Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

В повечето световни митологични системи насекомите са обект на култова почит. В процеса на интеграция между отделните култури те успяват да съхранят своя божествен статут, макар и видоизменен до нивото на "инсектоиден символ". В архетипната символика насекомите олицетворяват реинкарнацията, метаморфозата, трансформациите в човешкия живот.

Науката, занимаваща се с живота и развитието на насекомите, се нарича ентомология. Тя се диференцира на обща и приложна. Общата изучава физиологичния аспект на насекомите - размножаване, развитие, метаморфоза и др, а приложната ентомология е свързана с тяхното място и значение в различните аспекти на човешката дейност.

С трайното навлизане на християнската религия в обществения живот божествените характеристики в символното съдържание на насекомите претърпяват деструктивно развитие - те се превръщат в асоциативна персонификация на Апокалипсиса, злото, дяволския произход, упадъка и се отъждествяват с всеобщите представи за "вредители", причинители на болести.

В архетипната символика пчелата е инсектоидна персонификация на Богинята-майка и пораждащото начало, а пчелното семейство олицетворява структурния модел на човешкото общество и семейството като негова основна структурна единица. Специфична негова особеност е доминантната функция на женското начало - в хоризонталната етична структура на обществото опозицията "мъж-жена" намира своеобразно повторение в йерархичното управление на пчелното семейство. Подобна форма на обществени взаимоотношения са налице в матриархата. В християнската религиозна система е налице интегративно усвояване на древния езически модел и неговото успешно адаптиране към нуждите на съвременната духовност. Пчелата-майка е асоциативна персонификация на Пресвета Богородица и е обект на култова почит в обредния комплекс на Празниците Успение Богородично, Преображение Господне, Свети Харалампий и Свети Прокопий. Приготвяното от пчелния мед питие, популярно като "медовина", в много европейски и азиатски култури се възприема като универсална субстанция, която притежава прерогативите на чудодеен еликсир.

С подобни характеристики в симнволното си съдържание се отличава и мравката. В повечето древни религиозни култури тя е олицетворение на трудолюбието, предвидливостта, постоянството и силата. Стремежът й към складиране на хранителни запаси, способността на мравката да оцелява в трудни условия и умението за работа в колектив са едни от най-ценните качества, които човек се стреми да проектира в собствения си бит, както и в общественото съзнание. Мравуняците са проекция на човешкия културен модел и в Корана са представени като антропоморфни създания, в Африка се почитат като посланици на Боговете, в Хиндуизма са представяни като "първосъздания", а някои Северноамерикански племена ги възхваляват като свои предци.

В митологичната памет на древните китайци осите са олицетворение на първоучителите. Смята се, че тяхна е заслугата за появата на хартията и именно те са ги посветили в тайната на нейното производство. В европейските културни представи осата се свързва с болката и е противостоящ аналог на пчелата.

В архетипната символика светулката е семантичен инсектоиден аналог на Божественото и светлината. В древните общества е смятана за същество, прогонващо мрака и "указващо пътя" на изгубените души. Функциите й на медиатор са застъпени и в християнската митологична система - тя е смятана за култов атрибут на свети Пантелеймон.

По подобие на светулката, древните египтяни смятали богомолката за водач по пътя към отвъдното. Функциите й на медиатор, на застъпник на хората пред бога, могат да се открият в символните характеристики на християнския персонаж свети Мина.

Седемточкова калинка - любим приказен персонаж на децата. Популярна е и с наименованието "Божа кравичка", а седемте точки в украсата й са считани за сакрален природен елемент, който я приобщава към света на "свещените" същества. По подобие на светулката и богомолката, седемточковата калинка показва пътя и указва посоките на изгубените души. В естествена среда се храни с насекомите-паразити (белокрилка), които увреждат селскостопанските култури и намаляват добивите от реколтата.

Щурецът е специфично инсектоидно олицетворение на идеите на Кабала и Концепцията за суперструната. Той е смятан за асоциативна персонификация на Орфей и музикално-сценичните изкуства. В християнската митологична система олицетворява веселието, безгрижието и лекомислието. Щурецът е възприеман като инсектоиден аналог на славея. Освен поляните и тревистите местности, щурецът често обитава и лозовите масиви, а това го превръща в инсектоиден атрибут на Дионис. 

Скакалецът е смятан за вредител на растенията - той е способен да унищожи добивите от реколтата на някои селскостопански култури. В архетипната символика е олицетворение на непостоянство и изменчивост, с него се свързват сакадическите изменения, скокообразното развитие и стохастичните процеси.

В повечето световни културни практики пеперудата е асоциативна персонификация на Богинята-майка и е обект на култова почит по време на празниците, свързани с водната стихия и женската плодовитост. Способността на пеперудата да трансформира своето физическо тяло я превръщат в архетипен символ на реинкарнацията. Като диаметрална противоположност на копринената пеперуда се явява молецът, но остава потенциален носител на нейните основни символни характеристики. Изключително интересно е символното съдържание в характеристиките на пеперудата, наречена Лястовича опашка. Тя напада лавандуловите насаждения, заради упойващия им аромат, но се смята, че любимото й място за развитие е трънковият храст. В алегоричен смисъл той се възприема като Божието назидение за човешкото грехопадение. В научен план, концепцията, че светът е непредсказуем от ракурса на закономерностите и техните последствия, поражда т.нар. "Ефект на пеперудата" - един от елементите в "Теория на квантовия хаос" на Рене Том, която изучава недетерминираните системи, действащи по законите на квантовата механика.

Мухата в представите на дохристиянските общества е носител на противоречиво съдържание - от една страна се свързва с реинкарнацията и различните фази в развитието на човешкия живот, но от друга страна е символ на упадъка. В християнските културни представи мухата е възприемана като причинител на зарази, преносител на болестотворни организми и се свързва с разложението, упадъка, мизерията и нищетата в обществото. Нерядко се използва и като синоним на досада, отегчение и налудничава мисъл. Присъствието на мухата като персонаж в Средновековните живописни творби олицетворява появата на негативни промени в човешкия живот и способността на индивида да създава благонадеждни прогностични модели с цел предвиждане и отстраняване на вероятни щети. 

Паякът е натоварен с амбивалентни характеристики в символното си съдържание - от една страна се асоциира с упадъка на урбанистичния свят, с изоставяне на облагороденото от човека пространство. От друга страна се възприема като инсектоиден атрибут на Ариадна от древногръцката митология и олицетворява красотата на ръчния труд, продуктите на приложните изкуства, изяществото, уменията и сръчността на жените в древността и днес. Едновременно с това "нишката на Ариадна" символизира трансформацията, метаморфозите и видоизменението на човешката същност. Развиващи функции се възлагат на умението на индивида да преоткрива себе си, следвайки пътя и търсейки посоката.