Начало Последни икони Възнесение Господне (Спасовден)
Възнесение Господне (Спасовден)

 

Възнесение Господне (Спасовден)Иконата „Възнесение Господне” (Спасовден) пресъздава култов момент от живота на Христос, свързан с Неговото Възнесение. Денят се причислява към т.нар. "триодни празници" - датата на неговото отбелязване е променлива и е в пряка обусловеност от мястото на Великден в годишния празничен календар.

В горната част на иконата е изобразен Възнасящият се Христос,  благославящ цялото човечество. В Небесното царство Той е съпровождан от четири ангела Фигурата на Спасителя Христос е вписана в т.нар. "мандорла" - иконографски изобразителен похват, при който фигурата на водещия персонаж е изобразена, вписана в поле с бадемовидна форма.

 Мандорлата е специфичен идеен носител на представите за движението на енергиите - тя се явява като асоциативна персонификация на Божественото, на Първоизточника на всички енергии, на Центъра на Вселената. Мандорлата притежава прерогативите на изобразителна транскрибция на Животворящата сила, присъща на Боговете-демиурзи. По традиция се изобразява чрез златен или сребърен варак, но не е неприсъщо използването и на други живописни похвати, пресъздаващи светлината като олицетворение на сакралността и Божественото. Мандорлата пресъздава границата между световете и подчертава функциите на Христос като медиатор, посредник между нашия свят и Отвъдното.

В долната част на иконата, на фона на реалистичен пейзаж, са изобразени фигурите на 12-те Апостоли и на Св. Богородица, които са свидетели на Възнесението Господне. Малко над тях се забелязват фигурите на архангел Михаил и архангел Гавраил, които потвърждават достоверността на култовото събитие. Разположението на фигурите пресъздава вертикалния и хоризонталния устройствен модел на света, парадигмата "раждане-живот-смърт", етичната структура "център-периферия". Доминиращият син цвят олицетворява трансцендентното - той е възприеман като визуален семантичен аналог на Вечните небесни тайни и Божественото съществуване.

В характеристиките на християнския Празник Възнесение Христово са налице елементи на полиморфизъм. В културните схващания на много славянски народи (руснаци, сърби, чехи и др.) Спасовден се мултиплицира като комплекс от няколко празници, устроени в чест на новата реколта - Меден Спас, Ябълков Спас и Орехов Спас. Трите Празника са календарно ориентирани към ритуалността на месец август, - в паметта на древните народи наименованието "август" е семантичен аналог на "възвеличан от Боговете". Функциите на месеца притежават изразителен медиативен характер - това е времето, когато се отбелязва края на лятото и настъпването на есента. Трите Спаса са семантичен култов аналог на славянския Бог Троян, който се възприема като една от същностите на Велес и е считан за равнопоставен на Перун. В догмата на християнската религиозна система култовият персонаж се отъждествява със Света Троица и концепцията за съществуването на един Бог в три лица.

Меденият Спас е популярен с имената Първи Спас, Макови Спас, Мокър Спас, Маковен Спас Всемилостивейший, Меден Празник, Пчелен Празник, Калинник, Проводи-лето и др. Отбелязва се на 1 (14) август, когато се почита празника Изнасяне честното дърво на Животворящия Кръст Господен. Извършват се ритуални Кръстни шествия , провеждат се водосвети, освещават се кладенци и реки, а в осветените води се провеждат ритуални къпания на хора и животни. В същия ден се почита паметта на Старозаветните мъченици Макавеи и се поставя началото на Успенския пост. В аграрен план започва активното събиране на меда и повечето ритуални практики са свързани с неговото освещаване. Инсектоиден обект на култова почит е пчелата, а флоралният свят е представян от мака и илекса (джел). В годишния празничен календар на Християнската религиозна система дните, устроени в чест на медопроизводителите, са няколко: Свети Прокопий пчелар, Свети Харалампий и Голяма Богородица / Успение Богородично. Заедно с водата се освещава и младият босилек - ароматното растение е популярно и като "царска билка". В Сибир на Меден Спас се отдава почит на майките, бременните жени, акушерките и знахарките - празникът е популярен като "бабьи грехи" и се свързва с опрощаването на всички непростими женски грехове. На празничната трапеза се поднасят ритуални хлябове, намазани с мед и поръсени с маково семе.

Ябълков Спас е популярен като Втори Спас, Великий Спас, Спас на гора, Горски ден, Среден Спас, Есенник и др. Той е календарно ориентиран към Деня на Преображение Господне, 6 (19) август. Ябълков Спас е един от първите празници, посветени на есенната реколта - в обредността доминиращо място е отредено на ябълката като асоциативна персонификация на Рая, съвършенството, Божествената природа и хармоничните взаимоотношения в семейството. Извършва се освещаване на гроздето, орехите и семената от всички есенни култури, които трябва да се съхранят до следващата реколта. Някои от елементите на ритуалната обрядност на Ябълков Спас присъстват и в празничния комплекс на Петровден - култът към продуциращото начало е съпроводен от множество ритуални практики, целящи съхраняване здравето и правилното развитие на децата. Извършват се гадания (предимно от инициален тип). На празничната трапеза присъстват различни ястия, в състава на които влизат ябълки - баница (щрудел), пирог, сладкиши, ябълково сладко, орехи, мед и др. 

Орехов Спас е популярен като Трети Спас, Хлебен Спас, Малък Спас. Той е календарно ориентиран към 16 (29) август и празуването му се свързва с отдаването на почит към Неръкотворния Образ на Исус Христос (Убрус), както и с настъпването на Индикта (01 септември, Симеоновден). Уникалният момент в обредността на Орехов Спас е свързана с покупко-продажбата на домашно тъкани платна. На Хлебен Спас приключва събирането на пшеницата и се приготвят ритуални хлябове с брашно и орехи от новата реколта. В народните представи съществува схващането за обратно пропорционална зависимост между добивите на орехи и пшеница, т.е. изобилието при едната селскостопанска култура прогнозира ниския добив от другата.

Още празнични икони и светци:

 

 

Рекламa

Последни творби

Синьо огледало

News image

"Очистих се, защото направих добро на най-лошия."  /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/ "Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/  В митологичната система на древните българи огледалото е един от...

Последни картини | Ваня Никитова | Tuesday, 1 August 2017

Продължава...

More in: Последни картини

100%
-
+
1
Show options
"Свещеният хляб"

0.00 Лв.
Таликтрум / Обичниче
Таликтрум / Обичниче
150.00 Лв.
"Синьо огледало"

275.00 Лв.
"Сънят на пеперудата"

280.00 Лв.
Азиатски натюрморт
Азиатски натюрморт
0.00 Лв.
Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
180.00 Лв.
Христос Вседържител
Христос Вседържител
150.00 Лв.

Богородица Троеручица
Богородица Троеручица
200.00 Лв.
Разпятие Христово
Разпятие Христово
280.00 Лв.
Св. Василий Великий
Св. Василий Великий
0.00 Лв.

Натюрморт "Романтика"
Натюрморт
0.00 Лв.
Пейзаж „Хармония”
Пейзаж „Хармония”
800.00 Лв.

Изобилието на България
Изобилието на България
1 000.00 Лв.

Триумфът на люляка
Триумфът на люляка
800.00 Лв.

Натюрморт "Екзотика"
Натюрморт
0.00 Лв.

Продължавайки да използвате този уебсайт, Вие се съгласявате с Политиката за употреба на бисквитки.