Начало Относно иконите Черупковите плодове в обредността
Черупковите плодове в обредността

Натюрморт

По традиция черупковите плодове символизират добро здраве, дълъг живот, енергичност, жизненост и ефективност.. Освен като храна, ядките присъстват като фитоморфен култов атрибут в обредни практики, свързани със съхраняване на благополучието в семейството, съзиданието, позитивното развитие, Постигането на успех в начинанията и достигането до нови лични висоти древните българи определяли като слава. В културните виждания на народа ни понятието "слава" притежава сакрализиран израз - то е едно от проявленията на Божественото като еквивалент на идеята за непреходност, нетленност и значимост. В религиозната доктрина на зороастрийската философия съществува категория "хварна" или "кхварена" , с която се отъждествяват Божествената благодат, вдъхновението и творческия импулс на Първосъздателите, на Боговете-демиурзи. В изобразителните практики хварна се изобразява по 3 основни начина: зооморфен - като агне, орнитоморфен - като гълъб и нимбичен - като сияние. Нимбичното изображение е познато и като "царска хварна". В архетипната символика ядковите плодове са семантичен аналог на светлината - на "нетварната" светлина, изльчвана от Боговете, светиите и ангелските създания. Те олицетворяват Центъра на Вселената, Първоизточника на всички енергии, свещенодействията на Първосъздателя  В характеристиките на черупковите плодове ярко присъствие има лайтмотивът на красотата, изяществото и съвършенството - постигнати не самоцелно, а като следствие от Божествените прояви на творческия интелект.

ОРЕХ - изключително важно е присъствието на ореховите ядки в ритуалния обряд на Бъдни вечер и в цялостния Коледно-Новогодишен празничен комплекс. Те са ценен атрибут и при провеждането на родово-семейни сбирки, при отдаването на почит към светеца-покровител на семейството, при правенето на курбан, при провеждането на възпоменателни обредни практики, на Задушниците и др. Ядките укрепват организма и поддържат жизнените му сили по време на постите. Използват се и като важна хранителна добавка при приготвянето на ритуални варива, обредни хлябовебаници и разнородни ритуални ястия. В християнската митологична система орехът се възприема като семантичен фитоморфен аналог на свети Симеон Богоприемец - празникът, устроен в негова чест, е популярен като Симеоновден. С него се поставя началото на Индикта - Църковната Нова година. С настъпването на Симеоновден се поставя началото на нов аграрен цикъл в годишния календар, както и предизвестяването на състоянието на летаргичен сън, на покой в природата. Ореховите ядки присъстват като фитоморфен култов атрибут в множество ритуални практики, притежаващи амбивалентно съдържание в характеристиките си - едновременно обслужват култа към живота и култа към смъртта. В древен Рим орехът бил популярен с наименованието "Звездата на Юпитер", а ядките му били използвани като лечебно средство за укрепване на паметта и за подобряване на мозъчната дейност. Една от причините за приложението му в медицината е високото съдържание на йод в зелените плодчета на ореха, което е изключително ценно вещество при лечението на проблеми с щитовидната жлеза. В културните традиции на множество славянски народи орехът е фитоморфен култов атрибут в обредността на т. нар. "Орехов Спас", "Хлебен Спас", Образ Неръкотворен (Убрус) и др.

БАДЕМ - има изразително култово присъствие в обредните практики с апотропейна и катартична насоченост като семантичен аналог на Божествената Светлина, Божествената Благодат и произтичащата от тях Слава. В митологичните представи на народите от Балканския полуостров бадемът олицетворява младежката дързост, победата на пролетта над зимния студ, на живота над смъртта. Наравно с Възкресителните мотиви в символното съдържание на бадема се явява и лайтмотивът на страданието като резултат от Христовата саможертва и мъките на Спасителя по време на Страстната седмица, Култовата живопис от Ренесанса го възприема като своеобразно олицетворение на естетическата теория за Златното сечение и Числото на Фибоначи. В културните традиции на народа ни съществува специфична разновидност на бадема, наречена "горчив миндал". В съдържанието му има наличие на цианкалий, но в малки количества се използва като ароматна подправка за приготвянето на храни и напитки. В някои страни горчивият бадем и изготвяните от него ликьори са популярни с името "амаро'.

*В иконографските изобразителни традиции на християнската религия с бадемовидната форма се свързва понятието "мандорла" - от лат. "mandorla"- "бадем". Мандорлата представлява специфичен иконографски похват, при който художественият персонаж е вписан в златно поле с бадемовидна (или кръгла) форма - олицетворение на Божествената светлина и Славата, както и на разграничаването на световете - духовния и материалния, нашия свят и отвъдното. Нерядко мандорлата се възприема като специфична уголемена алтернатива на нимба, обхващаща цялото тяло на светеца (нимб от гр."nimbus"- "мъгла, облак, венец, ореол, сияние около главата на светци). Но докато нимбът е носител на идеята за неземна, нетленна, Божествена светлина, то мандорлата пресъздава разграничаването на световете и медиативната същност на изобразяваната личност. Чрез нея се постига усещането за грандиозност, внушителност и значимост на художествения образ. Мандорлата е характерна за Преображенската иконография, но е творчески похват, който присъства и в други иконографски типове - "Христос в Славата си", "Богородица Неопалимая купина", "Богородица-Царица всех небес"  и др.

ШАМ-ФЪСТЪК - в народния сленг е популярен и с името "фисташка". По подобие на бадемовите ядки, шам-фъстъкът подобрява протичането на процесите, свързани с енергийния метаболизъм в човешкия организъм. В етимологичен аспект наименованието на растението произхожда от лат."Pistacia vera". В арабския език понятието "шам" означава "град  Дамаск" (столицата на Сирия) или "фъстък от Сирия". Заради свойството на растението да вирее в пустинни и нископлодородни места, се смята, че е фитоморфен култов атрибут, олицетворяващ пустинно-житийния подвиг на отшелниците.

ЛЕШНИК - участва в обредни практики, свързани с отдаването на култова почит към пораждащото начало и съзиданието. Символизира мир, хармонични взаимоотношения и духовен напредък. Като фитоморфен култов атрибут участва в ритуалността на Мартинден /Баба Марта, Сирни и Месни Заговезни, Младенци, Благовец, както и в цялостния Коледно-Новогодишен празничен комплекс. В келтската митологична система лешниковото дърво притежава прерогативите на зодиакален знак, обхващащ периода от 5 август до 01 септември. Друидите го охарактеризират като "знаещият", тъй като е бил обект на култова почит в множество древни религиозни системи. В представите на древните българи ядките на лешника сами показват степента си на зрялост - те трябва да се събират от земята, а не да се късат от дървото.

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Богородица Одигитрия
Богородица Одигитрия
230.00 Лв.
Богородица Страдална
Богородица Страдална
80.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Св. Трифон Зарезан
Св. Трифон Зарезан
280.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Полски цветя
Полски цветя
240.00 Лв.

Каменното цвете
Каменното цвете
300.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.