Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

В митологичните представи на народа ни вратата е едно от сакралните места в дома и се разглежда паралелно с прага и ключовете. Тя притежава функциите на медиатор между усвоеното, облагороденото пространство и чуждото, враждебното. Тя се асоциира с границата и прехода. Разглеждана като алтернатива на пътя, тя едновременно символизира началото и края, целта, стремежа към напредък и благоприятния изход.

Вратата притежава амбивалентни характеристики в символното си съдържание - тя олицетворява дуалистичния характер на народните вярвания, изразени чрез почитането на противостоящите двойки "вход-изход", "отворена-затворена", "начало-край", "ден-нощ", "отключена-заключена" и др. Вратата участва в обредни пректики с апотропейна и катартична насоченост, както и в посветителските ритуали на прехода - промяна в социума, встъпване в брак,преодоляване на ограниченията и условностите, въвеждане в Тайнството Свето Кръщение и др.

За разлика от повечето световни религиозни системи, будизмът не се характеризира с фетишизиране на личността. Той не е теистична религия и в доктрината му отсъства отдаването на персонална култова почит към обожествявано същество. За изповядващите идеите на будизма Буда не е личност, а състояние на духа - в етимологичен аспект наименованието "Buddha" произхожда от санскрит и означава "буден", "пробуден". С представите за Буда се отъждествява Сидхарта Гаутама, живял съобразно повелите на будизма през VI в. пр.н.е. Той е специфична асоциативна персонификация на човешките мечти, желания и духовни стремежи.

"Самото време е вечно в своето понятие... Няма Вечност. Не е имало Вечност. Вечността Е." / Георг Хегел/

За човека с космогонични представи и митологично мислене времето не е еднородно, хомогенно, нито пък тече непрекъснато. То се редуцира на ежедневно - профанно и сакрално - празнично. Като морално-етична и естетическа категория времето се причислява към хоризонталния устройствен модел на света "център-периферия". Негови предметно-веществени атрибути са часовникът и календарът. 

"Без да излизаш от двора - да познаваш света. Без да надничаш през прозореца- да виждаш Небесния път. Колкото по-надалеч отиваш, толкова по-малко знаеш."   /Лао Дзъ/

В повечето световни религиозни системи пътят е обект на култова почит. Той е митологизиран израз на вечния човешки стремеж към прогрес и е олицетворение на напредъка в хода на времето, на общественото развитие, на перспективата пред личността. В архетипната символика пътят е синоним на движението, правилната посока, ефективното действие, извършено в резултат на правилното решение.