Начало Относно иконите Черупковите плодове в обредността
Черупковите плодове в обредността

Натюрморт

По традиция черупковите плодове символизират добро здраве, дълъг живот, енергичност, жизненост и ефективност.. Освен като храна, ядките присъстват като фитоморфен култов атрибут в обредни практики, свързани със съхраняване на благополучието в семейството, съзиданието, позитивното развитие, Постигането на успех в начинанията и достигането до нови лични висоти древните българи определяли като слава. В културните виждания на народа ни понятието "слава" притежава сакрализиран израз - то е едно от проявленията на Божественото като еквивалент на идеята за непреходност, нетленност и значимост. В религиозната доктрина на зороастрийската философия съществува категория "хварна" или "кхварена" , с която се отъждествяват Божествената благодат, вдъхновението и творческия импулс на Първосъздателите, на Боговете-демиурзи. В изобразителните практики хварна се изобразява по 3 основни начина: зооморфен - като агне, орнитоморфен - като гълъб и нимбичен - като сияние. Нимбичното изображение е познато и като "царска хварна". В архетипната символика ядковите плодове са семантичен аналог на светлината - на "нетварната" светлина, изльчвана от Боговете, светиите и ангелските създания. Те олицетворяват Центъра на Вселената, Първоизточника на всички енергии, свещенодействията на Първосъздателя  В характеристиките на черупковите плодове ярко присъствие има лайтмотивът на красотата, изяществото и съвършенството - постигнати не самоцелно, а като следствие от Божествените прояви на творческия интелект.

ОРЕХ - изключително важно е присъствието на ореховите ядки в ритуалния обряд на Бъдни вечер и в цялостния Коледно-Новогодишен празничен комплекс. Те са ценен атрибут и при провеждането на родово-семейни сбирки, при отдаването на почит към светеца-покровител на семейството, при правенето на курбан, при провеждането на възпоменателни обредни практики, на Задушниците и др. Ядките укрепват организма и поддържат жизнените му сили по време на постите. Използват се и като важна хранителна добавка при приготвянето на ритуални варива, обредни хлябовебаници и разнородни ритуални ястия. В християнската митологична система орехът се възприема като семантичен фитоморфен аналог на свети Симеон Богоприемец - празникът, устроен в негова чест, е популярен като Симеоновден. С него се поставя началото на Индикта - Църковната Нова година. С настъпването на Симеоновден се поставя началото на нов аграрен цикъл в годишния календар, както и предизвестяването на състоянието на летаргичен сън, на покой в природата. Ореховите ядки присъстват като фитоморфен култов атрибут в множество ритуални практики, притежаващи амбивалентно съдържание в характеристиките си - едновременно обслужват култа към живота и култа към смъртта. В древен Рим орехът бил популярен с наименованието "Звездата на Юпитер", а ядките му били използвани като лечебно средство за укрепване на паметта и за подобряване на мозъчната дейност. Една от причините за приложението му в медицината е високото съдържание на йод в зелените плодчета на ореха, което е изключително ценно вещество при лечението на проблеми с щитовидната жлеза. В културните традиции на множество славянски народи орехът е фитоморфен култов атрибут в обредността на т. нар. "Орехов Спас", "Хлебен Спас", Образ Неръкотворен (Убрус) и др.

БАДЕМ - има изразително култово присъствие в обредните практики с апотропейна и катартична насоченост като семантичен аналог на Божествената Светлина, Божествената Благодат и произтичащата от тях Слава. В митологичните представи на народите от Балканския полуостров бадемът олицетворява младежката дързост, победата на пролетта над зимния студ, на живота над смъртта. Наравно с Възкресителните мотиви в символното съдържание на бадема се явява и лайтмотивът на страданието като резултат от Христовата саможертва и мъките на Спасителя по време на Страстната седмица, Култовата живопис от Ренесанса го възприема като своеобразно олицетворение на естетическата теория за Златното сечение и Числото на Фибоначи. В културните традиции на народа ни съществува специфична разновидност на бадема, наречена "горчив миндал". В съдържанието му има наличие на цианкалий, но в малки количества се използва като ароматна подправка за приготвянето на храни и напитки. В някои страни горчивият бадем и изготвяните от него ликьори са популярни с името "амаро'.

*В иконографските изобразителни традиции на християнската религия с бадемовидната форма се свързва понятието "мандорла" - от лат. "mandorla"- "бадем". Мандорлата представлява специфичен иконографски похват, при който художественият персонаж е вписан в златно поле с бадемовидна (или кръгла) форма - олицетворение на Божествената светлина и Славата, както и на разграничаването на световете - духовния и материалния, нашия свят и отвъдното. Нерядко мандорлата се възприема като специфична уголемена алтернатива на нимба, обхващаща цялото тяло на светеца (нимб от гр."nimbus"- "мъгла, облак, венец, ореол, сияние около главата на светци). Но докато нимбът е носител на идеята за неземна, нетленна, Божествена светлина, то мандорлата пресъздава разграничаването на световете и медиативната същност на изобразяваната личност. Чрез нея се постига усещането за грандиозност, внушителност и значимост на художествения образ. Мандорлата е характерна за Преображенската иконография, но е творчески похват, който присъства и в други иконографски типове - "Христос в Славата си", "Богородица Неопалимая купина", "Богородица-Царица всех небес"  и др.

ШАМ-ФЪСТЪК - в народния сленг е популярен и с името "фисташка". По подобие на бадемовите ядки, шам-фъстъкът подобрява протичането на процесите, свързани с енергийния метаболизъм в човешкия организъм. В етимологичен аспект наименованието на растението произхожда от лат."Pistacia vera". В арабския език понятието "шам" означава "град  Дамаск" (столицата на Сирия) или "фъстък от Сирия". Заради свойството на растението да вирее в пустинни и нископлодородни места, се смята, че е фитоморфен култов атрибут, олицетворяващ пустинно-житийния подвиг на отшелниците.

ЛЕШНИК - участва в обредни практики, свързани с отдаването на култова почит към пораждащото начало и съзиданието. Символизира мир, хармонични взаимоотношения и духовен напредък. Като фитоморфен култов атрибут участва в ритуалността на Мартинден /Баба Марта, Сирни и Месни Заговезни, Младенци, Благовец, както и в цялостния Коледно-Новогодишен празничен комплекс. В келтската митологична система лешниковото дърво притежава прерогативите на зодиакален знак, обхващащ периода от 5 август до 01 септември. Друидите го охарактеризират като "знаещият", тъй като е бил обект на култова почит в множество древни религиозни системи. В представите на древните българи ядките на лешника сами показват степента си на зрялост - те трябва да се събират от земята, а не да се късат от дървото.

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Спасовден (Възнесение Х-во)
Спасовден (Възнесение Х-во)
500.00 Лв.

Св. Св. Кирил и Методий
Св. Св. Кирил и Методий
260.00 Лв.

Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

С дъх на орхидеи
С дъх на орхидеи
550.00 Лв.

Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Настроение
Настроение
330.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.