Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

"Боговете си предават в наследство и атрибутите, и поклонниците."         /Станислав Йежи Лец/

В юлиянския годишен календар месеците юли и август са с номинатив, производен на имената на значими исторически личности - на императорите Гай Юлий Сезар и Октавиан Август. До подобна висока чест е опитвал да се домогне и Нерон, но без резултат.

Римският император Гай Юлий Цезар е виден пълководец, диктатор, писател и политически лидер. Освен че е една от най-влиятелните политически личности в световната история, Гай Юлий Цезар има изключителен принос за ефективното извършване на трансформацията на Римската империя в т. нар. "принципат". Негова е сентенцията "Дойдох, видях, победих." (на лат. "Veni, vidi, vici.").

В битовистичните представи на древните българи месец октомври  се възприема като "медиативно", преходно време, разграничаващо лятото и зимата. В аграрен аспект това е периодът на гроздобера и усиленото събиране на селскостопанската реколта, поради което Празниците и съпровождащите ги обредни практики са значително по-малко.

В мито-поетичната памет на народа ни октомври е популярен като "Митровски месец", тъй като култово присъствие в него има Празника на свети Димитър. На Димитровден се разпускат ратаите и наемните селскостопански работници; извършват се уговаряния за следващата селскостопанска година. В духа на древния близначен мит, свети Димитър образува противостояща двойка със свети Георги - на Гергьовден се наемат новите работници и започва събирането на новата реколта.

В мито-поетичните представи на древните българи понятието "гроздобер" е семантичен аналог на жътвата и се свързва с края на текущия календарен сезон и поставяне на началото на нов аграрен цикъл. В основата на обредните практики стои дуалистичното обслужване на култа към живота и култа към смъртта, пресъздадени в парадигмата "раждане-живот-смърт" и вертикалната организация на света, структурирана като "минало-настояще-бъдеще".

В митологичната памет на народа ни гроздобер е другото име на Кръстовден, Въздвижение на Светия Кръст Господен (14 септември), а месец септември в народния календар е популярен с името Гроздоберник. Съобразно хоризонталния модел за структуриране на заобикалящия свят и архетипното съдържание на близначния мит Кръстовден образува противостояща двойка със Зимния Кръстовден (Попова Коледа, 5 януари). 

В архетипната символика куклата е олицетворение на интуитивно-познаваемото, на скрития смисъл и подсъзнанието. Тя е атрибут на т.нар "играещ човек" (от лат. "Homo Ludens") и съпровожда детството като сензитивен период в развитието на личността.

Куклата притежава прерогативите на символичен хомункулус, на изкуствено създадено малко човече. Тя се възприема като умалено копие на интригуващ оригинален субект и съхранява в себе си идеята за загадките на човешката душевност. Едновременно с това куклата притежава функциите на могъщ апотроп, на талисман, укрепващ фундаменталната човешка сетивност. Същевременно с това има принос за подпомагане развитието на интуицията, медиативните способности и умението на индивида да "улавя" невидимата същност на предметите и явленията - тази, която е достоверна, но не непосредствено очевидна.