Богородица Одигитрия |
В етимологичен аспект наименованието „Одигитрия” произхожда от гръцки език и означава „пътеводителка”. Смята се, че по време на война одигите са я носели със себе си, за да им носи късмет и да ги направлява в трудни моменти. Освен Богородица Одигитрия, в доктрината на Християнската религиозна система за покровител на предприемащите дълги пътувания е смятан свети Пантелеймон, Безсребърник и Чудотворец. Пътят е обект на култова почит в множество световни религии и е възприеман като митологизиран израз на вечния човешки стремеж към напредък, развитие, прогрес и нови достижения. Характерното за този иконографски тип на Богородица е, че образите на Св. Богородица и на Христос са по-плътнокръвни, по-реалистични. Дрехите са богато орнаментирани със златни везби и множество дипли, по повърхността им е нанесен златен или сребърен асист, а по златните ореоли е положен бирастер, изобразяващ сложна плетеница от растителни мотиви. По традиция нимбът е визуален семантичен аналог на идеята за нетварна, неземна светлина, излъчвана от Бога, ангелите и светците. Сиянието е популярно като "царска хварна" - светлината е атрибут на сакралността и олицетворява Божествения произход, Божественото Вдъхновение и Божествената Благодат. В религиозните доктрини на зороастризма и маздеизма хварната се пресъздава по три основни начина: зооморфен - като овен, орнитоморфен - като гълъб и графичен - нимб и мандорла. С цел постигане на по-дълбока експресивност персонажите са изобразени на син фон, тъй като синият цвят е символ на трансценденталното, на Вечните небесни тайни, свързани с Божието съществувание и свещеното дело на Боговете-демиурзи. |