "Аll Hallowe'en" или "Halloween" и се превръща в анаграма на "Вси светии".

В Западноевропейските религиозни представи Хелоуин се определя като Ден на приемствеността между поколенията. В повечето световни митологични системи култът към живота и култът към смъртта са почитани едновременно - те са възприемани като олицетворение на парадигмата "раждане - живот - смърт" и времевата структура "минало - настояще - бъдеще". Едновременно с това обект на култово преклонение са мъжкото и женското начало. Във взаимоотношенията между различните противостоящи двойки е необходимо присъствието на медиатори, които да неутрализират негативизма на контрастите, да обединяват полярностите и да предпазват света от дезинтеграция. Във взаимоотношенията "мъж - жена" функциите на медиатори са отредени на децата и именно за това в маскарадните обредни шествия на Хелоуин най-активно участие вземат именно те.

В характеристиките на празника са налице множество реликти на древни митологични системи, свързани с отдаването на култова почит към божество от соларен тип. Това е още едно доказателство, че културният процес винаги е бил динамичен, а интеграцията между отделните културни пластове - многопосочна. Корените на Хелоуин водят към религиозната система на древните келти - наименованието "Samhain" или "sam - fuin" означава "краят на лятото". Празникът маркира не само дните на сезонен преход от лято към зима, както и свързаният с тях аграрен цикъл - с него се отбелязва краят на една календарна година и поставяне началото на Нова година. Денят е еквивалент на 31 декември по Грегорианския календар. Хелоуин се съотнася към времето, когато древните народи разделяли календарната година на два аграрни сезона - летен (светъл) и зимен (тъмен). В представите на повечето древни народи преходните моменти между годишните сезони са били обект на култова почит, тъй като са наситени с богато сакрално съдържание и са възприемани като "критични" (гранични, медиативни) дни. В окултния свят Хелоуин е пастирски празник, чрез който скотовъдците отдават култова почит в чест на Слънцето и огъня като негов Земен аналог. В повечето световни митологии те са определяни като "братя" - доказателство за техния общ корен и древен единен произход. Тъй като голяма част от келтските територии са били завзети от римляните ( 43 г.пр.н.е.), за периода на тяхното 400-годишно владичество се осъществил процес на културна интеграция между Хелоуин и обредни практики от римската митологична система. Единият от празниците е свързан с отдаването на култова почит към Помона, богиня на плодовете и дърветата. Другият езически празник е в края на октомври и е популярен с името Фералия - характеризира се с богат комплекс от възпоменателни обредни практики, свързани с почитане паметта на мъртвите предци.

Тъй като лайтмотивът в обредността на Хелоуин е едновременното обслужване на култа към живота и култа към смъртта, сред символите на Празника са: тиквеният фенер, Баба Яга, метлата, черната котка, прилепите, паякът, жабите, скелетите и всичко, което може да се възприема като асоциативна персонификация на смъртта и отвъдното.

Цветовете на Хелоуин са черното, оранжевото и лилавото.

Сред обредните ястия на Хелоуин са печената тиква, карамелизираните ябълки, сладкишите и всякакви лакомства, които са любими на малчуганите.

Сред елементите на обредността са извършването на ритуални гадания, предимно от инициален тип, касаещи както плодородието през новия аграрен цикъл, така и задомяването на младите членове на общността. Моментите на сезонен преход са ключови, медиативни за осъществяването на инициации. В етимологичен аспект наименованието "инициация" произхожда от латински и е семантичен аналог на "посвещение", осъществяване на преход от едно ниво на осъзнатост към друга, по-висща степен на личностно израстване. Инициации често се извършват с помощта на духовен водач, учител, но и индивидуално, по пътя на интровертното развитие, на катарзиса.

При извършването на специфични за Празника обредни действия особено място в ритуалността заемат онези места в бита, които притежават медиативни функции и членовете на семейството са ги възприели за "сакрални", за свещени. Такива са: домашното огнище, къщният праг, входната врата, прозорците, оградата и др. С цел изграждане на енергийна защита, в близост до сакралните за домакинството места се оставят запалени свещи или тиквени фенери, които да прогонват силите на злото и хтоноса. В окултния свят Хелоуин е тридневен "огнен фестивал" (29 - 31 октомври), при който се оказва култова почит към огъня като символен елемент в обредността и семантичен аналог на Слънцето.