Nikitova-Art.com- Арт-магазин (галерия) на икони, и картини ръчно изработени от Ваня Никитова.

"Не дискутирай никога

със истината, че си слаб.

За всеки ден

едно желание ти стига,

абстрактно и конкретно като хляб!"

/Радой Ралин, "Капричио", 1973 г./

С наименованието "бохча" в югозападна България се свързва представата за старинна покривка за маса, изработена от домашно тъкан ленен, памучен или копринен плат, допълнително украсен с бродерия или декориран в краищата с ръчно изплетена дантела. В северозападна България със сходен звуков състав е думата "бахча", но тя е натоварена с разнородно съдържание - в етимологичен аспект произхожда от персийското или турското "bahce", което е семантичен аналог на "земеделска земя или местност със селскостопански насаждения (овощни или зеленчукови), в близост до река". 

В представите на древните българи наименованието "софра" е семантичен аналог на "трапеза", маса, кът за хранене. В асоциативната памет на народа ни тя е натоварена с дълбоко сакрално съдържание - към нея се отнасяли с особена почит и свещенодействие. Именно софрата е мястото, където членовете на семейството споделят плодовете на своя труд, съпреживяват емоциите си, обсъждат намеренията си и свързаните с тях надежди за добри перспективи и градивни резултати.

Независимо дали е делник или празник, във времена на възход или упадък, дали се подготвя курбан или се следва древен родов обичай, българката е пристъпвала към подредбата на трапезата с чувство за естетически вкус. 

В представите на древните българи узряването на първите плодове (ягодите и черешите) е специфичен момент в годишния календар, натоварен с дълбоко сакрално съдържание. В културната памет на народа ни съществува специфично наименование - "труфанда", с което по обобщен начин се изразява "началото, първото, ранното" в света на аграрната реколта. Периодът е популярен с наименованието "черешово време" и се свързва с наличието на многообразни обредни практики, отнасящи се към поставяне на началото на нов аграрен цикъл в стопанската дейност - събирането на плодовете. Ритъмът на трудовото ежедневие на древните българи през този период ставал все по-динамичен, а с това - и нарастването на потребностите от работна ръка за осъществяването на трудовата дейност. Именно по черешово време започва лятната ваканция за ангажираните с учебна дейност деца. Като символ на началото, понятието "черешово време" образува противостояща двойка с есенния "гроздобер", който съхранява в характеристиките си посланието за край, за успешен завършек на стопанската дейност.