|
"Очистих се, защото направих добро на най-лошия." /Елин Пелин, "Огледалото на свети Христофор"/
"Огледало, отразяващо всекиму своето." /Йеронимус Бош/
В митологичната система на древните българи огледалото е един от предметите на бита, чието символно съдържание е натоварено с много противоречиво съдържание. От една страна, способността му да отразява правдив, достоверен образ на човешката личност, е олицетворение на концепцията за близначния мит в древните паганистични представи. От друга страна, огледалото притежава прерогативите на медиоатор между нашия свят и "отвъдното", чуждото, неусвоеното пространство.
|
|
продължава>
|
|
|
В митологичните представи на народа ни вратата е едно от сакралните места в дома и се разглежда паралелно с прага и ключовете. Тя притежава функциите на медиатор между усвоеното, облагороденото пространство и чуждото, враждебното. Тя се асоциира с границата и прехода. Разглеждана като алтернатива на пътя, тя едновременно символизира началото и края, целта, стремежа към напредък и благоприятния изход.
Вратата притежава амбивалентни характеристики в символното си съдържание - тя олицетворява дуалистичния характер на народните вярвания, изразени чрез почитането на противостоящите двойки "вход-изход", "отворена-затворена", "начало-край", "ден-нощ", "отключена-заключена" и др. Вратата участва в обредни пректики с апотропейна и катартична насоченост, както и в посветителските ритуали на прехода - промяна в социума, встъпване в брак,преодоляване на ограниченията и условностите, въвеждане в Тайнството Свето Кръщение и др.
|
|
продължава>
|
|
За разлика от повечето световни религиозни системи, будизмът не се характеризира с фетишизиране на личността. Той не е теистична религия и в доктрината му отсъства отдаването на персонална култова почит към обожествявано същество. За изповядващите идеите на будизма Буда не е личност, а състояние на духа - в етимологичен аспект наименованието "Buddha" произхожда от санскрит и означава "буден", "пробуден". С представите за Буда се отъждествява Сидхарта Гаутама, живял съобразно повелите на будизма през VI в. пр.н.е. Той е специфична асоциативна персонификация на човешките мечти, желания и духовни стремежи.
|
|
продължава>
|
|
"Самото време е вечно в своето понятие... Няма Вечност. Не е имало Вечност. Вечността Е." / Георг Хегел/
За човека с космогонични представи и митологично мислене времето не е еднородно, хомогенно, нито пък тече непрекъснато. То се редуцира на ежедневно - профанно и сакрално - празнично. Като морално-етична и естетическа категория времето се причислява към хоризонталния устройствен модел на света "център-периферия". Негови предметно-веществени атрибути са часовникът и календарът.
|
|
продължава>
|
|
"Без да излизаш от двора - да познаваш света. Без да надничаш през прозореца- да виждаш Небесния път. Колкото по-надалеч отиваш, толкова по-малко знаеш." /Лао Дзъ/
В повечето световни религиозни системи пътят е обект на култова почит. Той е митологизиран израз на вечния човешки стремеж към прогрес и е олицетворение на напредъка в хода на времето, на общественото развитие, на перспективата пред личността. В архетипната символика пътят е синоним на движението, правилната посока, ефективното действие, извършено в резултат на правилното решение.
|
|
продължава>
|
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
|
|
JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL |
Последни картини
