
"Цветята са напомняне за Рая, намиращ се на Земята."
В битовистичните представи на народа ни глухарчето е пролетно цвете, популярно с най-разнообразни наименования: радика, млечка, куче мляко, ветрено цвете, жълтурче, млечна пръчка, полска салата, горец, мартенче, Баба Марта, слънчево цвете и др. То е ядливо лечебно растение, чието латинско наименование е Taraxacum officinale.
В древността радиката е важен лечебен атрибут, не само за лечителите и знахарите - тя участва като флорален култов елемент в множество обредни практики със социо-нормативен характер и предсватбена насоченост.
|
продължава>
|
|
"Не дискутирай никога
със истината, че си слаб.
За всеки ден
едно желание ти стига,
абстрактно и конкретно като хляб!"
/Радой Ралин, "Капричио", 1973 г./ |

С наименованието "бохча" в югозападна България се свързва представата за старинна покривка за маса, изработена от домашно тъкан ленен, памучен или копринен плат, допълнително украсен с бродерия или декориран в краищата с ръчно изплетена дантела. В северозападна България със сходен звуков състав е думата "бахча", но тя е натоварена с разнородно съдържание - в етимологичен аспект произхожда от персийското или турското "bahce", което е семантичен аналог на "земеделска земя или местност със селскостопански насаждения (овощни или зеленчукови), в близост до река".
|
продължава>
|

В представите на древните българи наименованието "софра" е семантичен аналог на "трапеза", маса, кът за хранене. В асоциативната памет на народа ни тя е натоварена с дълбоко сакрално съдържание - към нея се отнасяли с особена почит и свещенодействие. Именно софрата е мястото, където членовете на семейството споделят плодовете на своя труд, съпреживяват емоциите си, обсъждат намеренията си и свързаните с тях надежди за добри перспективи и градивни резултати.
Независимо дали е делник или празник, във времена на възход или упадък, дали се подготвя курбан или се следва древен родов обичай, българката е пристъпвала към подредбата на трапезата с чувство за естетически вкус.
|
продължава>
|

В представите на древните българи узряването на първите плодове (ягодите и черешите) е специфичен момент в годишния календар, натоварен с дълбоко сакрално съдържание. В културната памет на народа ни съществува специфично наименование - "труфанда", с което по обобщен начин се изразява "началото, първото, ранното" в света на аграрната реколта. Периодът е популярен с наименованието "черешово време" и се свързва с наличието на многообразни обредни практики, отнасящи се към поставяне на началото на нов аграрен цикъл в стопанската дейност - събирането на плодовете. Ритъмът на трудовото ежедневие на древните българи през този период ставал все по-динамичен, а с това - и нарастването на потребностите от работна ръка за осъществяването на трудовата дейност. Именно по черешово време започва лятната ваканция за ангажираните с учебна дейност деца. Като символ на началото, понятието "черешово време" образува противостояща двойка с есенния "гроздобер", който съхранява в характеристиките си посланието за край, за успешен завършек на стопанската дейност.
|
продължава>
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
|
JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL |