Начало Относно иконите Баницата в обредността
Баницата в обредността

Натюрморт

"Паметта е запис на нещата, установени с мисълта." ("Memoria est signatarum rerum in mente vestigium.")                                                           / Марк Тулий Цицерон /

В културните традиции на народа ни баницата е типично българско ястие, което притежава прерогативите на ритуален хляб. Тя има универсално култово присъствие в повечето празнични обредни практики, в характеристиките на които са налице елементите на фито- и зооморфизъм - реликт от древни митологични системи, свързан с отдаването на почит към растения и животни. Различните видове баници са сезонно адаптирани и са в непосредствена зависимост от основните битови дейности, съпътстващи текущия аграрен цикъл.

В етимологичен аспект наименованието "баница" произхожда от старобългарската дума "банак", която е семантичен аналог на "равнина", "плоскост" и по непосредствен начин указва начина на приготвяне на ястието. Характерна особеност на ритуалните хлябове е тяхната пластична декорация, която е семантичен предметен аналог на почитания светец, напр. подкова - на Тодоровден, риба - на Никулден, кукла - на Младенци, кръст - на Кръстовден, слънчоглед - на Преображение Господне и т.н. При баниците подобна закономерност не съществува - те се подразделят на редени, вити и смесени. Витите баници уподобяват функциите на свастиката в представите на древните българи и олицетворяват реда, хармонията и движението във Вселената. Във фолклорната памет на народа ни витата баница е популярна и като "свивник", "крива баница", "раченик/ръченик', "тепсийник/тепсийница". Баниците, редени на пластове, символизират приемствеността между поколенията, синтезирана в парадигмата "минало-настояще-бъдеще" и стремежа на древния човек към оптимална подредба на собственото му облагородено пространство. Смесеният тип баници е ориентиран към човешката индивидуалност и се свързва със субективната интерпретация на колективната митологична мисъл. В някои етно-региони смесената баница е популярна с наименованието "маскирана". 

Според вида на използваната плънка, баниците се подразделят на солени и сладки. При солените баници се използват яйца, сирене, извара, масло, мляко, месо, зеленчуци. Към тях се приобщават и "зелените" баници, в състава на които влизат листни зеленчуци - праз, зелен кромид, спанак, коприва, лобода, листа от цвекло и др. В плънката на сладките баници влизат различни видове плодове, ядки, стафиди, ориз, царевица, локум, халва и др. За древните българи при добивите от реколтата не е съществувало редуциране на "плодове" и "зеленчуци" - всички дарове на природата са определяни с общото наименование "овошки" или "овошчи" (в руската езикова култура наименованието се среща и до днес). Първите добиви от даден растителен вид през текущата календарна година в паметта на народа ни са известни като "труфанда" и обикновено появата им на празничната трапеза се свързва с правенето на курбан, с отдаването на култова почит към древно божество.

В националната ни култура баницата с яйца и сирене е класическа и има универсално присъствие, както на празничната трапеза, така и в ежедневието - с изключение на периодите на пост. Изключително атрактивно е присъствието й в Коледно-Новогодишния празничен комлекс, когато към плънката й се добавят късмети, които притежават функциите на ритуални наричания за здраве, сполука и щастлив живот.

Една от най-популярните сладки баници е баницата с тиква (тиквеник). Тъй като по нашите земи тиквата е един от най-едрите плодове, нейното присъствие е изключително важно в обредни практики с аграрна насоченост и в ритуали, целящи благоденствие в дома и семейството. Тиквеникът заема важно място на трапезата по време на целия Коледно-Новогодишен празничен комплекс. В Западноевропейските културни традиции тиквата е основен атрибут на Хелоуин. През летните месеци алтернатива на тиквеника е баницата с тиквички, в чиято плънка влизат още стафиди, захар, канела, лимонов сок, галета, ядки и др. 

В някои етно-региони от територията на България баницата с ябълки е популярна като "абланик", "абланица", "ябланица" и др. Присъствието й на празничната трапеза маркира дните на цялостния Коледно-Новогодишен празничен цикъл, когато доминантно присъствие имат обредните практики с предсватбена насоченост. Традиционната любов на българина към ябълката намира своеобразен израз в приготвянето на обредни ястия за Аньовден, ИгнажденПетровден и др. (На Петровден по традиция се прави и баница с прясно сирене.) Тъй като на Бъдни вечер е последният ден от Коледния пост,, в празничното меню може да бъде включена ябълкова баница.

Към сладките баници се приобщават и баниците с плънки, в чиито състав са включени варива - царевица, леблебия, ориз и др. По традиция те са постни и се поднасят на Андреевден/Мечкинден, света Варвара, света Анастасия и др. Варивата са основен атрибут в обредни практики, целящи здраве, благоденствие и плодовитост през новия аграрен цикъл. Те са в тясна взаимовръзка и с дните на зимното слънцестоене - периодите на аграрен преход винаги са се характеризирали с амбивалентно съдържание в обредността и с дуалистично отдаване на култова почит към опозициите "мъж-жена", "живот-смърт", "добро-зло", "ден-нощ" и др.

В представите на древните българи млечната баница е семантичен аналог на Млечния път и организацията във Вселената. Тя влиза в пряка взаимовръзка с езическите скотовъдни култове и може да се възприема като самобитен утилитарен израз на орфическата концепция за хармонично единство между човешката природа и Божественото начало.

Наименованието на баклавата се дължи на факта, че в състава на плънката й изразително присъствие има растението бакла, а ядковите плодове са били в допълнение. Тя е един от атрибутите на обредността по време на Коледа, Евтимовден, Симеоновден, Кръстовден и др. Постепенно в нашата кулинарна култура при приготвянето на баклава започват да се използват главно ядки (орехи или фастъци) с добавка на стафиди, захаросани портокалови кори, стафиди, плодове от сладко и др. Основната кулинарна идея при изготвянето на баницата с ядки намира осезаемо развитие в Турция, където е налице изключително разнообразие от ядкови растения.

В съвременни условия съществуват нетрадиционни форми при изготвянето на сладки баници - като плънка се използват слънчогледова тахан-халва, локум, мед, домашно сладко и др. Баницата с локум е вид сладкиш, който по своите вкусови качества уподобява т.нар. "народни" (локумени) вафли. Обикновено локумът предварително е "втечнен" с гореща вода, добавят се нятрошени ядки. Поднася се като десертно ястие и се приготвя по време на пост. Баницата с халва се приготвя по аналогичен начин. Тя има култово присъствие в обредните практики на Преображение Господне, когато един от основните атрибути в ритуала е слънчогледът.

Към солените баници се причисляват баниците със зеленчуци и зелени листни растения. Те са популярни с като "зелник", "лучник", "пататник" и др. В състава на плънката им влизат спанак, лобода, коприва, листа от цвекло, праз, кромид и др. Баниците със зеленина имат изразително присъствие във Великденския празничен комплекс и се считат за семантичен аналог на Възкресението, пролетта, обновлението и развитието в природата. 

Баниците с месо възникват в резултат на развитието на скотовъдните култове и на обредните практики, в строежа на които са налице елементи на зооморфизъм. Те се приготвят с пилешко месо, с кайма, с дивечово месо, с риба и др. Към състава им могат да се добавят гъби, зеленчуци, ароматни билки и др. Баниците с дивечово месо се приготвят по време на откриването на ловния сезон и са семантичен аналог на вечния човешки стремеж към завладяване на нови територии. Баницата с риба (рибник) е култов атрибут на Никулден, а баниците с пилешко месо и гъби - на Петковден.

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Св. Андрей
Св. Андрей
60.00 Лв.

Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.